Маргарита Събева споделя...

„Във всекиго живеят двама души:

единият будува в мрака,

а другият на светло спи”

Халил Джубран

Полунасън, полунаяве

в палитрата на Светлината топчица Любов изплаква.

Поела земен дъх отНово, хиляди искрици разпилява...

Малка моя, крехка и невинна, колко нереално се усмихваш...

Полунасън, полунаяве – коса-полугора от свежи къдри;

в полуморе кръвта ѝ хуква.

В обятията си полунебето скътва

и с огърлица от полузвезди се заиграва. И тръгва!

Заизкачва Планината.

Любов, полека... На полуутрото в полуденя, в пътечка охлювна пристъпвай – тя ще ти свети с полуземието си.

Ще се препъваш. И ще падаш. Но смело продължавай!

... ... ...

Полунасън, полунаяве в палитрата на Светлината

на топчица Любов се прекроявам.

И бавно Времето се стапя.

В полуначалието и в полубезкрая... Любовта Е.

И съм цяла.

Маргарита Събева,

начален учител...

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в живота ти досега?

Един много хубав период от живота ми бе, когато учех във Валдорфския Институт в Южна Калифорния. Там получих подарък от съдбата, за който дори не бях мечтала – повторно изживяно детство. Цялото тригодишно изживяване, орисано с вълшебни творчески изяви, места и хора, ми остави усещането за надникване в безвремието и усета за цялост. Просто създаваше вътрешен мир.

Кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Всеки път, когато оборвам тъмната си страна е трудно. Всеки път, когато успея да избягам много далеч от себе си и се чувствам ранимо ненужна...  Толкова ненужно ранима... Тогава е трудно.

В какво вярваш?

Вярвам в Енергийния всемогъщ Източник, Твореца, Бога или както изберем да го наречем.

А в себе си?

Вярвам във висшето си "Аз".

Има ли нещо важно за което не ти достига времето?

Един от малкото хора съм, навярно, които си дават време.

Повече в миналото, настоящето или в бъдещето живееш?

Все още се уча да е предимно в "Сега".

Харесваш ли нашето време?

Харесва ми, че все повече хора се стремят към личностно развитие.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Харесвам всички места сред природата, с които успявам да се слея, да се потопя до дъно. Като разтворен акварел, готова да рисувам, сякаш. Да рисуват с мен... Бих казала,че Седона е едно притегателно с магията си място, в което пътуването към себе си е неописуемо интензивно и оставя усещане за необятност.

Обичаш ли живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам живота.

Една благословия е той – вечен, многопластов, променящ се...

Кои са най-красивите гледки за теб?

Безброй са, но ето няколко: роса върху цвете, птица в полет, лоялни очи, проява на нежност, жест на съпричастие...

Какво ти дава сила да продължиш в трудни моменти?

Някаква вътрешно скътана сила и желанието да продължа да обичам.

Кои хора са ти оказали най-голяма подкрепа или влияние?

Откровено казано по-голям брой непознати, отколкото познати хора, са ми давали тласък да продължавам. Понякога съвсем кратки познанства, които навярно съм извиквала подсъзнателно, са се оказвали голямо упование.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се, доста неща бих променила. Да бъда по-практична на първо място. :)

Намерила ли си призванието си?

Разпознала съм го, но е в развитие.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?...

От самата смърт – не. Зная, че Душата пребъдва.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Красотата наоколо.
 

снимката е от Фестивала в Жеравна 2017 г. (от интернет, не от личен архив)

Какво е за теб самотата?

В повечето случаи е благословия и начин да бъда истински в себе си, зарежда ме. Понякога може да натежи, разбира се.

Какво ти дава представата за вечност?

Пулсиращо звездно небе, бликаща вода, безмълвни сякаш камъни...

Какви чувства изпитваш най-често?

Удивление от съвършенството на природата, особена обич до обожание към животните.

Ако можеш да прегърнеш някой, който не можеш, кой би бил?

О, доста хора! Но ако трябва да е само един... Йордан Йовков.

Имаш ли вътрешен мир?

Стремя се към него и искам да вярвам, че понякога го достигам :)

Какво е щастието за теб?

Мигновено е... В една обсипана с полски макове или горска иглика поляна се усещам освободена, в една светло-тиха стая – приютена. И на двете места съм щастлива. Навярно щастието е и в тези усещания?

Съвършеният ден би ми донесъл и двете. И няколко нюанса обич. И надеждност. И винаги нещо красиво да съзерцавам, да го внеса в себе си.

Какво може да те разплаче?

Много неща могат да ме просълзят. Най-вече от умиление. Но и от несправедливост плача, от съпричасност. Дори не само в реалния живот, но и заради нещо прочетено, чуто, изпято...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Цвете, животно, бебе... Един куп неща. Както и хубавата мисъл за тях или за хубав човек.

двете снимки на Маргарита са от нейния личен архив
 

Ако си представиш живота като пъзел, доколко подреден е твоят? Има ли липсващи парчета?

Представям си живота по-скоро цялостен и че ние, хората, го разпарчетосваме и разхвърляме в мислите си. След това започваме опити да върнем частите по местата им, да ги преоткрием. Най-силните сред нас успяват да пресътворят тази Цялост. Тук и Сега.

Какво цениш най-много в живота си, за какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя красивите жестове, особено от непознати хора. Взаимната обич между добри приятели. Благодарна съм за всичко, което усмихва очите ми – видяна песен, чута картина, извървяна скулптура, изпята поетична тишина. Благодарна съм за думите, които – макар и често да са безсилни и ограничени, за да предадат чувствата – остават. За взаимоотношенията с хора, на които държа. Остават.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш също – напиши и него...

Не ме попита за един от красивите ми сънища. :)

Преди години ми се показа какво е мечтата. Преживях я насън.

Едно виолетово глухарче се разсея пред очите ми и малките семенца поеха Вселенския си полет.

Все пак... една мечта се появява от и в пространството, за да извика осъществяването си във времето, нали? А и пухкавата глухарчена главица е тъй символична! И наяве. С Целостта си...