Споделено от Таня Мир

Казвам се Таня Мирчева. През изминалата година завърших право в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента работя в адвокатска кантора. Повечето хора обаче ме познават под псевдонима Таня Мир, защото с него подписах двете си книги - „Откритие“ и „Легенди от Белинташ“, чиито сюжети потапят читателите в атмосферата на Древна Тракия. Преди месец в кината започнаха прожекции на пълнометражния игрален филм „Откритие“, създаден по дебютната ми книга.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият период от живота ми започна, когато реших да се отдам на нещата, които искам да правя. Мисля, че именно сега съм в този период. Най-хубвите ми моменти пък бяха свързани с книгите и филмите, които с екипа ни създадохме, защото осъзнах, че е безценно да виждам как моята мечта се превръща и в тяхна, а после заедно я превръщаме в реалност.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Никога не е лесно, когато човек се стреми да върви по свой собствен път. Въпреки това смятам, че ежедневните неща, които наричаме трудности са нещо нормално – да правиш онова, което искаш, винаги е означавало да се бориш.

В какво вярваш?

Вярвам в това, че когато човек истински иска да направи нещо, винаги може да намери начин.

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам в хората. Разбира се, трябва да призная, че понякога се разколебавам, но тогава си припомням, че има хора, които вярват в мен и тази мисъл отново ме връща в правилната посока.

А в себе си?

Да, вярвам в себе си. Не го казвам като проява на самочувствие. Просто смятам, че за да успееш трябва да се отдадеш на неща, в които истински вярваш. Едва тогава и другите ще повярват в теб, и ще те подкрепят.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Казват, че разликата между мечтите и целите е, че при целта вече знаеш пътя, по който да осъществиш мечтата си. Откакто чух тази мисъл се стремя по-скоро да имам цели. Накратко: искам да продължавам да реализирам смислени проекти с екип от стойностни хора. 

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Може да прозвучи странно, но когато имам по-малко време, това ми служи като катализатор, за да разбера какво наистина е важно за мен.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, без нея човек не може да продължи напред.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Стремя се да живея в настоящето и да се наслаждавам на дребните хубави неща в живота.

Харесваш ли нашето време?

Не, но пък от друга страна нашето време е единственото време, което можем да променим и да направим такова, каквото искаме да бъде.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

България и светът са пълни с прекрасни места. Всичко зависи от това с каква нагласа отиваш. Наскоро имах възможността да поживея в Шанхай, Китай. Беше изключително ценно за мен – когато се озовеш на другия край на света, осъзнаваш кое е най-важното за теб у дома.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, определено обичам живота, заедно с всички малки и големи хубави неща, които ни поднася. Накратко: според мен да живееш пълноценно значи да обичаш, да създаваш и да оставяш хубави неща след себе си.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тих и спокоен залез след труден, но успешен ден.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където ме разбират.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисълта, че има хора, които вярват в мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

За щастие проектите, на които се отдадох през последните години, срещнаха подкрепата на доста хора и съм благодарна на всеки един от тях. В личен план обаче хората, които през цялото това време бяха до мен, оказвайки ми най-силно влияние бяха семейството ми и моите издатели – Денчо Михов и Петя Станева, които повярваха в мен и ме подкрепиха още в самото начало, когато дори самата аз не вярвах в себе си.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да се развивам и да стана по-добра в нещата, които обичам да правя.

Намерила ли си призванието си?

Да.

Страхуваш ли се от смъртта?

Не. В момента повече ме плаши мисълта да прекарам живота си без да съм живяла истински. 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Да правя нещата, които обичам.

Какво е за теб самотата?

До теб да няма човек, който да те разбира.

Какво ти дава представа за вечност?

Един поглед към звездите в небето. Когато го направя осъзнавам колко сме мънички на фона на времето и тогава осъзнавам кои трудности или проблеми в живота ми са значими и кои не са.

Имаш ли вътрешен мир?

Да, мисля, че през повечето време успявам да го постигна. Не крия, че понякога е трудно, но в такива моменти се опитвам да мисля за нещата, които ме определят като личност и сякаш това ми помага отново да намеря вярната посока.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Ставаш рано и всъщност не усещаш кога този ден е минал, защото си го прекарал в смислени неща, които истински желаеш, а в края на деня се чувстваш удовлетворен.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да внимават в какви съвети се вслушват, защото житейският път на всеки от нас е различен и няма универсална рецепта за щастие.

Какво може да те разплаче?

Всъщност, доста рядко плача... Вероятно необратима загуба.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

През повечето време малък, мил жест е достатъчен.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Честно казано... не смятам, че животът прилича на пъзел. В пъзелите винаги има някаква логика, а в живота често не е така. Случвали са ми се неща, които са ме тласнали в посока, в която никога не съм си представяла, че ще се озова и все още не мога да си отговоря защо са се случили точно на мен. Мисля, че за добро или зло всеки от нас е имал такива моменти.

И все пак, ако трябва да оприлича живота на пъзел, то бих казала, че знам каква картина искам да се получи, но всичко останало тепърва ми предстои.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя хората, които са до мен, подкрепят ме и ми помагат да се развивам. Благодарна съм именно на тях, защото без тях нямаше да съм човека, който съм.  

 

снимки - личен архив на Таня