Елица Димитрова споделя...

 

автор на снимката: Кристина Стоянова

Здравейте, казвам се Елица Димитрова, на 27 години, поддържам заедно с моя екип арт-медия – творческо пространство, в което изкуството има не само развлекателна страна, но и лечебна: creativitycocktail.com

Завършила съм Френска Филология в Софийския университет и Културно предприемачество в ЕСФАМ (Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт).

Предстои ми издаване на книга, подарък за семейството: „Подарък за мама, татко и мен’’, в която бих искала да покажа на настоящите и бъдещите родители, че да изградиш или запазиш семейство е възможно – иска се съзнателно съзидание… В книгата може да намерите утвърждаващи мисли и сентенции за таткото, който внася заедно с мама баланс в семейството, нежни стихове, успокояващи душата на майчицата и поучителни и развлекателни приказки за детето.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Раждането на дъщеря ми, прохождането ѝ, докато учех ‘’Френска Филология’’, приемането ми по програма ‘’Еразъм’’ в Париж, както и участието ми в театрално ателие „Maison de l’Europe’’ в Париж.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно... всичко бих казала, че е такова, щом се изисква воля от мен да се развивам и променям като личност, а аз искам това.

В какво вярваш?

В любовта.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в доброто у тях, а другата част, която притежават, се стремя да я приемам.

                                                                                

А в себе си?

Вярвам. Имам моменти на колебание, но силно вярвам, че вярата в мен

самата е ключът към успеха ми във всяко едно начинание.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за сплотено семейство, романтика и обич в мен и около мен.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Може би за спорт, но в интерес на истината осъзнавам, че всичко е до приоритети, които съм си поставила в настоящия момент.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се, че да, това ни прави хора.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Стремя се да съм тук и сега.

Харесваш ли нашето време?

Времето ни е такова, каквото ние го направим. Днес ще бъде такъв ден,

какъвто аз го направя за себе си.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Стига да съм със семейството си, навсякъде ще ми бъде хубаво, обичам планината и морето, без значение точно къде.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го, да. Той е учител, предизвикателство и моя рожба.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Нос Калиакра, язовир Доспат и още много други.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На морето.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата и обичта.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, мъжът ми Елтимир, дъщеря ми Вяра, Радост (майката на Елтимир), приятелите ми.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да съм по-отворена към себе си и към новото.

Намерила ли си призванието си?

Да – чрез творчеството си да подпомогна светът да стане по-уютно място за живеене.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Приемам я, вярвам във висшата сила на Бог, може би вярвам в живота след смъртта.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Изкуството, добротата, даването, обичта – те ме карат да бъда жива.

Какво е за теб самотата?

Самотата е състояние, в което несъзнателно изпадаме в началото, но след

това става избор и накрая сякаш сами се обричаме на самота.

Какво ти дава представа за вечност?

Споделянето на обичта.

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост, безпокойствие.

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил той (или тя)?

Близките, които съм загубила – баба, дядо, една моя приятелка, бащата на мъжа ми.

Имаш ли вътрешен мир?

Имам, но невинаги го запазвам.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Споделена обич и смях. Слънчево обичам да е навън, топлината да огрява лицата ни, в игри и смях да се радваме със семейството  на деня.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Обичай това, което правиш, усети вдъхновението и радостта от това, което правиш. Бъди себе си.

Какво може да те разплаче?

Когато някой съзнателно ме наранява.        

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Споделената обич и усмивката на детето ми 😊

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Доколкото аз намирам парчетата и се ориентирам в него.

снимка: личен архив на Елица

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е едновременно подреден и разпръснат.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя съвестните и добродетелните хора. Благодарна съм за това, че имам семейство и дом, в който да споделя моята любов със семейството си.