автор на снимката: Кристина Стоянова
Здравейте, казвам се Елица Димитрова, на
27 години, поддържам заедно с моя екип арт-медия – творческо пространство, в което изкуството има не само развлекателна
страна, но и лечебна: creativitycocktail.com
Завършила съм Френска Филология в
Софийския университет и Културно предприемачество в ЕСФАМ (Висше франкофонско
училище по администрация и мениджмънт).
Предстои ми издаване на книга, подарък за
семейството: „Подарък за мама, татко и мен’’, в която бих искала да покажа на настоящите
и бъдещите родители, че да изградиш или запазиш семейство е възможно – иска се
съзнателно съзидание… В книгата може да намерите утвърждаващи мисли и сентенции
за таткото, който внася заедно с мама баланс в семейството, нежни стихове,
успокояващи душата на майчицата и поучителни и развлекателни приказки за
детето.
Кои
бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Раждането на дъщеря ми, прохождането ѝ, докато учех ‘’Френска Филология’’, приемането ми по
програма ‘’Еразъм’’ в Париж, както и участието ми в театрално ателие „Maison de l’Europe’’ в Париж.
А кое е
най-трудното нещо, което си преживявала?
Най-трудно... всичко бих казала, че е такова, щом се изисква воля от
мен да се развивам и променям като личност, а аз искам това.
В
какво вярваш?
В любовта.
Вярваш
ли в хората?
Вярвам в доброто у тях, а другата част, която притежават, се стремя да
я приемам.
А в
себе си?
Вярвам. Имам моменти на колебание, но силно вярвам, че вярата в мен
самата е ключът към успеха ми във всяко едно начинание.
За
какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за сплотено семейство, романтика и обич в мен и около мен.
Има ли
нещо важно, за което не ти достига времето?
Може би за спорт, но в интерес на истината осъзнавам, че всичко е до
приоритети, които съм си поставила в настоящия момент.
Важна
ли е прошката в твоя живот?
Разбира се, че да, това ни прави хора.
Повече
в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Стремя се да съм тук и сега.
Харесваш
ли нашето време?
Времето ни е такова, каквото ние го направим. Днес ще бъде такъв ден,
какъвто аз го направя за себе си.
Има ли
място и пътуване, на които държиш най-много?
Стига да съм със семейството си, навсякъде ще ми бъде хубаво, обичам
планината и морето, без значение точно къде.
Обичаш
ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Обичам го, да. Той е учител, предизвикателство и моя рожба.
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Нос Калиакра, язовир Доспат и още много други.
Къде
се чувстваш най-добре, като „у дома”?
На морето.
Какво
ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата и обичта.
Кои
хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми, мъжът ми Елтимир, дъщеря ми Вяра, Радост (майката на
Елтимир), приятелите ми.
Искаш ли
да промениш нещо у себе си?
Искам да съм по-отворена към себе си и към новото.
Намерила
ли си призванието си?
Да – чрез творчеството си да подпомогна светът да стане по-уютно място за живеене.
Страхуваш
ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Приемам я, вярвам във висшата сила на Бог, може би вярвам в живота
след смъртта.
А какво
те кара да се чувстваш жива?
Изкуството, добротата, даването, обичта – те ме карат да бъда жива.
Какво
е за теб самотата?
Самотата е състояние, в което несъзнателно изпадаме в началото, но
след
това става избор и накрая сякаш сами се обричаме на самота.
Какво
ти дава представа за вечност?
Споделянето на обичта.
Какви
чувства изпитваш най-често?
Радост, безпокойствие.
Ако
можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил той (или тя)?
Близките, които съм загубила – баба, дядо, една моя приятелка, бащата
на мъжа ми.
Имаш
ли вътрешен мир?
Имам, но невинаги го запазвам.
Какво
е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Споделена обич и смях. Слънчево обичам да е навън, топлината да огрява
лицата ни, в игри и смях да се радваме със семейството на деня.
Какъв
съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора
въобще?
Обичай това, което правиш, усети вдъхновението и радостта от това,
което правиш. Бъди себе си.
Какво
може да те разплаче?
Когато някой съзнателно ме наранява.
А
какво може да те накара да се усмихнеш?
Споделената обич и усмивката на детето ми 😊
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Доколкото аз намирам парчетата и се ориентирам в него.
снимка: личен архив на Елица
Липсват
ли още парчета, за да е цял и завършен?
Животът е едновременно подреден и разпръснат.
Какво
цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя съвестните и добродетелните хора. Благодарна съм за това, че имам
семейство и дом, в който да споделя моята любов със семейството си.
