Споделено от Теодора Славова

Фото кредит: Линда Александрийска

Здравей! Представи се накратко...

Теодора Славова

Копирайтър, автор, блогър, рекламист.

Наскоро беше публикуван първият ми роман „София – London - София“. 

www.teodoraslavova.com

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Едно пътуване до Финландия и един концерт, след който 3 дни бях без глас; едно радиопредаване, на което бях водещ; един великолепен екип рекламисти, от който бях част; няколко залеза в добра компания; няколко изгрева в нечии прегръдки.   

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Това за мен е процес. Да балансираш между ангелите и дяволите си, между светлата и тъмната си половина. Да растеш, да се разбереш, да откажеш егото или страховете ти да контролират мислите и чувствата ти. Там някъде, между тях, живееш себе си пълноценно. До там се стига трудно.

В какво вярваш?

В интуицията си, в пътя си, в късмета си.

Вярваш ли в хората?

В някои.

А в себе си?

Все повече.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая кратко. Ако не успея на превърна мечтата си в реализуема цел, губя интерес към нея. Мечтаенето без конкретни действия е загуба на въображение и реалност едновременно.

Имам надеждата, че човеците ще съумеем да опазим планетата си годна за живеене, без да се избием междувременно. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Имам време за всичко важно за мен. Може би един масаж би бил добре дошъл.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много, но не винаги успявам да я дам. Надявам се да се науча… преди всичко заради себе си.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Има непрекъснат диалог между трите. Все повече успявам да се наслаждавам на настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Харесвах 90-те.  Бяха вълнуващи години. Тогава се смеех повече. Сега времената са предизвикателни за всички – и в социален, и в икономически, и в политически, и в екологичен, и в чисто човешки план.  Дано да се справим.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не мога да отговоря на този въпрос засега. Все още има много места на които не съм била и пътувания, които предстоят.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Понякога го обичам, друг път имам въпроси към него, но никога не го мразя.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Очите на влюбения човек.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

„У дома“ не е място, а състояние. Иначе обичам Европа.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Инатът ми, любопитството и съветите на по-мъдри от мен хора.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, близки приятели и неизброим списък от имена на изключително талантливи и смели личности.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да преодолея страховете си.

Намерила ли си призванието си?

Писането ме прави щастлива. Радвам се, че текстовете ми въздействат и на други хора. Като че ли съм.

Страхуваш ли се от смъртта?

Независимо от твърденията, всеки се страхува от смъртта. Вярвам, че ако животът ти е осмислен – смъртта не изглежда толкова плашеща.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Вятърът, дъждът, шумът на листата на дърветата, песента на птиците… Карат ме да се усещам като част от нещо голямо и красиво.

Какво е за теб самотата?

Съзидателна и разрушителна едновременно.

Какво ти дава представа за вечност?

Всичко е преходно. Всичко се трансформира от едно нещо в друго нещо. Може би този процес се нарича „вечност“. 

Какви чувства изпитваш най-често?

Уча ума си да позволи на спокойствието и удовлетворението да доминират над трескавите чувства, без да оглупее от това.

Ако можеше да прегърнеш някой човек, известен или не, който не можеш – кой би бил?

Баща ми, Дейвид Боуи, сър Тери Пратчет.

Имаш ли вътрешен мир?

Търсим се взаимно. Понякога успяваме да се намерим и да изпием чаша чай. Обещали сме си скоро да останем заедно за по-дълго.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Лек вятър, ранна есен, дълга разходка, длан в длан, тичащо куче, привечер, писане, лекота, удобно канапе, хубав филм или книга, нещо вкусно.  

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Ако имате амбицията да живеете по-пълноценния вариант на себе си, бъдете готови за много препятствия и (само)саботажи по пътя.

Садете дървета.

Почиствайте боклука след себе си.

Сипете вода на бездомно куче.

Какво може да те разплаче?

Всяка форма на насилие.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Човечността. Споделеността. Обичта.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не особено подреден. Липсват, появяват се, изчезват. Някои остават. Спрях да се опитвам да запазя онези парчета, които не пасват.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Възможността да живея и да изпълня живота си с моя личен смисъл.

Никола Рахнев споделя...

Здравей! Представи се накратко...

 

Един вдъхновен мечтател, който ще засади милион дървета в България и е уверен, че това е само началото. Щастлив съм, че имам прекрасни деца, работа, която харесвам, свободата, смелостта и силата да мечтая и да действам. Защото вярвам, че ние правим света, в който живеем.

Казвам се Никола Рахнев, на 36 години съм и съм създател на инициативата „Гората.бг – 100 000 садим гора“ (www.gorata.bg) . Това е една чиста инициатива от Хората и за Хората, която засажда нови гори и дървета за България. До момента сме засадили над 622 000 дървета с участието на десетки хиляди хора, от които хиляди деца, засаждали сме в цялата страна, участвали са 110 общини, над 500 учебни заведения, хиляди пчелари, десетки горски стопанства и много други.

Щастлив съм да правя колкото се може повече добро и смислени неща, да помагам на всеки човек, по всеки възможен начин.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Животът е прекрасен. Благодарен съм, че имам възможността да съм тук и сега, благодарен съм, че съм имал много хубави моменти и че ще имаме и още. Такива са раждането на децата ми, както и когато съм помагал на някой. Случаите, когато съм успявал в нещо значимо за мен, като например първото засаждане, първата кампания с хиляди деца, първият сезон, в който минахме 100 000 засадени дървета. Пролетта на 2019 г., когато след 2 месеца изключително натоварване завършихме с 216 000 засадени дървета.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Себе си. Собствените си страхове, ограничения, вътрешни и лични страдания и болки в определени периоди от живота. Тежкото заболяване на баща ми.

В какво вярваш?

Вярвам, че ние създаваме живота си и света, в който живеем. Вярвам, че всичко е в нашите ръце и всеки човек може да постигне много, стига да го желае, да действа, да постоянства. Вярвам, че имам пълна отговорност за живота си! Вярвам в доброто, вярвам, че има смисъл във всичко, което правя. Вярвам, че ме очакват добри и радостни неща, защото искам и създавам такива.

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам. Всички хора сме равни в желанието си да бъдем щастливи, да сме добре, децата ни да са добре, близките ни да са добре, да имаме необходимото за спокоен и добър живот. Ако стъпим на тези общи ценности и изградим правилните модели във всеки човек, човечеството може и ще процъфти.

А в себе си?

Разбира се, всеки от нас има моменти на колебания, на неувереност. Но вярвам в себе си и се стремя да го правя все по-безусловно. Увереността идва с резултатите, благодарен съм, че имам такива, което пък прави по-лесно да вярвам в себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за по-добро общество, за по-зелен свят, за по-чиста природа, за повече щастие, за повече смях, за повече доброта между хората, за повече любов.

А в личен план – за повече щастие, за повече добри дела.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Всички ние имаме 24 часа всеки ден, ако нещо е достатъчно важно, винаги ще се намери време за него, защото ще го поставим като приоритет. Времето не ми стига. Идеите ми са много, дейностите също. Деца, грижи за близки, работа, кауза, други неща. Все пак намирам баланса, на определена цена, понякога се лишавам от сън, нямам почивни дни. Но се справям с всичко и намирам време за всичко.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да. Важна е. Тя ни дава възможност да продължим напред. Да се освободим от болката, да получим ново разбиране за травматично събитие. Прощавал съм и ми е прощавано. Всеки греши, човешко е да се греши, а достойно и божествено е да се прощава.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Умът прескача често, но повече съм тук и сега, винаги правя нещо, фокусиран съм в настоящето и това е най-доброто място да сме щастливи. Всички притеснения и страхове са свързани с бъдещето или с миналото. И затова е важно да живеем повече „сега“.

Харесваш ли нашето време?

И да, и не. Живеем в изключителни времена, времена на възможности, на знание, на открития, на технологии, на промени. На границата на покоряване на космоса. Не харесвам това, че човечеството точно в момента причинява на Земята масово избиване на видовете, токсичност и отравяне с пестициди и всякакви химии, пластмаси, тежки замърсявания, унищожение на гори и какво ли още не. Загубили сме връзка с природата, разглеждаме Земята като ресурс, а не като дом, а тя е единственият ни дом. Това ме натъжава и разочарова. Но избирам да вярвам, че още не е късно, че не всичко е загубено и правя каквото мога, боря се за това, в което вярвам.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

С времето и годините всичко се променя, като малък държах да си отидем на село, после – на море, после – на планина. Сега не съм обвързан с места. Обичам България, обичам и красотата по света. Обичам да пътувам и когато мога го правя.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да! Обичам Живота! Прекрасен! Дар! Възможност!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Природните. Има толкова красота по Земята – горите, реките, планините, езера, морета. Понякога се чудя как може да е толкова красиво?!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Почти навсякъде се чувствам като „у дома“ – това е усещане, което нося вътре в мен и където и да отида се чувствам добре. Сред природата, сред близки хора, в дома, сред приятели, сред хора, с които споделяме общи ценности и мечти. На залесявания и засаждания на дървета. :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Нагласата, че всичко се случва за мое добро. Че и това ще мине. Възможността да видя отвъд моментната трудност и да се фокусирам в очакваните резултати. Да асоциирам трудността с развитие, с растеж, с възможност. И убеждението, че винаги успявам във всичко, колко и усилия да ми струва това.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Подкрепата – родители, жена ми, приятели, хора, вярващи в мен и в мечтите ми, колеги. Влияние – десетките светли личности, които съм имал за пример. Това са известни хора,  направили позитивни промени в обществото и света, автори и мотиватори, действащи и вдъхновени мечтатели и много хора, които съм срещал по пътя си.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да. Вярвам, че всеки от нас има страни за подобрение. И при мен е така и непрестанно работя в тази посока. Когато открия ограничаващ модел, убеждение, мисъл, вреден навик или осъзная, че може да имам по-добри, по-полезни, по-здравословни и т.н. – ги променям. Хората сме като творби в развитие, все има какво да се донаправи.

Намерил ли си призванието си?

Животът не е скучен и застинал. Да, към момента мисля, че съм го намерил, но знам ли – след няколко години може и да се изненадам, че то е съвсем друго.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхът от смъртта е най-големият човешки страх. И на определено ниво се страхувам – и аз съм човек. Повече ме е страх обаче да не си отида без да съм живял, без да съм направил всичко, което мога, всичко, за което мечтая, всичко, за което съм тук, на тази Земя. Вярвам в Живота след смъртта на много нива. Едно от тях например е, че засадените от мен милиони дървета ще живеят стотици години след нас, че ние продължаваме и чрез децата си. Че животът тук е просто етап от един кръговрат на енергия.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Действието, мечтите, възможността да помагам, успехите, усмивките, любовта.

Какво е за теб самотата?

Възможност. Да свърша нещо на спокойствие, да помисля, да прочета нещо, да погледам нещо полезно и вдъхновяващо.

Какво ти дава представа за вечност?

Дъбовите дървета. Секвоите. Скалите, планините. Космосът. Сънят. Медитацията.

Какви чувства изпитваш най-често?

Вдъхновение, желание за действие, удовлетвореност, радост, умора.

снимки: личен архив на Никола

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил той (или тя)?

Дядо ми.

Имаш ли вътрешен мир?

Да. Почти винаги :).

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е спокойствие, слънце, зеленина, общуване с хора, да правиш неща, които ти харесват, да допринасяш, създаваш, успяваш. Да правиш добро – това е най-краткият път към щастието. Така всеки ден е съвършен.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Вярвай в себе си. Мечтай. Всичко е възможно. Поставяй си смислени за теб цели, големи, значими и действай, докато ги постигнеш. Опитвай докато успееш, може да се проваляш, да грешиш, но докато не успееш, значи не е свършило. Продължавай! Прави добро и бъди щастлив. И още – Земята е единственият ни дом – важно е да се погрижим за нея или поне да спрем да я убиваме.

Какво може да те разплаче?

Трогателните истории, истории за добро, за отдаденост, за състрадание, за любов. Също и чувството за безсилие.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Децата. Хубав виц или комична ситуация. Интересен разговор с приятели. Добре свършената работа. Красотата на природата.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Подреден е, но е възможно да може да се подреди по-добре, да се надгради, да се направят определени парчета по-красиви, а и защо да се ограничаваме само до един пъзел, можем да наредим много картини, като използваме еднакви парчета.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм, че съм здрав, за дъха си, че съм тук и сега, че съм това, което съм, за децата ми, за близките, за приятелите, за щастливите моменти, за радостта, за успехите, за възможността да помагам и да правя добро.