Ирина Папанчева споделя...

Ирина в Ню Йорк - снимка: от нейния личен архив

Казвам се Ирина Папанчева. Родена съм в Бургас, живея в Брюксел. Автор съм на няколко романа, разкази, блогове. Работя за каузи, важно ми е работата да ми носи смисъл. Каузата ми в последните шест години са децата в институции и прехода им към семейна грижа, организацията е Лумос.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Толкова са много, че ми е трудно да ги синтезирам. Раждането на племенника ми Мартин и всеки миг, който прекарвам с него. Мигове на смях и близост със семейството ми. Миговете на споделеност с близките ми приятели. Писането на нова творба – винаги. Четенето на книга, която ми се иска да бях написала. Изкуството, което ме задържа в себе си и трудно ме пуска. Миговете, когато танцувам танго с партньор, с когото се усещаме, и танцът става полет. Миговете, когато се озовавам на ново място и знам: пристигнах. Когато правя Йога и медитация, особено в летните ранни бургаски утрини на плажа, след като съм плувала в изгревната пътека. Зараждането на любовта и мисълта, че може би този път е последна. Мигът, когато усетих живота в утробата си за първи път – пеперудено потрепване.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Загубата на детето ми.

В какво вярваш?

В Бог, който не се побира в религия.

Вярваш ли в хората?

В някои хора. В други – не. Обграждам се с тези, в които вярвам.

А в себе си?

Да. Имам своите несигурности от време на време, но бързо ги преодолявам.

За какво мечтаеш?

Мечтите са тайнство. А тайнството трябва да се пази.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Искам повече време за писане. За дълбоко, непрекъсвано, вглъбено писане.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е живот. Очистване, отърсване, олекотяване, обновяване. Прощавам, но често от разстояние. Не допускам отново тези, които са предали доверието ми, особено, ако е повече от веднъж.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В „настоящия крехък момент“. То и без това друг нямаме.

Харесваш ли нашето време?

Не. Но го обичам, защото е времето на живота ми. Друго не ми е дадено, не и в тази ми персона.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Неизменно се връщам към Фуертевентура, на която посветих романа си „Тя, островът“. Това е моето място на свързване със себе си. Духовната ми родина, колкото и помпозно да прозвучи това. Място, на което живея просто, бавно и спонтанно, правя едни и същи неща, попивам с очи един и същи пейзаж, и се чувствам щастлива, цялостна и свободна.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Много го обичам.

Движение. Растеж. Покой.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, които ме вдъхновяват, докосват, вълнуват. Може да е пейзаж, а може да е нечие състояние, красиво в истинността си.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В себе си. С хората, с които съм най-близка и свързана. В дома си в Брюксел. В Бургас. В София. На Фуертевентура. В Прага.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че всичко има смисъл и свое място в картината на живота ми.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми. Учителката ми по литература. Първата ми психоложка, сега близка приятелка. Терапевтката ми. Учителката ми по френски, която е и преводач на две от книгите ми. Близките ми приятели. Писателите, с чиито книги живея.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да съм повече в мир със себе си. Работя върху това.

Намерила ли си призванието си?

Писането е призванието ми. И застъпничеството за човешки права, с което си вадя хляба. Изобщо щастлив човек съм – правя неща, които обичам.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от преждевременната смърт. Вярвам в прераждането.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Това, че дишам, чувствам, осезавам. Усещам допира на клавишите и чувам тракането им, докато пиша тези думи. Прекрасно е.

Какво е за теб самотата?

В добрата ѝ форма: блажено свързване със себе си. В недобрата: компания на хора, с които не мога да се срещна.

Какво ти дава представа за вечност?

Морето.

Какви чувства изпитваш най-често?

Покой. Обич. Радост. Почуда. Тъга. Благодарност.

Имаш ли вътрешен мир?

През голяма част от времето, когато вътрешната и външната ми реалност са в синхрон. Но не винаги успявам да го постигна.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Давам само съвети, които са ми искани. Индивидуални, не обобщаващи.

Какво може да те разплаче?

Всичко. Плача от щастие и от тъга. Изобщо съм една ревла.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко. Но и усмивките ми си имат своите нюанси.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Подрежда се още. Иначе нямаше да мога да пиша това.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Независимостта си. Свободата. Писането. Семейството. Приятелите. Изкуството.

Благодаря ти за споделеното! Можете да намерите Ирина и тук:

ipapancheva.com 

             

 фотограф: Даниела Мичорова

    

Константин Кучев споделя...

Снимка: Полета Янева

Казвам се Константин Кучев и съм музикант и композитор.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите мигове в живота ми са онези, в които съм с хората, които обичам и които ме обичат. Всеки ден преоткривам обичта си към семейството, към близките си приятели, а също и към онези хора, които срещам рядко или все още не съм срещал. Безценно хубав може да бъде всеки миг, преживян с всеки човек. Сега, в този миг, аз живея в своя най-хубав период и преживявам своя най-хубав миг.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Осъзнаването на крехкостта на живота ни на Земята – когато прекарах няколко години по болници и изследвания като дете. Ясно си спомням вечерта, преди да счупя крака си така, че при снимките, благодарение на това счупване, лекарите откриха други усложнения в костта на крака ми. Същата онази вечер аз тичах, скачах, летях – и усещах с цялото си същество, че съм ненараним, че всичко е във възможностите ми и нищо не може да ме спре по пътя. Имах да науча и да оценя много през следващите няколко години – за да повярвам, че отново ще мога да тичам, да скачам, да летя – но с едно ново осъзнаване за човека, за неговия път, за неговата крехкост и сила.

В какво вярваш?

В Божествената любов, прошка и милост.

Вярваш ли в хората?

Винаги съм вярвал в хората. Някои хора ме питат как винаги съм толкова позитивен – не виждам ли негативите на хората и света? Тези хора смятат, че аз съм избрал да виждам нещата позитивно, или че това е някакъв вид бягство от реалността. Нищо подобно, аз истински вярвам във всеки един човек, без изключение какъв е, с какво се занимава и какво е постигнал в живота си. Бог живее във всеки един от нас, а ние сме Божии деца. И това е нещо, в което никога не съм се съмнявал.

А в себе си?

Много повече се съмнявам в себе си, отколкото в когото и да било друг. Но винаги съм вярвал, че душата и тялото ми, всяка моя клетка, са Божие творение и са изпълнени със светлината Му. Щастлив съм с човека, който съм, с пътя, по който вървя.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая народите да запеят заедно. Мечтая да няма граници между нас. Надявам се на Бог.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За най-близките ми хора. За моето семейство. Често жертвам от времето, което бих прекарал с тях, заради професионални ангажименти.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката към себе си и другите е най-голямата сила в моя живот.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Искам да вярвам, че е в настоящето. И няколко такта напред в бъдещето. Доста по-рядко се връщам към миналото. Не обичам да се повтарям, да говоря за минали събития и бързо ги забравям.

Харесваш ли нашето време?

Времето ни е страхотно интересно, динамично и пълно с всички възможности, които човек може да пожелае. Разбира се, все още има значение мястото, където си роден и семейството, в което си отгледан. Но около нас е пълно с доказателства, че няма нищо невъзможно за никого, стига да го пожелаеш истински. Можеш да живееш така, както избереш и да направиш онова, за което истински мечтаеш.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Има места, където моето Аз се усеща в хармония с цялото, където крилете ми поникват, където отварям душата си. Те са свещени за мен. Такива места съм намирал навсякъде по света – имам няколко такива в София, както и в родния ми град Плевен, имам такива в Гърция и дори – в Тунис. Обожавам да пътувам. Всяко пътуване е безценно за мен, тогава се раждат новите ми идеи, текстове и мелодии.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Най-голямото (ми) приключение.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Око. Миг на безвремие. Космос.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където съм обичан и обичам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Любовта. Музиката. 

5 май 2019 - в Delta Blues Bar

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми. Моята учителка по цигулка Красимира Кузева. Моят учител по китара Любомир Анов. Моят приятел и колега-музикант – Александър Евтимов. Човекът, който кани в България най-истинската музика, като прави единствения фестивал, чиято висша ценност е музиката и пак музиката – Цветан Цветанов от Аларма Пънк Джаз. Музикантите Петър Йорданов – Бъни, Веселин Митев, Илко Биров, Зора Колева, Аврора Тимева, Станимира Тенева.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да разпределям времето си по-добре.

Намерил и си призванието си?

Да – музиката и хората. Но това може да се промени някой ден – не зная.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се и вярвам.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Животът, светът, хората.

Какво е за теб самотата?

Възможност да проведеш искрен диалог със себе си. Но аз не вярвам, че е възможно човек да остане истински сам.

Какво ти дава представа за вечност?

Светлината и тъмнината.

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов и удивление.

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил той (или тя)?

Майка ми, баща ми, сестра ми, любимата ми.

Имаш ли вътрешен мир?

Вътрешно – да. Но често преминавам през множество турбуленции, за да го открия.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Среща с любими същества и музика.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Обичай, прощавай, играй.

Какво може да те разплаче?

Красотата. Жестокостта.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Дете, което играе. 

снимка - личен архив на Косьо

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Подреден е за този миг. Незавършен е за следващия.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Какво цениш най-много в живота си?

Живота.