Кои бяха най-хубавите моменти
или периоди в твоя живот досега?
Период, към който се връщам с много любов и малко тъга е
детството ми на село. Обожавах дядо, животните и свободата, която чувствах там.
А що се отнася до хубавите моменти – те се случват непрекъснато,
във всеки нов ден.
А кое
е най-трудното нещо, което си преживявала?
Да се изправя срещу страховете си и да ги преодолея.
В
какво вярваш?
Вярвам в доброто.
Вярваш
ли в хората?
Относно хората се доверявам на интуицията си. Чрез нея
винаги усещам какво следва.
А в
себе си?
Вярвам в себе си. Вярата е като магия. За да ни се случи
дадено нещо, трябва първо да повярваме в него.
За
какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да видя детето си пораснало и щастливо.
Мечтая да видя нови места, да срещна нови хора, да изживея
още много вълнуващи емоции...
Мечтая животът на всички ни да е по-красив и по-добър.
Има ли
нещо важно, за което не ти достига времето?
Няма как да сме на 100 % навсякъде и във всичко. В
стремежа си да постигнем едно – пропускаме друго. Когато знаеш ясно
приоритетите си, по-лесно организираш времето си.
Важна
ли е прошката в твоя живот?
Прошката лекува душата. Тя носи една лекота, която те променя. И дори
се питаш защо си я отлагал толкова дълго във времето.
Повече
в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Стремя се да изживявам момента (добър или лош) сега.
С опита от миналото и надеждата за бъдещето.
Харесваш
ли нашето време?
Всяко време има свое очарование и значимост. Щом сме тук и
сега, значи това е правилното време и от нас зависи колко ще направим.
Това, което не харесвам във времето ни са алчността и самозабравата.
Има ли
място и пътуване, на които държиш най-много?
Най-голямото и най-важното пътуване, което човек може да
изживее е пътуването му към себе си.
Обичаш
ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Животът е толкова цветен и вечно променящ се. Животът е
дар. Животът е Вяра, Удовлетвореност, Благодарност.
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Природата винаги ме е привличала и изумявала най-силно.
Къде
се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Добре е човек да не се привързва към даден апартамент или
къща.
Дом наричам онова специално място, където сам си създаваш
уют и се чувстваш спокоен. Той може да е само тук и никъде другаде.
Какво
ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Инат човек съм и не се отказвам лесно. Важна за мен е
вярата.
Вярата в Бог. Вярата в детето ми. Вярата, че всяко нещо има свое
предназначение и всичко преминава. Вярата, че това, което губим се връща в
живота под друга форма.
Кои
хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Всеки човек до когото се докосваме оказва своето влияние.
Независимо дали го осъзнаваме.
Най-важната за мен подкрепа, която получавам, е тази на
семейството ми.
Искаш
ли да промениш нещо у себе си?
И в себе си, и в другите – да бъдем по-добри.
Намерила
ли си призванието си?
Обичам да пиша стихове и това ме кара да се чувствам
добре.
Страхуваш
ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
От самата смърт – не. По-страшни са болестите.
А какво точно се случва след смъртта... Има различни версии и когато
му дойде времето, ще разберем истината.
А какво
те кара да се чувстваш жива?
Най-често простички неща, които ме трогват.
Какво
е за теб самотата?
Понякога – потъване, понякога – спасение.
Какво
ти дава представа за вечност?
Гледайки небето, което е част от Вселената – безкрайна,
необяснима и вечна.
Какви
чувства изпитваш най-често?
Такива, които ме карат да се усмихвам и да благодаря.
Ако
можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил
той (или тя)?
Благодарна съм, че хората които искам да прегърна са до
мен.
Каква
е твоята представа за Бог – в случай, че имаш такава?
За мен Бог няма образ. Той е като тайна съставка, заложена
във всяка клетка живот.
Какво
е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Щастието е моментен трепет на душата. То зарежда с такава
сила, такава вяра, такава смелост, че всичко започва да изглежда красиво и
възможно.
Съвършен ден... та има ли такъв?
Може би съвършен е този ден, в който си се събудил
усмихнат, направил си нещо значимо, нещо добро и си се чувствал пълноценен.
Какъв
съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора
въобще?
Всеки сам трябва да преживее дадено нещо, за да го
разбере.
На човек, когото обичам (дете, партньор, приятел) мога да дам само
любовта си и да го подкрепям до последно. И това е много повече от съвет.
Какво
може да те разплаче?
Човек, жест, филм...
А какво
може да те накара да се усмихнеш?
Винаги си намирам причини да се усмихвам искрено. Всички
усмихнати хора са красиви.
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още
парчета, за да е цял и завършен?
Пъзелът "Живот" е постоянно променяща се
картина, защото самият човек непрекъснато се променя, израства. Променя
приоритетите си, начина си на живот, начина си на мислене, приятелите си и дори
дома си. И винаги търсим парчетата. Някои си пасват идеално веднага, а други
подменяме, докато не намерим правилното. Важно е да опитваме, защото
удоволствието е в реденето. Завършеният пъзел е като снимка във времето, която все
някога ще избледнее. Затова внимателно да избираме картината на живота си и
цветовете си. Да бъдем спокойни, че нещата, които нямат стойност, винаги остават
извън нея.
Какво
цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя добрия жест, добрата дума, добрата среща, доброто
възпитание, добрия повод, добрия спомен, добре прекараното време.
Благодарна съм за всичко в живота си. Благодаря за всеки
хубав ден, за всеки хубав момент, за всеки хубав човек, когото съм срещнала, за
всеки завършен стих...
Най-много благодаря за прекрасното си семейство и любовта,
която имаме.