Споделено от Лъчезар Георгиев

Казвам се Лъчезар Георгиев, на 47 г. Роден съм в София, в най-красивата за мен страна - България!

Аз съм обикновен човек от народа - работя като тапицер в БДЖ и през свободното си време понякога почиствам прозорци, за да си помагам в отглеждането на моето четиричленно семейство. Женен съм. Имам прекрасна и добра съпруга, която ми е родила две също прекрасни деца – момче и момиче. Синът ми се казва Давид, на 22 години. Сега е студент в Техническия университет със специалност Компютърно Софтуерно Инженерство и в същото време работи, за да ни помага. А моята дъщеря се казва Йоана, на 16 е и има влечение към изучаването на чужди езици. Цялото ми семейство сме вярващи християни и изучаваме Библията, защото за нас тя е Божието Слово и Книгата на живота. Бог ни помага във всяко нещо и взаимоотношенията между нас са изградени на принципите на Божието Слово. Тази вяра е и здравата връзка и основа в нашето семейство!
Като човек, не съм привърженик на големите луксове, може би, защото съм израснал без тях. Но това ми помага да оценявам и най-малките неща, и да виждам красотата в тях. Предпочитам уютната и скромна домашна атмосфера. За мен истинските и ценни неща са приятелствата и любовта между хората, както и пътуванията с любимите хора на различни места и създаването на красиви спомени с тях. Обичам да се събираме с приятели, да се веселим и да прекарваме хубави моменти заедно, защото вярвам и знам, че това е най-ценното в живота. Всичко друго отминава, но хубавите спомени остават накрая и топлят сърцето.

Не обичам напрежението и живота под стрес. Обичам да живея скромно, с мир в сърцето си, да се разполагам според чергата си и да се наслаждавам на живота! :)

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите, прекарани с добри приятели и любими хора на различни места. Празничните моменти около трапезата с нашите близки. Моментите с моето семейство като малък и после с моето ново семейство като голям, първо с жена ми, а после и с децата ми. Като бяха малки децата, обичахме да си легнем всички заедно вечер на леглото, да им чета приказки и да ги уча на правилните поуки, които можем да си извадим от тях. Това също са едни прекрасни и незабравими моменти за мен. Дори сега понякога ми липсват. Също така, заедно гледаме филми, излизаме на разходки в парка до нас, или пък изведнъж решаваме да посетим някой град, в който не сме били. Хващаме влака и тръгваме...  Това е просто прекрасно! :)

Винаги обичам, когато отидем някъде, да снимам и да превърна в незабравим албум спомена от там.

В моите албуми със снимки и клипове съм запазил доста прекрасни моменти. И сега, когато ги преглеждам, се чувствам сякаш съм отново там.

Това е и което обичам – да създавам красиви спомени. И нямам търпение да тръгнем отново нанякъде :)

А кои са най-трудните моменти, които си преживявал?

Много са трудните неща, които съм преживявал в живота си и не мога да кажа с точност кое е най-трудното от тях. Като малък бях в училище с много хулигани, ученици идващи от трудово възпитателни училища – така наречените ТВУ-та, които постоянно ме тормозеха и ограбваха. Всеки ден отивах със страх на училище и това ми пречеше да се съсредоточа в ученето. По-късно, времето в казармата също беше твърде мъчително и трудно за мен, тъй като там бях изоставен от приятелката ми, още в самото начало и го понесох твърде тежко. Но за мое щастие именно в казармата чух за Бога и за Библията, и там предадох живота си на Него! Когато се уволних, Той ме срещна с най-прекрасното момиче, което излекува раната от миналото ми. Тогава разбрах, че нищо не е било случайно.
Последното много трудно нещо за нас беше, когато Топлофикация ни беше осъдила за 6000 лв. дългове, натрупани от майка ми, която е на много ниска социална пенсия и не ни е уведомявала за това, както и на бележки тези нейни дългове не бяха посочени в продължение на 8 години, за да трупат лихва. В един момент дойдоха у нас с писмо от съдия изпълнител за опис на имуществото,  при което изпаднахме в шок. Три седмици не знаехме какво да правим. Допитахме се до трима адвокати, които бяха с три различни мнения по въпроса. Беше ни адски трудно да решим кого от тях да изберем. Тогава се помолихме на Бога и решихме да хвърлим жребий. Бог ни показа точната адвокатка, чрез която осъдихме Топлофикация по давност и беше принудена да ни изплати всичките разходи по делото. Но докато стигнем до тоя славен край, определено ни беше доста трудно! Има и много други трудни моменти в живота ми, но тия изглежда се открояват най-силно в спомените ми...

В какво вярваш?

Въпреки че съм вярващ човек, имам чувството, че това е един от най-трудните въпроси, на които трябва да дам отговор :)
Защо ли? Защото не искам отговорът ми да звучи клиширано.
Истината е, че на въпроса "В какво вярвам?", мога да отговоря единствено с отговора "Не вярвам в нищо!". Защо отговарям така ли? Защото всичко в тоя свят постоянно се променя. Променя се времето, променят се обстоятелствата, променят се чувствата на хората... Променят се самите хора и тяхното отношение, днес са едни, а утре са други... Нищо в този свят не е постоянно и на нищо, и на никой не можеш да имаш пълно доверие. Всичко и всеки може по всяко време да те изненада, когато най-малко го очакваш.
Ето защо, моята вяра не е в нещо, а в Някой с главно "Н". Някой, Който не един път се е доказал в живота ми като Истински и Верен Приятел, и това е Бог! Моята вяра е в Него! Всеки друг ме е разочаровал понякога в живота ми, но Той – никога. Можеш да имаш истинска вяра и доверие само в Този, Който никога не се променя и никога не променя своето отношение и любов към теб.
Аз дори не мога да имам вяра на себе си, защото много пъти съм постъпвал по начин, за който после съм съжалявал. Не вярвам на себе си, защото съм грешен човек и в много неща греша. Не вярвам на себе си, защото силите ми и възможностите ми са ограничени, и често могат да ме разочароват. Но знам със сигурност – защото истинската вяра е увереност, а не надежда – че там, където моята сила не достига, Бог ще ме подкрепи със Своята! Знам го със сигурност, защото съм го изпитал не един път в живота си. Бог е бил до мен и ми е помагал със Своята благодат във всичко, през което съм преминавал. Това се нарича изпитана вяра, която е много повече от надеждата. Истинската вяра е увереност и пълно доверие в Някой, Когото познаваш добре и знаеш, че никога няма да те изостави и няма да престане да те обича!

Вярваш ли в хората?

Това което съм видял от опит е, че за повечето хора е по-лесно да изкарат лошото от себе си, отколкото доброто. Злото просто излиза автоматично от човека, когато някой го засегне дори с нещо малко. Но да бъдеш добър с другите, да им правиш добро и да се отнасяш с почит и искрено уважение към тях, сякаш изисква неимоверно големи усилия. А какво да кажем за това, което Христос ни учи, "да побеждаваме злото с добро"? Вярвам, че тези усилия си струват, за да може да бъде предизвикано доброто у хората. Но без вяра в Христос и в Неговите вечни истини, хората няма как да развият подобно мислене. При повечето от тях действа закона "око за око, зъб за зъб". Каква вяра можеш да имаш на безбожник, който търси предимно своето и е готов да смачка всички, само да е той добре? Но ако човек има своята основа и искрена вяра в Бога и в Неговото Слово, този човек има будна съвест и дори да е несъвършен, на него може да му се има доверие. Дори и да греши, той се старае да се съобразява с Божията воля и с това, което е угодно на Него. Нещо много повече, Бог изцяло променя неговия начин на мислене, като му дава ново, чувствително сърце, в момента, в който той повярва. И следвайки Бога в живота си ден след ден, той се учи повече и повече как да обича ближния си като себе си, и как да бъде подобен на своя Спасител. От друга страна, хората които нямат страх от Бога и не се чувстват отговорни за действията си пред Него, вършат свободно всяко нещо което им е угодно, без да ги е грижа дали това което правят ще навреди на другите. На такива хора не може да им се има доверие. Именно затова вярата и доверието в хората до голяма степен зависи от това доколко те вярват в Бога и доколко Го познават. Защото, както във всяко друго нещо, така и във вярата, има израстване и нива на духовна зрялост.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За какво мечтая? Мечтая повече хора да повярват искрено в Спасителя, да познаят Неговото Безкрайно Голямо Сърце за хората и Неговата Безкрайно Голяма Любов, и светът да стане едно по-добро място за живеене. Мечтая за свят на мир, без войни и насилие. Мечтая за повече любов и разбирателство между хората. Мечтая също за по-висок жизнен стандарт в Родината си, понеже обичам България и искам да продължа да живея в нея, заедно с децата си. Надявам се това да се случи...

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Обикновено не ми достига времето да се наспя сутрин, когато съм на работа. Определено ставането рано сутрин е голяма мъка за мен :) А добрият, здрав сън е много важно нещо! Но вечерта е един от най-приятните и хубави моменти на деня, и на никой не му се ляга рано :)
Може би това е важното нещо, за което не ми достига времето.
Но от друга страна животът ме е научил да отделям достатъчно време за истински важните и стойностни неща. Времето е нещо, което ни е дадено от Бога за наше добро и то може да бъде наистина добро, ако се научим как правилно да разполагаме с него. Ако ти си този, който определяш как да използваш времето си, то ти си наистина свободен и щастлив човек. Но ако времето владее теб, ти си роб на времето. Какво искам да кажа? Искам да кажа, с прости думи, че човек трябва да се научи да си поставя като приоритети истински важните и ценни неща в живота. С други думи, ако тялото ми има нужда от почивка и възстановяване, правенето на пари трябва да почака по-подходящ момент! Както се пее в онази песен "изключвам телефона си и дим да ме няма", защото "и аз съм човек"! Ще отложа поръчката и работата, която мога да отложа за друг път, след като си отпочина качествено и мога да я поема отново с възстановени сили! Едно от най-ценните неща, на които живота ме е научил, е способността да си почивам. Хората, които постоянно тичат да правят пари без почивка, са най-окаяните и нещастни хора, които познавам. Имам колеги, които използват цялата си отпуска, за да работят и затова никога не им остава време да си починат качествено. Това за мен е истинска лудост! Човек винаги трябва да отделя достатъчно време за хубавите и истински важни неща в живота, защото животът на човека е много по-ценен от пари и имáне! Каква е ползата да имаш много пари, а да нямаш достатъчно време да се наслаждаваш на живота, който Бог ти е дал? Хората обвиняват Бога, но те сами съсипват живота си със своята ненаситна алчност. Повечето хора в днешно време искат да имат всичко СЕГА. Те теглят големи кредити и ги изплащат цял живот. Затова и светът, в който живеем, е толкова стресиран. Семействата са пълни с напрежение и кавги между съпрузите, именно поради този постоянен стрес. Хората дори се развеждат в резултат на всичко това. А в действителност, на човек му е нужно много малко, за да бъде истински щастлив! Много хора се оплакват, че не им достига времето, но истинският проблем е в това, че те не умеят да го разпределят по правилния начин и сами претоварват себе си. Божието Слово казва, че "има време за всяко нещо и срок за всяка работа под Небето", но човек трябва да бъде чувствителен и да умее да разпознава това, което е най-важно и необходимо за дадения момент. Умението правилно да разпределяш времето си е една от най-важните способности, които можеш да развиеш, защото това ще окаже влияние върху твоето здраве и върху целия ти живот! На тази мъдрост уча и децата си...

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката. Много важна тема! Прошката е проявата на милост към някого, когото обичаш и не искаш да изгубиш, въпреки че много пъти те е наранявал. Първият, Който ни показа силата на прошката, чрез проявата на Неговата незаслужена от нас Милост, е Бог. Чрез Сина Си, Исус Христос, Той демонстрира пред целия свят силата на Своята голяма Любов именно чрез прошката. Въпреки че мразеше злото в хората повече от всичко, Бог ги обикна дотолкова, че избра да понесе цялата тежест на греха върху Себе Си. Понасяйки жестокостта на Своите мъчители, Христос отиде на кръста с думите: "Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат!". За нас,  човеците, това е твърде трудно за разбиране, но истината е, че повечето пъти, когато хората съгрешават, те не осъзнават наистина  какво точно вършат, защото ако имаха достатъчно разум и разбиране, щяха сериозно да се замислят, преди да направят каквото и да е. От друга страна, човекът живее в грешна плът и изцяло е обвързан с греха. Но именно там, в тази безизходна ситуация на хората, Бог прояви Своята Милост към тях чрез прошката! Кръстът казва на света думите на Бога: "Аз ви простих всичко." Кръстът на Христос е най-големият израз на прошката! Без тази Негова прошка и милост, всички ние щяхме да бъдем завинаги осъдени.
Чрез всичко това, което направи за нас, Исус сега иска да ни научи как да се обичаме истински и да си прощаваме, за да пазим връзката между нас здрава и чиста, и за да може любовта между нас да продължава да бъде жива. Затова Той каза и думите: "Нова заповед ви давам, да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих!"
Като грешни човеци, всички ние в много неща грешим и постоянно се случва да се нараняваме един друг, без това да е била целта ни и без да сме го искали. А в други случаи пък, впоследствие осъзнаваме, че не сме били прави, че сме били груби, отмъстителни и егоистични, и желаем да се поправим. Точно там всеки един от нас се нуждае от прошката на другия, защото никой от нас не е съвършен и всеки греши. Ако няма простителност в едно семейство, това семейство скоро ще се разруши. Ако няма простителност между двама души, тяхната връзка е обречена. Простителността е основата на една здрава и постоянна връзка. Ние постоянно се нуждаем от Божията прошка и от прошката един към друг. В България празнуваме празник на прошката и на този ден хората си взимат прошка един от друг, но хората трябва всеки ден да си прощават, не само на празника. Веднъж, когато Петър попита Исус: „Учителю, колко пъти на ден трябва да прощавам на брат си, ако ми съгреши, седем пъти ли?”, Исус му отговори: „Не ти казвам седем, но седемдесет пъти по седем!” Това ме навежда на мисълта, че ако Петър прости толкова много пъти на брат си през деня, накрая ще спре да ги брои. :)

Прошката трябва да се превърне в навик и в нещо съвсем естествено за нас. Ние трябва да се научим да прощаваме, защото самите ние постоянно се нуждаем от прошка. Апостол Павел казва: „Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас!” Има моменти, когато е много трудно да простиш, но трябва да избереш да го направиш, за твое добро и за доброто на хората около теб. Не трябва да се изпълваш с непростителност и желание за мъст, защото това може да съсипе живота ти и да те превърне в престъпник. Трябва да простиш и да оставиш нещата в Божиите ръце. Бог е Праведен Съдия и Той ще прецени най-добре начина, по който да отсъди всяко нещо справедливо, на точното му време. От своя страна ти ще бъдеш свободен и ще продължиш живота си с мир в сърцето.  

Познавам хора, които цял живот са били изпълнени с непростителност и никога не са били истински щастливи.
Непростителността парализира ума ти и целия ти живот. Докато стоиш в непростителност, мислите ти са постоянно там и това влияе на твоите чувства, отношение и поведение, които няма как да не бъдат забелязани от хората, с които общуваш. Ти се превръщаш в човек, който е постоянно обзет от това и то владее твоя живот. И никога няма да бъдеш истински свободен и щастлив, докато не избереш да простиш.

Нещо друго, Исус ни казва: "Прощавайте, за да ви се прощава и не съдете, за да не бъдете съдени!" Словото ни учи, че ако Бог е простил на някого греховете му, но той продължава да ходи в непростителност, греховете му ще бъдат задържани и самият той няма да бъде опростен. Това е едно много сериозно предупреждение!
Относно моя живот прошката е много важна, защото самият аз постоянно се нуждая от нея и напълно го осъзнавам. А ако аз осъзнавам, че се нуждая от нея постоянно, то осъзнавам, че и другите хора се нуждаят от същото. Прошката е много важна за всяко едно приятелство, защото всички правим грешки и понякога се нараняваме взаимно и взаимно се разочароваме, и за да може приятелството и взаимното удовлетворение от това приятелство да продължи да съществува, взаимната прошка трябва да бъде неразделна част от него. Повечето истински приятелства се разрушават именно поради неготовността да простиш на другия, когато те е разочаровал с нещо. Но защо винаги очакваме от другите да бъдат съвършени спрямо нас, като самите ние не сме съвършени спрямо тях? Хората много често губят най-скъпото за тях, защото са егоистични същества.

Ако се ядосаш на своя домашен любимец и го нараниш, докато си му разгневен, на другия ден той вече ще ти е простил и ще ти се радва, когато се върнеш от работа, сякаш нищо не се е случило предишния ден. Но ние хората не сме така. Имаме невероятната способност да помним до най-малката подробност, дори и най-малкото нещо, с което някой някога ни е наранил. Дори и чрез тези малки същества Бог се опитва да ни научи на истинска любов и простителност.
Разбира се, понякога е необходимо да дадем на някого уместен урок, който да го накара да се замисли, че ни е наранил и да осъзнае, че не е постъпил правилно спрямо нас, но в сърцето си винаги трябва да бъдем готови да му простим, когато той осъзнае и признае своята вина. Ако пък тази негова реакция закъснее, пак трябва да се освободим от непростителността и да чакаме момента, в който той ще дойде да ни поиска прошка. Това трябва да направим, за да можем самите ние да бъдем свободни. Хубаво е, когато се очаква от нас да простим на някого, да си спомним всичко онова, за което Бог ни е простил на нас. Тогава ще ни е по-лесно и ние да простим :)

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Наскоро ми направи силно впечатление текстът под профилната снимка на една туркиня в Инстаграм. Той гласеше: "Животът се живее като се гледа напред, но се разбира като се гледа назад". Хареса ми и ми се стори доста добре казано! Някой беше казал: "Който живее в миналото, умира там." Не е добре да живееш в миналото, защото животът е СЕГА. Сега си жив и сега се случва животът ти. Миналото е вече минало и теб вече те няма там. Бил си някога там и си преживял много неща, но СЕГА си тук, в настоящето. А бъдещето ти тепърва предстои да се случи. Но за него нищо не знаеш, защото не знаеш със сигурност какво ще ти донесе утрешният ден. Хубавото на миналото е това, че вече си бил там, знаеш какво си преживял и какво ти се е случило, и имаш възможността да се поучиш от грешките и провалите си, както и от миналите си успехи, и да си извадиш правилната поука от всичко това. Също така можеш да разбереш за живота много неща, гледайки на това, което се е случило в твоето минало. Неща, които не си разбирал добре тогава.

Определено живея в настоящето, гледайки напред с надежда в бъдещето и взимайки си поука от своето минало. Но живея в настоящето, за да изживея пълноценно всеки един миг, който ми е даден СЕГА. И докато живея СЕГА, мечтая за бъдещите хубави и прекрасни моменти, които някога, някъде ще прекарам с моите приятели и любими хора :)

Харесваш ли нашето време? 

 

Мисля, че живеем в най-доброто време, по християнски наречено "диспенсацията на благодатта" или "времето на благодатта" - времето, което Бог е дал на света, за да могат хората да Го познаят и да повярват в Него, преди да дойде времето на "голямата скръб" и "денят на Великия Съд", което ще бъде време на голямо изпитание за целия свят. Тук малко навлизаме в библейските пророчества. Но като цяло, времето в което живеем е наистина мирно и благодатно в по-голямата част от света, в сравнение с миналото, когато земята е била постоянно разоравана от войни и насилие, въпреки че по всяко време, дори и сега, се случва на места по света някои страни да воюват.
Тези атентати също са ужасно нещо за днешното време, както и безработицата и безпаричието за много хора, но това е светът, в който живеем – престъпността винаги е била част от него и винаги, през цялата история, хората са страдали, заради ония, които са злоупотребявали с властта.

Но добрата вест е, че Бог е обещал на тия, които искрено вярват в Него и Го обичат, винаги да се грижи за тях и да ги пази. Той дори ни е казал: "Не се безпокойте за утрешния ден, защото Отец ви знае от какво се нуждаете, преди още да сте Му поискали", казал ни е също: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя!". Давид пее в един от своите псалми: "Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда!"...
Живеейки в мирна страна и имайки всичките добри Божии обещания към нас, мога да кажа, че времето, в което живея днес е добро! :)

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

За точно място не знам... Винаги обичам да посещавам нови места, на които не съм бил досега и да създавам красиви спомени от тези пътувания. Но пътуването, на което много държа през годината, е това – да отидем някъде само ние двамата с жена ми и да прекараме известно време заедно, защото през по-голямата част от времето, заради работата, все се разминаваме и се виждаме вкъщи посред всичките житейски грижи и ежедневни проблеми. Но качественото време, прекарано с човека до теб, е изключително важно... Далеч от всички тия рутинни неща, които се случват в ежедневието. Това време действа много освежаващо, възстановяващо, подмладяващо и носи голямо удовлетворение и изцеление за душата, което може да те топли през цялата година, до следващия път, когато отново ще бъдете само двамата, някъде другаде. Разбира се, и с децата е прекрасно като отидем някъде всички заедно, но това първото е задължително, поне един път в годината - само двамата! :)

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

 

Обичам живота, Да! Понякога е тежко и трудно, и голяма част от живота ни минава в борба, не можем да го отречем, но самият живот е прекрасно създаден, особено, когато си обичан и обичаш. Както споделих в един от предишните въпроси, ако човек се научи качествено да си почива и правилно да разпределя времето си, за да може пълноценно да се наслаждава на живота, ще открие, че животът е наистина прекрасен! И няма как да не е такъв, защото Бог е създал човека за Своята Любов и е създал всичко останало за човека, и от любов към него. Достатъчно е да се вгледаш в природата, в различните видове цветя, плодове и зеленчуци, които Той е направил за нас, да се вгледаш подробно в тяхната красота и самите Негови творения ще ти открият колко много Любов е вложил във всяко едно от тях. Бог е безкрайно Добър и животът, който е създал, е наистина съвършен! Друг е въпросът, че грехът и злото опетняват създаденото от Него твърде много...

Въпреки, че животът е много повече от само три думи, ще кажа тия:  Светлина, Любов и Радост. Когато Светлината на Божието Слово те освети с истината, ти се изпълваш с Неговата Любов, в резултат на което в сърцето ти идва истинската Радост от Неговото Спасение. Това е, което те прави истински щастлив човек. А да си щастлив  значи да си жив.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

 

Има много красиви гледки, които ме впечатляват. Обичам морето, обичам планините и малките селца, обичам горите, езерата и реките, изгревите и залезите... Всичко, което Бог е създал, е толкова прекрасно! Затова обичам да пътувам, да се разхождам на различни места и да правя красиви снимки. Снимането ми е хоби.
Но когато попиташ един истински мъж, коя е най-красивата гледка за него, ако той наистина е напълно искрен с теб, ще ти отговори, че това е жената.

Няма по-силно впечатляваща гледка за мъжа от красотата на жената. Ти можеш да изпробваш това, като заведеш някой мъж (но наистина мъж, нормален истински мъж, не някой с изкривено мислене) сред красивата природа и го оставиш да ѝ се наслаждава за известно време... Достатъчно е в един момент да мине пред погледа му красива жена и за миг очите му ще я проследят цялата от горе до долу, и той ще забрави за всичко останало наоколо :)
Това е реакция, която автоматично се задейства във всеки мъж, при появата на красива жена. И това е факт, който се отнася за всички истински мъже, дори и някои от тях да се опитват да го отрекат, за да се прикрият.

Това е нещо напълно нормално и естествено, защото Бог е създал мъжа по този начин, а в жената е сложил всичко онова, от което мъжът се нуждае. Той просто ги е създал един за друг и ги направи взаимно да се привличат.

Когато сътвори жената от реброто на Адам и я заведе при него, това беше най-големият подарък, който Бог направи за мъжа при сътворението. Словото казва: "Който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа."

Веднъж една жена проповедник представи историята на сътворението по следния начин: След като Бог създал цялото творение - небето и земята, с всичките планини, морета, езера, реки, животни, птици, риби и след това Адам, накрая направил жената и казал: „Понеже не мога да направя нищо по-съвършено и красиво от нея, време е да си почина...” 

Това, разбира се е перифразирано, но определено нито едно създание не е впечатлило по-силно Адам от Ева. Днешните мъже не сме по-различни от Адам, изпитваме същите чувства, желания и нужди като него. Но срещу Адам тогава стоеше само Ева, а днес ние сме заобиколени от стотици красиви жени, коя от коя по-красива :) И това понякога се явява голям проблем. Но затова Бог ни е дал и разум :)

Говоря като мъж, не съм жена и не знам при жените как е, но се старая да бъда максимално искрен и откровен...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

За мен думата "Дом" има определен смисъл и много специално значение – Дом е мястото, където човек се чувства топло приет, значим и искрено обичан – такъв, какъвто е.

Чувствам се "у дома си" между хората, които ме обичат искрено и ме приемат такъв, какъвто съм. Хората, между които мога да бъда себе си, без да се притеснявам, че някъде мога да сбъркам или да се изложа. Просто мога да бъда свободен да се радвам, да се шегувам, да пея, да се смея с тях, дори ако щеш да се "разлигавя" като малко дете, както понякога на всички ни се случва, когато ни е много хубаво... Просто да бъда себе си, такъв, какъвто съм, защото съм такъв у дома :) И у дома никога не се притеснявам, че някъде ще се изложа или ще сбъркам. Като сбъркам – голяма работа. Не е дошъл краят на света, всички вкъщи ме познават и знаят, че не съм съвършен и си ме обичат така или иначе. Затова те знаят, че следващият път ще се представя по-добре и така животът продължава. Такива са взаимоотношенията между всички нас у дома. Всички други места, които са различни от тази свободна атмосфера, на мен са ми чужди и желая час по-скоро да избягам от там :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Увереността, че Бог е винаги с мен и ме обича толкова силно, колкото обича Себе Си. Когато Исус доброволно избра да остави Славата Си в Небето, да се роди като човек и да стане един от нас, за да даде живота си за нашето изкупление и вечно спасение, Бог демонстрира точно тази Любов към нас. Самият Христос ни учи да обичаме ближния си като себе си, със същата любов, с която обичаме себе си. Той не би ни заръчал това, ако Самият Той не ни обича като Себе Си :)

Всичко, което се случва на мен, Той го преживява, все едно се случва на Него. Той плаче заедно с нас, когато ни е тъжно и се радва заедно с нас, когато сме радостни. Апостол Павел, изпълнен с Божия Дух ни учи в своите послания: „Радвайте се с тия, които се радват и плачете с тия, които плачат.” Исус казва: „В оня ден ще разберете, че Аз Съм в Отца и Отец е в Мен, че вие сте в Мен и Аз във вас!” В Христос Бог буквално ни е направил едно цяло със Себе Си. Разбира се, това се отнася само за тия, които са в Него, които искрено са повярвали в Него. И ако Бог е откъм нас, тогава кой ще бъде против нас? Ако Бог е откъм мен, какво може да ми стори човек? Това са думи на Давид, казани, когато е бил преследван от врага си, за да бъде убит. Той казва също: „Дори и война, ако би се повдигнала против мен, пак сърцето ми няма да се уплаши, защото Ти, Боже, Си с мен!” И още: „Приготвяш пред мен трапеза в присъствието на неприятелите ми.” Словото е пълно с подобни твърдения и обещания, които ни дават пълна увереност, че ако Бог е с теб, всичко ще бъде наред! Апостол Павел също казва, че всичко съдейства за добро на тия, които обичат Бога! Затова във всичко сме повече от победители чрез Христос, Който ни е възлюбил!

Увереността във всичко това ми дава силата да продължа напред, знаейки, че краят на всичко ще бъде победа за мен! :)

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

  

Истинска подкрепа можеш да получиш само от хора, които те уважават истински и показват искрена любов и разбиране към теб. Но абсолютно всеки човек може да ти повлияе по един или друг начин. Както някой беше казал: "Човек няма врагове, има само учители." Защото от всеки човек можеш да научиш нещо, било то положително или отрицателно. Често казвам на децата си: „Това момче или това момиче е пример за теб! Ако е добро, това е добър пример, какъв човек трябва да бъдеш. Ако пък е лошо, това е лош пример за теб, какъв човек не трябва да бъдеш.”
Човек трябва да умее да се учи от всеки и от всичко. И Бог може да ти говори и да те учи чрез всеки и чрез всичко, ако си достатъчно внимателен да Го чуеш какво точно ти казва. Защото не всеки човек говори според истината, но Бог говори само според Словото Си. Така разпознаваме Божия Глас към нас. Но ако не познаваме Словото Му, няма как да разпознаем и Неговия Глас. Всяко фалшиво учение и заблуда идват от непознаването на Божието Слово, защото противникът на Бога е доста добър във фалшифицирането на истината!
Защо казвам всички тези неща? Защото подкрепата и влиянието са положителни и добри, само тогава, когато са според Истината. В противен случай, те правят на човека, както казват хората "лоша услуга".
Получавал съм истинска подкрепа от майка ми, която винаги, още от много малък, ме е обичала нежно и искрено, и винаги е била силна подкрепа за мен, и винаги ме е утешавала, когато ми е било тежко и трудно. Баща ми също ме е подкрепял много пъти, като ми е помагал в живота, но в детството си прекарвах повечето време с майка. Също така съм получавал подкрепа от истински приятели, които не са търсили своето, но искрено са ми помагали. А влияние са ми оказвали всички хора и обстоятелства, и с Божията помощ и водителство съм си взимал правилната поука от всички тях.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Човек никога не трябва да мисли за себе си, че е съвършен и винаги трябва да е готов да се променя към по-добро. Но както казват хората: "Човек се учи докато е жив" и промяната идва с възрастта. Човек уляга и узрява все повече и повече с времето. Поне така трябва да бъде, защото има и хора, които цял живот се учат и не могат да се научат, защото не искат.

Не мога да кажа нещо конкретно, което искам да променя, но постоянно откривам неща, за които си казвам: „Това трябва да го променя!” И се старая следващия път да постъпя по-зряло :) Понякога не се получава, но аз продължавам да се старая и някой ден нещата започват да се получават по-добре.
Има и неща, като моята мъжка сексуалност например, които знам, че не мога да променя, защото са неразделна част от човешката ми природа. Като всички други мъже, аз също съм привличан постоянно от женската красота. Да, това се случва постоянно. На улицата, в магазина, в метрото, в моята работа, навсякъде. Но аз не се осъждам за това, нито се опитвам да се представя пред хората като някой, който не съм, а го приемам за нещо напълно естествено и нормално, и използвам разума си, за да постъпвам, според както е най-разумно. Има един стих, който казва: "Човек, който не владее духа си е като съборен град без стени." Аз използвам разума си, за да се владея добре, колкото и да изглежда трудно понякога :) Вярвам че и повечето хора са така.

Някой може да каже: „Ти имаш жена, не я ли обичаш? Как може да те привличат други жени?”

Разбира се, че я обичам и държа на нея повече, отколкото на всяка друга. Ние сме едно цяло, и на никого, и на нищо не бих позволил да разруши това, което е между нас, защото то е най-скъпото за мен! То е моят живот! Но като нормален мъж, аз преживявам същите физически чувства и желания, които преживяват всички мъже, когато видят привлекателна за тях жена. И това е нещо напълно естествено. Човек дори може и да се влюби, но трябва да бъде достатъчно разумен в действията си и в решенията, които взима. Защото това са напълно нормални човешки чувства, които могат да дойдат при всеки, но с течение на времето те ще отшумят, ако, като разумен човек, изчакаш този момент, мислейки за това, което е по-ценно за теб!

Също така знам, че Бог ме познава дори по-добре от самия мен, и ме обича и приема такъв, какъвто съм. Затова се занимавам главно с това, което мога да променя и което зависи от мен, а хубавото е, че и Бог ми помага. И най-вече Той е Този, Който основно движи въпроса с моята промяна.

 

Намерил ли си призванието си? 

 

Имаше период в живота ми, когато страшно много се измъчвах, докато недоумявах какво е моето призвание, и бях много объркан и несигурен, гледайки другите как успяват в различни неща, а изглеждаше сякаш спрямо тях аз стоя на едно място и никога нищо съществено не се случва в живота ми. Имах чувството, че сякаш не давам никакъв плод и това ме караше да се чувствам непълноценен човек. Преживявах го толкова тежко, че дори нямах желание за живот. По това време току-що бях завършил библейско училище и главата ми беше пълна с библейски знания, но нямах личното разбиране и убеждение за нещата, и все още не бях преживял лична среща с Бог, затова и не Го познавах отблизо, а разполагах само с това, което бях чувал за Него от проповедниците и това, което бях прочел за Него в Библията. Това ме караше да се чувствам празен и доста объркан. Дори не знаех как Той ме възприема, как гледа на мен и какво е Неговото отношение към мен лично. Липсата на това откровение по онова време, ме караше да се опитвам да имитирам другите и да се старая да изглеждам като тях. Чувствах се доста глупаво и не изпитвах никакво удовлетворение от това. В главата ми беше пълна каша и бъркотия от всякакви притеснителни мисли и недоразумения. Но сърцето ми от години искаше да познава Бога, търсеше го в молитва и не спираше да се бори да излезе час по-скоро от тази объркана ситуация. Аз често обикалях стаята си с часове, викайки към Бог в молитва да ми се открие, защото исках да Го познавам лично. И това продължи около три години. Тогава един ден, когато буквално сърцето ми се късаше, поради това объркване в главата ми, бях в моята работа и се молех на Бога, плачейки. Разбира се, работният ден почти беше свършил и аз имах свободно време да се моля, когато в един момент стаята се изпълни с Божието Присъствие, Което беше Присъствие на голяма Любов, която няма как да опиша с думи. Тогава чух Гласът на Исус, Който ме попита следния въпрос: „Знаеш ли защо умрях за теб?” При което аз автоматично отговорих: „Защото съм много грешен, Господи и моите грехове Те заведоха на кръста.” Исус каза: „Не! Любовта Ми към теб Ме заведе на кръста! Аз умрях от Любов към теб, защото те обичам и искам винаги да Съм с теб! Затова го направих, за да те спася от греховете ти и да бъдеш завинаги Мой!” Разплаках се още по-силно от Неговата Любов и плаках дълго време, докато ми говореше... Това откровение тотално промени цялото ми мислене. Дотогава аз не знаех какво точно е Божието отношение към мен лично, но тогава го чух от Самия Него. Това промени целия ми живот. От този момент нататък, Бог отвори Словото Си за мен, както никога преди. Започна да ми открива всичко, което е имал предвид с това, което е казал. Започна да ме води от стих към стих през цялата Библия, ден след ден, като ми обясняваше значението на писаното. Всичко това започна ясно да се случва в мислите ми. Той превърна Библията в отворена книга за мен. Оттогава насам, Той ме направи чувствителен към Неговия Глас, за да чувам ясно, когато иска да ми каже нещо. Дотогава Библията беше за мен книга, която четях, но не разбирах. И така аз започнах да си записвам на тетрадки всичко, което Бог ми откриваше. Впоследствие разбрах и какво е моето призвание. Докато съм го търсил далеч, то е било толкова близо. Когато Бог ми откриваше различни неща от Словото Си, Той ме учеше да не ги пазя само за себе си, но да ги споделям и с другите. И така аз започнах да служа на другите с това, което съм научил от Него и често хората ми казваха: „Благодаря ти за това, което сподели с мен! Имах нужда да чуя точно това!” Аз открих, че моето истинско призвание е да бъда себе си, да бъда този, който Бог ме е създал да бъда. Не някой друг, не това което другите очакват от мен да бъда, не това което другите мислят, че трябва да бъда, но това, което съм - уникалният аз, различен от всеки друг. Да служа на другите с живота си, с това, което съм научил, с това което имам и мога да им послужа. Да бъда добър пример и благословение за тях. Също така да насърчавам и подкрепям тези, които минават оттам, откъдето аз идвам и се борят със същите тези мисли и страхове, и да ги окуражавам да търсят Бога, да го следват в живота си и да бъдат оригинала, който Той ги е призвал да бъдат. Да ги насърчавам да служат на другите с това, което имат, като уповават на Божието водителство и мъдрост във всичко. Моето призвание не е професия, а начин на живот. Божието призвание за всеки един човек е да бъде това, което Бог го е създал да бъде и да бъде уникален пример за другите с живота си. Всеки има различни дарби, които Бог е сложил вътре в него и те са му дадени, за да служи с тях на другите. Но правилният начин това да стане е следвайки Божия Дух и Неговото писано Слово. Само Бог може да ти помогне да изпълниш своето призвание в пълнота и да донесеш изобилен плод в живота си за Негова Слава, когато Му предадеш себе си изцяло! Но всичко започва с молитва и желание да Го познаваш!

На едно място в Библията Бог казва: "Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце!"

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

 

Единствено ме притеснява това, че не знам как ще настъпи тя. Но Словото ни учи, че праведният човек и в смъртта си има упование. Вярвам, че Бог е промислил всичко и за този момент, също както е промислил за всяко нещо в живота ни. А за живота след смъртта, няма как да не вярвам, защото Самият Христос ни дава увереността, че който вярва в Него, ако и да умре, ще живее и че никой, който е жив и вярва в Него, няма да види смърт вовеки. Защото смъртта на вярващия в този смисъл е просто преминаване от едно състояние в друго. А както Словото ни казва: "Каквото ухо не е чувало и човешко око не е виждало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят!" Исус казва: "Истина, истина ви казвам! Който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота!" / Йоан 5:24 / А така нареченият златен стих на Библията казва: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот!" - Йоан 3:16. Ако не вярваме в живота след смъртта и във възкресението на мъртвите, казва Апостол Павел, то напразна е вярата ни!

А какво те кара да се чувстваш жив?

 

Любовта. Любовта е живот. Бог е Източникът на живота и както Словото казва: Бог е Любов. Всичко, което Той прави е от любов към нас. И тази любов ме кара да се чувствам жив. Чувството, че си обичан и обичаш, те кара да се чувстваш жив, защото без любов, животът не е живот, а само съществуване. Любовта дава смисъл на човешкия живот. Ние работим, трудим се, борим се, преодоляваме всякакви трудности, неприятности и проблеми в живота си, в работата си... И всичко това в името на любовта към нашите любими хора, към нашите семейства, към тези, които обичаме и ни обичат. Дори и тези, които нямат някой, който да ги обича, правят всичко с надеждата и те да бъдат обичани някога, от някой. Всичко е заради любовта и в името на любовта. Ние сме създадени от любов и с любов, и сме създадени, за да обичаме. Друг е въпросът, че не всички изпълняват целта на това, за което са били създадени и не всички се научават да обичат.

Какво е за теб самотата? 

 

Има два вида самота. Първата е най-голямата Самота – Тази, която човек изпитва поради липсата на Бог в живота си. Причината е в това, че Бог създаде човека за Себе Си и когато връзката на хората с Него е прекъсната, те се чувстват самотни, дори и да имат човек в живота си. Те постоянно чувстват някаква голяма празнота в сърцето си и се чувстват самотни, без да могат да си обяснят защо. Именно затова Земята е пълна с всякакви религии, духовни учения и практики, защото хората навсякъде по света търсят връзката с Бога, връзката с духовното. Но точно там противникът успява да заблуди множество от тях, свързвайки ги не с Този, Когото те действително търсят. Но единственият, който може да запълни тази празнота в живота им, е техният Създател, Живият Бог. Другият вид самота е, когато нямаш своята половинка в живота си. Затова, когато Бог създаде Адам, Той каза: „Не е добре за човека да бъде сам, ще му направя подходящ помощник!” И тогава Той направи Ева за Адам. Той ги създаде един за друг. И сега, когато единия е без другия, той се чувства самотен. Не е добре за човека да бъде сам, нито без Бог, нито без човека, който Той е определил за живота му!

Какво ти дава представа за вечност?

 

Преди да срещна Бог в живота си, представата ми за вечност беше една безкрайна тъмнина, от която изпитвах огромен страх. Бях още дете и всяка вечер, преди да заспя, си мислех какво ще бъде, когато някой ден умра. Мисълта, че някой ден ще потъна в тази необятна и безкрайна тъмнина, и никога повече няма да бъда жив направо ме ужасяваше.
Често питах майка за това и тя ми отговаряше: „Стига, Лъче, не мисли за глупости!” Защото и тя нямаше отговора на този въпрос.
Но аз продължавах: „Не са глупости, защото все някой ден това ще се случи, а после какво?” А тя ми отговаряше: „Каквото такова, тогава ще видим!”

Нейният отговор на този мой въпрос никога не успя да ме утеши.
Но години след това, Бог дойде в живота ми и ми се откри. Той ми даде надеждата и вярата във вечния живот, в живота след смъртта, който никога не свършва. Той напълно промени представата ми за вечност. Дори няма нужда да казвам колко голяма радост изпълни сърцето ми, когато разбрах това.

Моята майка, която винаги е успявала да ме утеши във всичко, не можеше да ме утеши относно този въпрос. Но Бог го направи чрез Своето Слово и чрез Своя Дух. Сега вечността за мен не е нещо, от което се страхувам, а нещо, към което гледам с вяра и очакване! :)

Какви чувства изпитваш най-често?

Когато Божията Любов е изпълнила веднъж сърцето ти, най-честите чувства, които изпитваш, са чувствата на любов и радост. Понякога дори се чудя как може толкова силно да обичам и как е възможно другите да не разбират тая любов  :) Божията Любов направо ме кара да летя. Обичам силно и когато обичам, обичам с цялото си сърце и с всичко в мен, сякаш ще се пръсна от любов :) Може би това е така, защото Божият Дух живее в мен, а Словото казва за Него, че Той е Любов.

Бог е Любов и Той е мнооооого Голям, при което аз автоматично си задавам въпроса – как може малко човешко сърце, като моето, да побере една Тоооолкова Голяма Любов? :) Изглежда само Бог знае как точно се случва това.

  

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който вече не е на този свят – кой би бил той (или тя)?

 

Много хора искам да прегърна, но те са тук, на земята :) Те са ми приятели от различни страни по света и са едни прекрасни хора, с големи и пълни с любов сърца. Понякога ми е мъчно, че не мога да ги прегърна, но вярвам, че някой ден това ще се случи. Само Бог знае какво е приготвил за нас.

А на Небето, преди всеки друг, бих прегърнал моя Спасител Исус и след това бих прегърнал всеки друг, който е там.
За мен прегръдката е много важна и специална. Тя е израз на голяма любов. Бих прегърнал от сърце всеки, когото обичам, а хората които обичам са много... 

 

Каква е твоята представа за Бог, в случай, че имаш такава?

 

След като Бог ми се откри лично, за да разбера какво е Неговото отношение към мен, аз открих, че Той наистина е най-прекрасният Баща, Който човек може да има! Не само, че ми го откри чрез своето лично докосване и слово, но го е доказвал много пъти в живота ми. Той е най-добрият и любящ Баща, най-добрият и верен Приятел, Когото познавам - моят Баща, моят най-добър Приятел – безкрайно добър, любящ, щедър, загрижен, напълно дискретен, прощаващ и безкрайно милостив, безкрайно търпелив и нежен към мен. Той е моята силна Защита и постоянна Опора в живота ми, и Този, Който никога не ме изоставя. Той е моят лекар, Който постоянно поддържа моето здраве и дава сила на тялото ми. Той е източникът на всяка радост и любов за мен. Той е моята сила и мъдрост. Той е моят живот и всичко за мен, защото всичко в живота ми е от Него!

Какво е щастието за теб? 

 

Чувството, че си обичан и значим за някого. Щастието е да знаеш, че си обичан истински и да имаш способността да обичаш истински. Да си заобиколен от хора и приятели, които обичаш и които те обичат. Това е и истинското богатство.

Има много хора по света, които тънат в лукс, притежават големи материални богатства и могат да си позволят да имат всичко, но в действителност не са истински щастливи, защото нямат истинската любов в живота си. Всичко около тях е лицемерие и хора, които търсят единствено своя интерес и изгода от тях. Това не е щастие, а едно окаяно съществуване. Дори и многото богатства не биха могли да им донесат истинската радост в живота. Но открил ли си любовта, ти си открил щастието.

Щастието, също така, е нещо, което може да расте и да се увеличава. Колкото повече хора обичаш и те обичат, толкова по-щастлив си. Имаш Бог в живота си, Той те обича и ти Го обичаш - ти си истински щастлив! Намираш своята половинка и създаваш с нея семейство, ти я обичаш и тя те обича - ти си още по-щастлив. Ражда ти се дете, ти го обичаш и то те обича, щастието ти се увеличава! Ражда се второ, щастието ти расте още повече. Намираш приятели, с които взаимно се обичате и прекарвате прекрасно време заедно – щастието продължава да расте. Децата порастват, създават семейства и ти се раждат внуци, които обичаш и те те обичат... И така щастието ти расте и се увеличава с времето все повече и повече... :)

Каква е твоята представа за един съвършен ден?

Един съвършен ден за мен е да сме някъде на почивка, на красиво място. Да започне деня ни с прекрасен Изгрев и чаша топло кафе с добра закуска, сред добри приятели и любими хора. После да се разхождаме сред красиви места, да се забавляваме, да снимаме, да пеем и да се смеем до вечерта. Да имаме една прекрасна вечеря и веселба в ресторант или нещо подобно, и в края на деня да си легнем и да се гушнем приятно изморени, удовлетворени и горящи от вълнение.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

 

Да търсят Бога от цялото си сърце. Да Го търсят, докато им се открие лично, защото в Него е изобилният живот и истинското щастие. Всяко добро в живота на човека идва от Него и без Него няма живот. Единствено в Него е Спасението и вечният Живот. Щастие, любов, радост, здраве и благоденствие... На всичко това Източникът е Той!

Какво може да те разплаче?

Има сълзи от мъка, има и от радост. Плакал съм и от двете. Но да плачеш от любов и от радост е нещо наистина прекрасно и много изцеряващо! Сърцето, което е истински чувствително, често плаче, дори и в очите да няма сълзи. Но нищо не може да разплаче закоравялото сърце.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Много неща могат да ме накарат да се усмихна. Красивият изгрев или залез, топлото и нежно отношение, играта на малките животинки или на децата, както и забавните неща, които често правят.
Нашите деца са ме карали да се усмихвам много пъти. Дори в една тетрадка записвахме с жена ми всички забавни моменти, докато бяха малки. Постоянно ни разсмиваха с какво ли не :)
Но нищо не може по-успешно да ме накара да се усмихна от самата усмивка, която идва от едно искрено и чисто сърце :)
И въпреки, че ми се е случвало да не ми отвърнат с усмивка много пъти – аз не мога да не го направя.

Обикновено през повечето време съм усмихнат и винаги съм се усмихвал на децата си, за да вложа това и в тях, защото искам да бъдат дружелюбни, а не вечно намръщени, тъй като съм попадал на деца, на които колкото и да им се усмихваш – те продължават да те гледат намръщено, и то не поради някакво моментно настроение, а просто защото са такива.

Истината е, че децата са имитатори и те имитират най-вече това, което виждат у своите родители, защото прекарват по-голямата част от времето си с тях. Децата отразяват домашната атмосфера, в която са отглеждани. Те са огледало на тия, които ги възпитават. Каквото виждат и учат у дома – такова поведение проявяват и навън.

Тук малко се отклоних от темата, но мисля че това е важно да се спомене, тъй като всичко започва от най-ранно детство и коренът на повечето проблеми, които се забелязват при възрастните хора, се крие именно там, въпреки че за Бог не е невъзможно да промени и тях. :)

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Мисля, че голяма част от пъзела е подредена и част от него може да се подразбере по презумция..., но само Бог знае колко парчета още липсват :)

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

 

Най-много ценя взаимоотношението си с Бога. Той е на първо място в моя живот. След това взаимоотношението си с моята съпруга и с децата ми. Взаимоотношенията с моите родители и близки. И взаимоотношенията с моите приятели и колеги. А най-голяма благодарност чувствам за Спасението и Изкуплението, извършено от моя Спасител - Исус Христос! И за всичко, свързано с това Спасение!

 

Споделено от Лекси А.

Здравейте! Аз съм Александра, но повечето хора ме познават като Лекси, читателите като Лекси А., а най-близките – като Алис. Родена съм в първия ден на прекрасния септември, в първата година на новия век. Появила съм се в слънчевия, целуван от морето Бургас.

Не обичам да се определям сама, оставям това на хората.

Автор съм на стихосбирката „Част от мен”, чието послание е всеки читател да намери част от себе си между тези 63 странички, така, както аз оставях част от мен във всяка дума.

Към днешна дата работя по втората ми стихосбирка „Истинска” и си позволявам да си помечтая, че ще успея да я публикувам до края на 2019 г. и може би, надявам се, тя да има и по-големи успехи от първата. 

От известно време си мечтаех за Youtube канал, в който да говоря за книги и той вече е факт.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки един ден е прекрасен. Старая се да се събуждам с усмивка всеки ден и винаги благодаря за това, което имам и за това, че аз и близките ми сме здрави.

Един от най-хубавите моменти беше излизането и представянето на стихосбирката ми. Дойдоха много повече хора от очакваното, а моят пример – учителят ми по Български език и литература, както и жена му – семейство Решовски, заедно с приятелят ми, бяха до мен и като участници в това събитие. Всеки един момент, прекаран с тези прекрасни хора е благословия.

Друг прекрасен период, но от детството ми, бяха конкурсите за красота. Не бързайте да казвате колко повърхностно е това. Замислете се. Мечтали ли сте някога да сте принц или принцеса? Е, аз имах тази възможност. В продължение на около седем години участвах и печелех множество награди на всеки конкурс. За съжаление на 10 години се наложи да спра поради здравословни причини.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Всяка трудност има решение. Само загубата на някой, пренесъл се в един по-красив свят, е необратима. На 12 загубих моята баба. Вследствие на проблеми заживях при нея, за съжаление скоро след това я изгубихме. Не зная дали и до днес съм го преживяла и дали има начин да се преодолее подобна загуба. И това по някакъв начин си имаше положителната страна – започнах да пиша.

В какво вярваш?

Вярвам в любовта. Вярвам в изкуството. Вярвам в по-доброто „утре”. Вярвам в себе си. Вярвам в доброто у хората.

Вярваш ли в хората?

С всеки изминал ден ми става все по-трудно, но не мога да спра да вярвам.

А в себе си?

С времето се научих. Ако ти не вярваш в себе си, как очакваш от другите да вярват в теб?

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за щастливо и единно семейство. Другото само ще си дойде.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Старая се да намирам време за всичко, но за съжаление ми е все по-трудно да отделям достатъчно време за приятелите си.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е най-голямата добрина. Все по-често се случва да прощавам, но да изхвърлям от живота си този човек. До себе си пазя малко, но чисти души.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Миналото вече е красив спомен, а бъдещето не съществува. Не знаем кога то няма да дойде за нас. Има само сега.

Харесваш ли нашето време?

Не знам дали нашето време е сбъркано или и преди е било така, но пропитите със злоба и завист двулични лица, с които се сблъскваме ежедневно, не ми допадат никак.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяко едно място, на което сме били, заживява в нас.

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи.

Любов. Предизвикателство. Мечта.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Едва ли има нещо по-красиво от любимия човек, спящ спокойно до теб.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Може би домът наистина не е място, а човек…

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Напомням си, че всичко е преходно. И след като слабостта ми свърши, ставам и продължавам по-силна.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми.

Александър Георгиев – приятелят ми.

Нейко и Емилия Решовски – пример за учители-будители и доказателство, че любовта не трае три години.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Имам много минуси, по които работя, за да станат плюсове пред мен самата. Въпреки всичко съм се научила да се обичам всякаква.

Намерила ли си призванието си?

Литературата е моето призвание.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се, че някой ден ще застигне всичките ми любими хора.

Вярвам, че това тук е само един кратък момент от пътя на душите ни.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Колкото и мазохистично да звучи, болката ме кара да се чувствам жива.

Какво е за теб самотата?

Клетка, създадена от собствения ни ум.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечността е много дълго време. Вярвам, че само любовта е вечна. (И изкуството.)

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов.

Ако можеше да прегърнеш някой известен човек, който вече не е на този свят – кой би бил той (или тя)?

Ще кажа един безизвестен човек – баба.

Какво е щастието за теб? Какъв е един съвършен ден за теб...

Щастието е във всичко, стига да искаш да го видиш.

Всеки един ден, прекаран в любов с най-близките е съвършен.

Каква е твоята представа за Бог, в случай, че имаш такава?

Нямам точна представа, но знам, че не е това, което ни представят свещените книги.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Трудно ми е да давам съвети, тъй като аз самата трудно приемам такива.

Хора, обичайте се. Бъдете най-добрата версия на себе си, всеки ден. Правете това, което обичате и което ви прави щастливи. Не злобейте, не подигравайте, не завиждайте. Това няма да ви създаде дори най-нищожната илюзия за щастие.

Какво може да те разплаче?

Аз съм много емоционална. Плача на филми, на песни, на книги. Може да ме разплаче всичко – от тъжен статус във Фейсбук до най-малкия жест на любов.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Не е нужно да има причина – аз се усмихвам на всичко и всички.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Този въпрос наистина ме накара да се замисля и разровя надълбоко.

Липсващи парчета винаги ще има – те ще са най-ярките звезди на небосклона.

Неправилни парчета все още има, но и те ще си заминат.

За тези не толкова много 19 години (без малко), надали пъзелът ще е много подреден, но там някъде е цялостната картина…

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За всичко, което имам. За живите си родители. За малкото си, вече пораснало, братче. За покрива над главата ми. За приятеля ми и най-добрата ми приятелка.

P.S. Сърчица, мечтайте! У всеки един от нас живее едно дете, което все още вярва в чудеса. Не го убивайте! Не му казвайте, че те не съществуват! Просто си позволете да повярвате… за да ви се случат! <3