Споделено от Жана Душкова-Васева

 

Здравей! Представи се накратко.

Здравейте, казвам се Жана и съм на 44 години. Родена в Търново, израснала в Русе, от 15 години живея в София. Имам дъщеря на 24 години - Яна, съпруг Георги и три котки - Миси, Кънчо и Кари.

През по-голямата част от живота си съм работила в медиите като репортер, ТВ водещ, коректор, редактор. Понякога и пописвам, но не съм го правила доста отдавна - little-frog-stasi.blogspot.com и jeannedautre.blogspot.com

От три години съм автор на кулинарния блог Mish-Mash - www.mish-mash.recipes, а от година и половина със съпруга ми сме собственици на ресторант The Friendly Bear - www.facebook.com/friendlybear.restaurant в София.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Аз много обичам личните революции, така че всяка една такава е свързана с изживяването на хубав момент, на чувство на свобода и гордост, че съм проявила смелост да променя нещо в живота си.

Обичам да почвам от нулата и не помня вече колко пъти съм го правила. Независимо дали става въпрос за раздяла с партньор, ново място или град за живеене, нова работа, ново предизвикателство, имам нужда от някакъв рестарт. Мисля че най-пагубното нещо за всеки един от нас е да не променя нищо в или около себе си. Аз не обичам да предизвиквам себе си на дребно и за кратко, като например да скоча с парашут или бънджи. Предпочитам да променям неща радикално, които да променят живота ми, а не да ми донесат краткотраен адреналин.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Всяка една от личните ми революции е свързана и с трудности, които обаче се преодоляват по-лесно ако просто стоиш зад решението си и гледаш напред.

Едно от най-трудните неща в живота ми беше решението на напусна бащата на дъщеря ми. В продължение на три години бях подлагана на психически и физически тормоз от негова страна. Отне ми доста време, за да осъзная, че няма нужда от това и че трябва да защитя дъщеря си (тогава не мислех толкова за себе си). Дори и агресията да не се прехвърлеше някога лично върху нея, тя пак щеше да е жертва, защото дори и само да виждаш и чуваш насилници, това неминуемо ще те промени като човек.

Така че това е и най-трудното, и най-смелото нещо, което съм правила през живота си. Направих го сама, едва на 21 години и се гордея със себе си.

В какво вярваш?

Вселената е просто прекрасна. И всичко дребно и незначително е всъщност толкова голяма и значително, че това не спира да ме удивлява.

Вярвам, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Вярвам, че животът трябва да се живее със спокойствие и увереност. Вярвам, че не трябва да спираме да си повтаряме “И това ще мине” както за лошите, така и за хубавите моменти.

Вярваш ли в хората?

Ако говорим за хората като цяло, а не за конкретни единици, по-скоро не. Насълзявам се всеки път като чета какви неща правят хората със заобикалящата ни природа. Как убиват животни, не за да се изхранват, а защото им трябват бивните за спомен. Как изсичат вековни дървета, не за да не умрат от студ, а защото им правят сянка.

Това е ужасно, жестоко и безсърдечно.

 

А в себе си?

Да, в себе си определено вярвам.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се на спокойни старини и на удовлетворение в края. 

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не вярвам в недостига на време. Вярвам в организацията. Много пъти се чувам да казвам, че за нещо не ми е достигнало времето и после се коригирам, че не е вярно - просто не ми е било приоритет да го направя. Има време за всичко. Наистина. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката трябва да бъде важна в живота на всеки, защото тя изчиства душата ни от негативните емоции. Няма абсолютно никакъв смисъл да разсъждаваме с години защо някой е постъпил с нас по определен начин. Всеки постъпва като себе си и това няма как да бъде променено. Може единствено да се приеме и да се продължи напред. С или без този човек.

За мен много по-трудно е човек да може да прости на самия себе си, отколкото на другите. Поне при мен е така - аз съм най-големият си съдник.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Гледам да живея основно в настоящето, с лек поглед и към бъдещето. Опитвам се да не се връщам много-много назад, защото тогава идва и самоосъждането, което не е никак здравословно.

Харесваш ли нашето време?

50 на 50 съм. 

Хубаво е, защото повече се пътува, има повече информация и възможности отпреди.

Но нашето време не ми харесва по много причини. Покрай ресторанта ни осъзнах, че за хората е много по-лесно да пишат /говоря за негативни неща/, отколкото да дойдат и да ти го кажат в очите. Това поведение ми е напълно необяснимо и категорично не ми допада. Първо, защото няма по-важно от визуалния контакт; второ, защото така не ни дават възможност да обясним, да се поправим и извиним очи в очи. Не ми харесва и че по много теми се наблюдава пълно изкривяване и отиване в огромна според мен крайност – да се говори на децата на „то“, за да не му се насажда сексуална принадлежност; да се купуват само еко и био продукти на петорни цени без да е доказано, че наистина са такива; да се спекулира с цвета на кожата или друго различие, за да получава човек специално отношение...

Но най-много не ми харесва това, че живеем в изключително нетолерантно време – към хора, животни, природа. Имам чувството, че в тази посока изобщо не се развиваме към добро.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Разбира се, че го обичам! Нали съм тук благодарение на него! Харесвам си живота и правя всичко възможно винаги да е така. Когато си помисля, че сякаш живея нечий друг живот, когато се запитам: „Би ли искала да си на същото място и след 5 години?“ и си отговоря отрицателно, винаги променям това, което не ме кара да се чувствам добре. Много лесно се влиза в рутината, много лесно човек се пуска по течението и няма сили за промяна, но това за мен е грях спрямо самите нас си и спрямо Живота. Той категорично не ни е даден за това да го живеем между другото. Животът с три думи за мен е Смисъл, Хармония и Любопитство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Не искам да звуча сладникаво, но красотата наистина е навсякъде. Просто човек трябва да не спира да гледа. Красота има и в глухарчето, и в тревичката, и в напъпило цвете, и дори в паднала мазилка, която е образувала някаква фигура. 

 

Къде се чувстваш най-добре, като  „у дома”?

Като „у дома“ се чувствам навсякъде, където съм с Георги, моя съпруг. Няма никакво значение къде сме и какво е около нас. Важното е да сме двамата.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Дава ми сили увереността, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Щом има труден момент, значи той ще се преодолява и се очаква с любопитство какво следва. Това е.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

През всеки период от живота ми това са били различни хора. Като тийнейджър за мен на първо място беше музиката, а човекът, оказал най-голямо влияние на моя светоглед, беше Димитър Воев от „Нова генерация“.  Не знам каква щях да бъда, ако я нямаше неговата музика или ако не се бях срещнала с нея, но му благодаря от сърце, че се появи в живота ми и зае голяма част от съзнателните ми години.

В последните 15 години най-голямата подкрепа получавам от своя съпруг Георги, моят най-добър приятел и сродна душа.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се, че искам. Не ми се вярва да има човек, който се харесва на 100 %. Аз не вярвам в теорията, че това, което си на 30, това ще си и на 60. Вярвам, че промяната е възможна и си го доказвам, дори и да става въпрос за малки неща. Да, характерът може да е изграден, но той е свързан с милион нюанси, които – променят ли се – променя се и характерът.

Намерила ли си призванието си?

Тази дума е много задължаваща и обобщаваща. Човек е толкова пъстър, че може да има стотици неща, които са му призвание. Колкото повече пораствам, толкова повече ми се иска да се занимавам с животни. Контактът с тях ми носи голямо спокойствие и го намирам за по-истински, отколкото контактът с хората. Надявам се някога да ми се отвори и такава възможност. На мен ми остава само да дебна за нея, пък каквото е писано.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Аз нямам силно его и мога да понеса мисълта, че ще има облаци и трева и след мен. Но мисълта за смъртта не ми е приятна, разбира се. Лакома съм за живота и ми се иска още дълго да ме има, поне докато съм адекватна и мога да се движа сама.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Същата тази лакомия към живота ме кара да се чувствам жива. Чувствам, че все едно съм му хванала цаката на живота и ми е хем много забавно, хем успокояващо да го тълкувам.

 

Какво е за теб самотата?

Аз не вярвам в самотата. Докато човек има себе си, няма как да е самотен.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Природата, макар че така, както сме тръгнали да се отнасяме с нея, това е доста под въпрос.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често изпитвам любов. Това е чувството, което е в мен всеки ден и слава богу, че е така.

 

Ако можеше да прегърнеш някой известен човек, който вече не е на този свят – кой би бил той (или тя)?

Бих прегърнала Джим Морисън и Дейвид Боуи. След което ще остана и за техен концерт.

 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Съвършеният ден е този без планове. Излизам, срещам някого, говорим си, сядаме, ставам, срещам друг, говорим си, тръгвам и така до вечерта. Така, какъвто и да е денят, той е съвършен, защото не е бил обвързан с никакво очакване.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да не се връзват толкова много. Винаги има и по-лошо и по-хубаво от това, което ни се случва. И нищо не е вечно, най-малкото пък ние. Този въпрос, който най-често задавам на мои близки, които са в неприятна ситуация /не съм измислила въпроса аз/ е следният: „Това ще има ли значение за теб след 5 години?“. Винаги отговорът е отрицателен, разбира се.

 

Какво може да те разплаче?

О, това е невероятно лесно за мен. И на турски сериал мога да се разплача, ако видя човек отсреща с насълзени очи. 

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Това е също доста лесно.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Нищо не липсва от моя пъзел. Всичко си е точно там, където трябва да бъде.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Както казах, струва ми се, че съм хванала цаката на живота. Така че всеки ден ме изпълва с очарование и благодарност, че всичко е измислено точно по този начин и че всичко е толкова логично свързано, че чак да те възхити.