Какво ти дава сили да
продължаваш напред в трудни моменти?
Мисълта, че е изключено само аз да не мога :)
~
Вярата ми в Бог. Който е в сърцето ми. Винаги и
само с него говоря. Във всеки ден, за щяло и нещяло. Бог не е Някой Там. Той е
непрекъснато във всяка моя секунда и право в сърцето ми. И в сърцето на всеки
друг, надявам се. Вярвам в това. Човек си казва така: Нямам сили. И после се
усмихва и си казва – давай, имаш сили! И сили се появяват. Силата идва тогава,
когато се изчерпи слабостта. Изцеди слабостта си, премажи я с крак. В
отчаянието има страшна сила. В края на силите е истинската мощ.
~
Картината няма да е завършена, ако се откажеш :)
Художникът в мен сега е вдъхновен да добави нови краски. Една от тях се нарича „Слънчева храна” – място, в което се
храним с добри мисли. Рисуваме със снимки, а с думи лекуваме. Като се чудим
защо ли, си даваме сметка, че всъщност първо себе си лекуваме. Така е с
трудните моменти – човек обикновено създава лек за себе си и именно това му
позволява да се пребори с тях, като прави нещо за другите.
~
Примерът на добри и
успели хора, подкрепата и вярата на една прекрасна Жена и детето ми.
~
Инатът. Така де, човек трябва да има малко. Иначе не е зле
да включим разума, да оценим положението и да си зададем въпроси като: “А ти
как я мислеше тая?”, “Искаш ли в крайна сметка?”, “Имаш по-добра идея ли?”.
Може и да има. Важното е да се питаме и да си отговорим честно.
~
Освен опората на близки хора, много често се
допитвам до любими литературни герои в мислите си. Мисля си – как биха
постъпили те, какво биха направили? Общо взето се надъхвам. Литературата е
най-доброто бягство, защото от него можеш да се завърнеш по-силен и
по-способен.
~
Сигурността, че дори и най-трудният момент не е
случаен и идва, за да ме научи на нещо. Аз не приемам толкова емоционално
загубите, защото съм с нагласата, че всичко е преходно. Това не ме прави
негативно настроен, даже обратно – насочва вниманието ми към ползите, които
ситуацията носи.
~
Психиката ми.
~
Слънцето. Земята. Вятърът. Това, което ми казват
птиците.
~
Вярата, че всичко е за добро, че и това ще мине, че
всяко нещо от линията на времето си има своя смисъл.
~
Инатът. Волята. Натрупаният опит, че утре ще е
по-лесно от днес, а вдругиден – по-лесно от утре. Вярата, че винаги мога да
помоля за помощ Бог. Сигурността, че никога не съм оставена сама на себе си. Че
Той е с мен.
~
Вярата!!!
И абсолютното съзнание,
че всичко е в главите ни и можем да променим гледната точка във всеки следващ
миг! Никой не е подминат от трудни моменти, но е важно какви инструменти притежаваме,
за да ги преодолеем.
~
Знаете ли, има едни знаменити
думи на руския лейтенант Крючков: ”Отступать некуда – за нами Москва.” Е, аз
зная, че за мене пътят назад – това е пътят към мрака, безверието и безвремието
– т.е. към духовната смърт. Аз винаги защитавам със зъби и нокти моята
„Москва”.
~
Осъзнатата отговорност към себе си, Бог, родителите
ми, децата, човечеството. Вярвам в „ефекта на пеперудата“. Ако не мога да (си) помогна в даден момент, то поне
искам да не преча, а „намесата“ става по безброй начини, за които дори не
подозираме. Както е казано - „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Кураж
ми дават хората - лидери, учители, мотиватори. Личности със силен дух и
устойчива психика, с огромни сърца, с блага усмивка. От Майка Тереза, през Ник
Вуйчич, до най-безизвестния клошар или детенце – всеки може да те озари и
излекува с чисотата, с мъдростта си, с добротата си. Както и да те вдъхнови с
отношение, жест, прозорливост.
~
Краката. В трудни моменти, ставам и ходя. Ходя километри.
„Стани и ходи” - не го е казал човека, само за да се намира на приказка.
~
Подкрепата на другите хора.
~
Инатът, че мога да пропусна нещо, което е само мое, утре.
~
Висшият Аз.
~
Чистата спортна злоба. Яростта ми.
~
Мисля си, че макар в мен да има скептична нишка, макар да
има и такава, която имитира песимизъм, всъщност съм оптимист. От тези
оптимисти, които искат да виждат нещата такива, каквито са и стъпили върху
цялостния им образ, да държат на фокус доброто. Ако закриваме от поглед нещата,
които не харесваме, за да се изкараме оптимисти, ние сме чисто и просто
неосъзнати песимисти. При падането отвисоко върху нас ще се стовари истината и
от удара с тежката й конструкция ще се строшат илюзиите ни. А истината идва с
лекота, ако я обичаме.
~
Любовта.
~
Примерът на моите родители, роднини, приятели и учители,
вярата в Бог и силата на добротата.
~
Макар
да си мисля, че знам рецептата за изход от почти всичко, в трудна ситуация
най-често първо рева. Когато се уморя, отивам в спалнята, лягам и заспивам.
Събудя ли се, вече мога да реша
ситуацията. Имам и силите, и начините.
Не
знам как става. Правя го от много години. Опитвала съм и без това, по други
пътища, но не става... В началото имах тежки проблеми с ъс семейството ми
заради това спане. И е разбираемо. Имаме проблем, всички са настръхнали...,
очаква се, че цялата вечер няма да спим, а аз се измъквам от общата говорилня,
слагам шумозаглушители, пъхам се в леглото и заспивам.
~
Не знам... Следващата стъпка.
Човек трябва да се движи. Движението е източник на живот и на сила...
~
Определено Любовта – към скъпите за мен хора, към себе си,
към живота. Самоуважението и доброто самочувствие също много помагат.
~
Трезвостта.
~
Знам, че не съм дал най-ценното от себе си. Не мога да си
ида така.
~
Само инерцията. Кой казва, че всички хора трябва да бъдат
силни?
~
Знанието, че това е трудност, която трябва да
премина и зад която се крие нещо добро. Там ме чака бъдещето. Тоест вярата, че
трябва да продължа. Инатът, че трябва да се преборя. Опитът, че трудностите
изграждат.
~
Сигурна съм, че Господ ми изпраща само това, което мога да
понеса, а освен това съм любопитна да разбера какво ме чака утре.
~
Непреодолимото ми желание да достигна Рая.
~
Бог! Но този, който ни е създал, а
не онзи, който ни разделя на религии, пол и цвят!
~
Вярата, че не всичко е изгубено и винаги има смисъл.
~
Вярата! Но знам, че няма състояние на покой, че и миговете
на трудности са движение, което ни тласка напред!
~
Ценността, значимостта на дадено дело, проект, ме карат да
се опитам да се преборя с евентуалните трудни моменти по пътя. Най-силната
мотивация да продължиш напред обаче е, когато обратният път просто е
невъзможен.
~
Увереността, че всичко ще се подреди, че ще се
промени, че утре пак ще има светлина, че слънцето е винаги над облаците...
Автор на снимката и на текста на нея: Кристина Митева
Няма коментари:
Публикуване на коментар