Елена Терзиева споделя...

Аз съм Елена – жена, майка, нутриционист (не задължително в този ред). Зодия Овен. Устремена, нетърпелива, любознателна и откровена. Обичам красивите и нежни неща, обичам дълбоките и точни думи. Ценя интелекта, искреността и способността на хората да се замислят върху „нещата от живота“. 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Във всеки период от живота ми се преплитат разнообразни емоции. Раждането на децата ми е момент на върховно щастие, но то идва и с голяма отговорност и грижа. Всяка сутрин се събуждам с надежда и вяра, че нещо хубаво ще се случи, но често денят ми носи моменти на вдъхновение, примесени с притеснения и дори разочарования. И все пак, животът е толкова пъстър и ярък, че всеки ден е хубав сам по себе си.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Би трябвало да е смъртта на майка ми в ранна възраст. Но най-трудно преживях смъртта на нейната майка (баба ми) много години по-късно. Оказва се, че съм била по-свързана с жената, на която съм кръстена, отколкото с тази, която ме е родила. Все пак обичам и двете, и знам, че са до мен. 

В какво вярваш?

В многопластовата същност на нещата. Вярвам, че всичко се случва не само на междуличностно, не само на физическо и материално равнище, но сюжетната линия протича и на емоционално, мисловно и духовно ниво. Понякога душите общуват помежду си, без да си говорим с думи, без да се виждаме или докосваме.

Вярваш ли в хората?

В човеците – вярвам. В душите – също.

А в себе си?

Абсолютно! Знам, че мога да постигна всичко, което пожелая, имам способност да се науча да правя всичко, което ми е необходимо.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая хората да могат да общуват откровено, да имаме отношения, основани на любов и уважение, да бъдем разбиращи и толерантни един към друг.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Все ми се струва недостатъчно времето, прекарано с децата ми.

Важна ли е прошката в твоя живот?

По-важно е да не се налага да прощаваш. Защото прошката следва обидата. Тоест по-важно ми е да не се обиждам, да не приемам нещата лично. Тогава няма да се налага да прощавам.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Старая се да живея в настоящето, но ние сме част и от миналото, и от бъдещето си.

Харесваш ли нашето време?

Както казва Конфуций: „Проклятие е да живееш в интересни времена“. Според мен живеем в ключови времена, в значими времена, във вълнуващи времена. Не ги харесвам, защото не са за харесване, но са за израстване!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа да пътувам! Самият път, движението, смяната на хоризонтите ми носи повече удовлетворение, отколкото крайната дестинация.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Старая се да го живея този живот с обич, през призмата на обичта. Животът е най-естественото състояние на душата, дошла на този свят. Той е път, той е чувственост, той е съдба.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Багрите на природата, пейзажите, влюбените младежи, щастливите деца.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде. Човек се чувства у дома, когато е в мир със себе си, с душата си.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не мога да не споделя едно стихче, писано от баща ми:

„Казват, горчало без захар кафето,

без друго животът бил толкоз горчив…

Но нали точно горчилката кара сърцето

да бий упорито, когато боли!“.

Та… Горчилката, болката и вътрешната ми сила са тези, които ме движат в тежки моменти.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Баща ми. Винаги е стоял до мен, бил ми е гръб, давал ми е сигурност и опора. Позволяваше ми като дете да греша, да вземам решения сама, дори да не му харесваха. Казваше ми: „Действай, а ако нещо се обърка, аз съм до теб!“.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не бих променила нищо от характера или личността си. По-скоро имам устрем да се развивам, да събирам мъдрост и познание. 

Намерила ли си призванието си?

Да. Мисията ми е да уча хората как да живеят здравословно. Да им помогна да се сдобият със свое дете.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се повече от смъртта на близките ми, отколкото от моята смърт. Не се съмнявам в живота след нея. Както и в живота преди нея…  

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта, вдъхновението, споделянето на тези емоции с други хора.

Какво е за теб самотата?

За мен да съм сама не е равносилно на това да съм самотна. Да съм сама означава, че съм се уединила, че съм със себе си. Самотен може да се чувства човек, дори и сред хиляди хора, ако в сърцето му е пусто, ако не познава вътрешния си свят.

Какво ти дава представа за вечност?

Вярата, че сме извечни създания, че сме тук за малко, а нашата история като души е безконечна. Светът няма начало и край.

Какви чувства изпитваш най-често?

Пълната гама от чувства не ми е чужда. Най-често изпитвам любовта покрай децата, но и гнева, и отчаянието, и надеждата, и грижата, и самоувереността, и страха… Това са малка част от чувствата и емоциите, които ме връхлитат.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е състояние на чиста радост от живота. Съвършеният ден за мен е ден в движение, ден на път, ден с децата и семейството ми, ден на дълбоки и смислени разговори, ден, в който съм научила за нечий успех или сбъдната мечта, ден, в който съм имала време да прочета книга, ден, в който съм успяла да напиша книга. 
 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Преди няколко дни посъветвах 3-годишната ми дъщеря да прояви търпение спрямо сестричката си. Тя ме погледна въпросително и аз започнах да ѝ обяснявам какво е търпение:

- Търпение е да изчакаш подходящия момент. Да не правиш нищо, докато не се появи подходяща ситуация. – казвам аз.

- Мамо, ситуациите ние сами си ги правим. – ме поглежда тя с укор. Отиде и взе играчката, която искаше, без да чака сестра си.

Та… Какво разбирам аз от живота? За какъв житейски опит говорим, след като 3-годишно дете ми даде съвет, който за 40-те си години живот на тази планета бях пропуснала. 

 снимка: Фотостудио Щраклина

Какво може да те разплаче?

Плача, когато ми паднат защитите. Плача от безсилие, плача от умиление, плача и от мъка, макар и рядко.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доброто чувство за хумор, проявено в подходящ момент. Детският смях.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът ми е пъзел, който пренареждам. Всички парчета са тук, но само им сменям местата, според картината, която искам да изобразя.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм на моите родители, че са ме подкрепяли като дете, че не са убили естествения ми устрем, подсилвали са го и са били смели, също като мен. Благодарна съм и на себе си, че следвах винаги сърцето си, а не разума си. И въпреки това не съм си загубила разсъдъка (мисля).

Ключът е в баланса. Не знам дали съм го измислила аз, но така ми дойде: 

„Главата да е в небесата,

краката – здраво на земята,

а сърцето – влюбено в живота.“ 

  

Благодаря ти за доверието и споделените мисли!