Манол Дончев споделя...

Казвам се Манол Дончев, фотограф, любител на всички изкуства и практикуващ онези, за които намеря време. Обичам четенето и писането, музиката, рисуването, спорта, игрите, пътешествията, приятелите си и новите запознанства

Завършил съм магистратури по Печатни медии и Социална и юридическа психология. Професионалният ми опит тръгна предимно като фотожурналист, а напоследък работя предимно на свободна практика

На 33 години смятам, че най-интересното в живота ми все още предстои. Но не съм скучал досега

Не знам какво е това да скучая и как е възможно. Увличам се по много неща, които бих вършил с огромно удоволствие. В някой момент, някое от тях взима превес и се появява някакъв резултат. Или пък изчаква удобен момент.

Само почакайте!

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият период е сега, от няколко месеца насам, откакто съм по-убеден в бъдещи успехи на начинанията ми, по-продуктивен и креативен съм, пътувам повече и споделям всичко това с важния за мен човек. Но и самостоятелно да е - развитието си го усещам напред, така че хубавото все предстои. Наред с каквото друго ми поднесе животът.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното е именно човек да си последва мечтите и да преодолее страховете от провал, неодобрение, зависимост и т.н. Все още и при мен е трудна тая борба.

В какво вярваш?

Че какво върши всеки един и как се отнася към останалите има значение.

Вярваш ли в хората?                

Да, вярвам в хората. Те са тези, които помагат, които мислят и които създават. Вярвам, че всеки може да го прави по един или друг начин. Понякога не се получава, но когато се получи, заслужава си.

А в себе си?

Да, вярвам, че аз мога да си помогна най-много. И че мога да предложа най-малкото хубави идеи, мисли и инициативи на другите. Разбира се, знам, че нещата, които искам да постигна, се постигат в хармония и със съдействие на други хора. Но вярвам в своята роля в тези взаимодействия.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Фантастичното да превръщаме в реалност. На всеобща еволюция в положителна посока.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Общуване с хората, които обичам. Които са много. Не е като да не го правя по принцип. Общувам. Просто по-голяма част от тях заслужават повече, отколкото аз мога да посветя. Но това си е нормална и математически неизбежна зависимост.

Не ми достига и за всевъзможните лични проекти. Искам да свърша много неща, но времето ми е ограничено.

И в крайна сметка трябва да има баланс между двете горе. Още по-трудно, след като и за двете не достига.

Изходът, логично, е човек да може да се отказва от повечето неща и да се придържа към по-малко на брой, по-важни. С това засега не се справям.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, както към другите, така и към себе си. Второто ми е все още трудно, но се уча.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В бъдещето, сякаш. Може да е грешно да не съм все пълноценно в настоящето, но това да мисля за бъдещето или миналото е дълбока черта в навиците ми. Направо си е каньон.

Харесваш ли нашето време?   

Да, аз оценявам какво ни дава прогресът. И то в духовен аспект. Достъпът до култура и знания... Вариантите за комуникация, възможностите за един артистичен индивид да достигне до повече хора, например, са невероятни от някогашна гледна точка. Имам предвид дори собствения си кръгозор и промяната му през последните десетина години.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Ще опитам да изброя местата, на които държа най-много по равно. Само тези, които първо изникнат в съзнанието ми.

Африка, савани и пустини, например Танзания, Мароко; Исландия; Петра …

Тези са като детски мечти, но знам, че реално бих подходил с повече проучване и вероятно бих избрал на първо време нещо по-малко известно.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Да! Възможност, красота, благодарност.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Такива, които съчетават простор с интересен релеф - планински, пустинни. Места, където елементите се срещат. Дори стихиите ме привличат - мълнии, изригвания, пясъчни бури. Сякаш обичам земята да ми напомня, че е много по-мащабна от нас. Интересното е, че това ми дава надежда, вместо да ме потиска.        

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Мога да отговоря къде съм най-спокоен - далеч от познатото, всъщност. Нов град, сред природата, ама съвсем в нищото. Откъсването от ежедневното ме връща към дома на човечеството и живота - Земята.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Инатът. Така де, човек трябва да има малко. Иначе не е зле да включим разума, да оценим положението и да си зададем въпроси като: “А ти как я мислеше тая?”, “Искаш ли в крайна сметка?”, “Имаш по-добра идея ли?”. Може и да има. Важното е да се питаме и да си отговорим честно.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?        

    

Семейството ми на първо място. Много от приятелите ми също за оказвали подкрепа, а влиянието е взаимно. Подбирам си философии най-вече от добри световни автори.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Постоянно променям нещо у себе си. Най-вече във връзка с нагласите защо дадена цел е недостижима или просто не е за мен. Няколко години след университета разбрах, че тепърва започвам да уча.

Намерил ли си призванието си?      

Да, развивам се най-вече като фотограф, но и по отношение на писмените материали напоследък. Имало е моменти, в които едното изостава за сметка на другото, докато не започнах да си мисля, че могат да вървят ръка за ръка.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?     

Не твърде много, но да. Една от трите думи, с които нарекох Живота, бе възможност. Искам да използвам тази възможност до последно. Искам да имам смисъл тук, в този живот.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Новите стимули. За щастие лесно си намирам или създавам такива във всяко нещо, във всеки, та не ми е нужно да прибягвам до саморазрушителни действия, за да почувствам нещо ново.

Какво е за теб самотата?      

Не я познавам много. В моментите, в които съм сам, имам с какво да се занимавам. Голяма част от заниманията ми са свързани пак с хората, но разбира се, ако съм съвсем сам и нямам досег до жива душа, това би ме потиснало повече. Защото имам навика да търся с кого да споделя каквото ме вълнува.

Какво ти дава представа за вечност?

Концепцията за относителността. С влак от София до Карнобат се пътува вечно, което ми позволява да прочета много книги. Иначе съществуването е миг.

Какви чувства изпитваш най-често?

Любопитство, ентусиазъм, обич, раздразнение, възхищение, съмнение, разбиране...

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден…

Да живея пълноценно и споделено. Будя се, протягам се, казвам добро утро, тя се усмихва и отговаря със същото, аз си грабвам чукалата, снимам изгрева откъм Тихия океан. Тя е нарисувала най-важното много набързо, пия подсладено кафе с мляко или какао, докато я дочакам. Хващаме набързо стоп до някое близко летище и слизаме в континентална Азия на разходка до обяд, хапваме и летим за Близкия/Средния изток, където откриваме за пръв път някакви останки от цивилизация, които аха-ей сега юните са разкрили. Отбелязваме си мястото на картата, товарим се на джип към някое летище и после отиваме за втори обяд по Средиземноморието. В крак с времето си кацаме в ранния следобед за разходка в Ню Йорк. Откриваме по една изложба, още по светло, защото сме модерни и е по-неочаквано по пладне, пък хората само нас чакат и си нямат друга работа по това време. После летим до другия бряг на Тихия океан за залеза. Би трябвало да продължи около 40 часа този ден.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Захващай се здраво с това, което мечтаеш. Никой не знае по-добре от теб какво и как ще постигнеш. После ще ми благодариш.

Какво може да те разплаче?            

Доброто изкуство ме разплаква. Без значение дали е създадено от човека или от природата. Спомням си, че по Естетика го обясняваха с принципа на катарзиса. Вероятно ще да е това.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всяка приятна изненада, всяко неочаквано хрумване или топла насрещна усмивка.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не знам, тук е голям хаос и виждам вече как няколко сцени се заформят, обаче… успех, на който е тръгнал да го реди.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Доброто състояние на мен и близките ми. Такова, каквото е. Показали са ми много добро и искам да предам нататък.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

А ще ми отделиш ли още няколкостотин страници и няколко години от вниманието си? Шегувам се, това не е нужно. Аз като имам какво да покажа, ще те поканя. А това си е твоето дело, което подкрепям.

Наслука!

Манол

Благодаря! Можете да откриете Манол на тези места:

photoanthill.com

photoanthill.com/authors/manol-donchev
 

www.facebook.com/ManolDonchevPhotography/ 
 

www.instagram.com/manoldonchev

www.patreon.com/manoldonchev

steemit.com/@manoldonchev
  
 manoldonchev.wordpress.com