Георги Кехайов споделя...

Георги Кехайов‚ ‘Сървайвъро‘‘, на 28 години, женен. Пътешественик и самоук разказвач на истории.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавото предстои. Моето минало са историите, които ще разкажа пред света.

Кой бяха най-трудните моменти?

Най-трудният момент в живота ми беше, когато едва не го изгубих при един опит да ме оберат в метрото в Манила, Филипинските острови, но се бих  яростно за живота си и …оцелях.

В какво вярваш?

В себе си и в моето семейство. В никой друг.

Вярваш ли в хората?

Търся човека сред тълпата от хора. Намерих няколко - колкото пръстите на едната ми ръка. Наричам ги семейство.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не се надявам. Отвикнах. Просто си правя план, действам, провалям се, измислям нов – успявам, вземам си поуки, пак се провалям и така... един кръговрат. Вечното училище - Животът.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Няма такова нещо. Щом е важно за мен – отделям му цялото си време и внимание. Ако ли не - значи е банален битовизъм.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето. И освен, че живея, кова сам съдбата си чрез действията, които предприемам. Живеят в миналото най-често пораженците и старите хора, а в бъдещето са устремени най-младите, които наивно смятат, че „имат всичкото време на света‘‘. Обаче часовникът неумолимо тиктака, земята се върти...

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не се привързвам към места. Интересувам се повече от заобикалящата ме среда от хора. И в Сибир, и в джунглата в Амазония съм се чувствал прекрасно.

Харесваш ли нашето време?

Най-доброто време! Обожавам го.

Какво е за теб Животът сега?

Животът е пътуване.

Какви чувства изпитваш най-често?

Не ги броя математически. Често съм въодушевен, а понякога - мрачен. Човек, който е винаги един и същ, в същината си е безинтересен.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е да има на кого да излееш сърцето си. Съвършен ден - няма. Можем да се стремим към интересен живот и повече дни, които да си спомняме някога и да разказваме…

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не искам да съветвам никого каквото и да било. Кой съм аз, че да съветвам непознати. Всеки носи глава на раменете си и отговаря за постъпките си. А понякога се случва… не само да отговаря, но и скъпо да си плаща… когато не е чел между редовете.

Какво може да те разплаче?

Какво ли не.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Любимите хора – щастливи. Това за мен са най-красивите гледки, които съм виждал в живота си, скитайки по света. Приятелите и семейството - щастливи. Никога няма да забравя, например, лицата на родителите си на награждаването ми за победител в „Сървайвър Филипини” - тогава бях на 19 години сега, съм на 28, но споменът е все така жив.

Няма да забравя сватбата си на Филипинските острови - лицата на жена ми Марджи и нейните родители в онзи ден. Това са неща, които се помнят. Обиколил съм света, виждал съм много сгради, архитектурни паметници, природни чудесии, но не те са ми правили впечатление най-често, даже понякога хич не ми е пукало къде съм, а с кого съм и защо.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Никак не е подреден. Хаос.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя семейството си и напоследък - и времето си. Преди бях по-млад и необуздан, лесно се поддавах на външни влияния и емоции, от което си патех яко. Благодарен съм, че съм се родил изобщо. Това е невероятен късмет, само по себе си. Е, след като съм се родил, дай пък и да живея, мама му стара… Да живееш  или просто да си се родил и да си умрял - това е питанката.

Успех в Живота.