Ангел Вълканов споделя...

Казвам се Ангел Вълканов. Роден съм в град Русе и съм горд баща на две пораснали деца. Работил съм различни неща, но любимото ми занимание е да съчинявам истории. Започнах да чета книги в трети клас и паралелно с това се увлякох по рисуването. Първо си досъчинявах книгите, които четях и прерисувах илюстрациите им, а сега се занимавам с графичен дизайн и съм автор на три книги – „Ариниил“, „Идеалният свят“ и „Янко и вълшебната книга“. Обичам да карам колело, да играя паневритмия, да ходя в планината, да бера гъби, да чета фентъзи и да гледам филми. Мечтая да пътешествам и да видя Ню Йорк.

„Ариниил” в „Жената днес“: jenatadnes.com/shesto-chuvstvo/vyarvate-li-v-angeli-hraniteli/

Лично творчество: kiamzena.blog.bg

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Много са наистина и съм благодарен, че ги имам! Но има някои особено ярки, които ще са ми винаги много скъпи. Спомням си, когато ми връчиха сина ми. В този момент онемях и го гледах с почуда и известно притеснение. Почудата беше, че е малко късче живот, а притеснението, че нямаше нито коса, нито вежди, нито мигли. Същото изпитах и с дъщеря ми. Пак я гледах с почуда и притеснение. Почудата е ясно, а притеснението беше, че си имаше коса, мигли и вежди, но по много. Сега си имат всичко и пораснаха. Третият път на онемяване бе, когато съзрях една жена. Тя сега е до мен и съм много щастлив.

Има и още един незабравим момент – когато излезе от печат първата ми книга. Спомням си, че тогава се разплаках, защото една мечта стана реалност.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

 

Този въпрос е малко като студен душ след първия въпрос. Да си спомним, че животът има две страни. Аз вярвам, че трудностите, които преживяваме са важни за нас, защото те ни карат да се замислим кое е значимото в живота ни и доколко ни стиска да го отстояваме и да се борим за него. Без тях няма как да разберем дали искаме да постигнем нещо достатъчно силно.

Ще споделя един труден период, без който нямаше да съм постигнал нищо. Беше преди повече от четири години. Тогава бях буквално на дъното и не знаех какво да правя с живота си. Каквото и да правех, всичко се проваляше и затова спрях да правя каквото и да е. Но благодарение на този период се появи книгата „Ариниил или вярвате ли в ангели хранители“.  Тогава ме споходиха всички послания, които записах в тази книга. От тогава искрено вярвам, че не сме сами в този свят и винаги има до нас един ангел, който е винаги готов да ни помогне, стига да искаме да го чуем. Обикновено осъзнаваме това, когато попаднем в задънена улица. Пред нас има стена и я гледаме с ужас, отчаяние и страх. Но ако отворим съзнанието си, ще видим, че на стената има някой, който е готов да ти протегне ръка, да ти спусне стълба, да ти пробие врата, за да минеш, но ти трябва да положиш усилие, да му повярваш, да му се довериш.

В какво вярваш?

 

Към вярата се отнасям много предпазливо. Едно от нещата, които научих от моя ангел хранител е: „Това, в което вярваш сега и си готов да отстояваш със зъби и нокти – УТРЕ може да се промени.“ Животът ни не е статичен, той постоянно се променя и ти поднася изненади. Аз самият го твърдя, защото се промених много. В думата „вяра“ се крие много повече, както във всяка дума, както в самия живот.

Вярваш ли в хората?

  

Разбира се. Затова сега работя върху история за един малък Бог, попаднал в „супата на живота“. Той непрекъсното твърди: „Светът е пълен с добри хора“. Ако вярваш в това, то ще ги откриеш навсякъде около себе си. Може да се съмнявате, но „В живота има много гледни точки, но две са важни – дали гледаш на него като на поредица от неЩАСТИЯ или ВЪЗМОЖНОСТИ“.

А в себе си?

 

Аз вярвам, че съм част от нещо много по-голямо от мен и се надявам да не се случи нещо, което да обори тази вяра. Щом съществуваме в този свят, вярвам, че имаме своята мисия и предопределение в плана на живота.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

 

Мечтая светът да стане едно красиво място за живот. Надявам се хората да откриват доброто все повече в себе си и да го прилагат. Сещам се за притчата за двата вълка в човека. Побеждава този, който храним. 

Да храним доброто в себе си – това ще разреши всеки проблем.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

 

За писане. Има много истории в мен, които искат да бъдат разказани. Животът ми винаги е бил свързан с историите. Спомням си как, като малък, винаги нещо измислях под влиянието на филм или книга. Това детско увлечение по измислянето на истории си остана у мен през годините. Нещата се промениха, когато реших да ги записвам. За да се появи една история при мен, аз трябва първо да я преживея в ума си. Не ми се получава да седна пред белия лист и да я разкажа от раз. Точно за това разказване не ми стига времето. Иначе постоянно съм в някоя история...

Важна ли е прошката в твоя живот?

 

Трудно прощавам и затова се стремя да не стигам до ситуации, в които да искам или да давам прошка. Мисля, че ми се получава като приемам хората с техните добри и лоши страни. Когато приемаш хората и ги обичаш, обикновено им прощаваш още преди да направят каквото и да е.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Ще си призная. Живея повече в бъдещето, въпреки че осъзнавам, че живеем тук и сега, и както се пее в една от песните на Висоцки:

„Обичам те сега, не тайно, а открито.

Не след или преди в лъчите ти изгарям.

Със сълзи или смях, обичам те сега,

а в миналото аз не искам, а в бъдещето аз не знам“

Харесваш ли нашето време? 

 

И да, и не! „Нашето време“ е битието, в което пребиваваме сега и то се определя от всеки от нас. Затова се старая да съм отговорен за своите действия, защото те рефлектират върху другите около мен.

Защо да и не? Харесвам го по ред причини – сега можеш бързо да се придвижваш, има интернет и бърза комуникация - като цяло всичко е по-лесно и достъпно, изобилие от всичко. Не го харесвам, защото изчезва човекът. Спомням си как във времето, когато нямаше интернет, компютри и 24-часова телевизия, четяхме научна фантастика и мислехме как технологиите ще ни направят свободни. Имам чувството, че става точно обратното. Технологиите облекчават труда, имаме всякакви стоки за потребление, даже повече, отколкото са ни нужни, но се губи майсторството – с ръцете си да нарисуваш картина, да издялкаш летва, да направиш каквото и да е с ръцете си.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

Конкретно – да! Това са Седемте Рилски езера и Карадере. На тези места намирам спокойствие и уют.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

 

Не съм мислил дали обичам живота. Имам го и го живея. Може би повече мисля за смисъла му. Всъщност, този въпрос ме занимаваше много, докато не открих един цитат в книгата „Лавина“ на Блага Димитрова: „В търсене на смисъл погубваме живота си.“

Сега мисля, че животът е възможност – ето два цитата от книгата ми „Ариниил“:  “Недей да мислиш, че животът е несправедлив към теб – Той е това, което ти си пожелал.“ „Да негодуваш срещу живота е все едно да го осъждаш.“

Може ли да се опише живота с три думи?! Ще се пробвам така: „Животът е ДЕЙСТВИЕ, иначе губи СМИСЪЛ и се превръща в СЪЩЕСТВУВАНЕ.“

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

 

Да видя усмивката на любимата, изгрева на Рила, света от някой връх, морето, хоризонта и звездите, разбира се...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

Когато пиша нова книга и съм в нейния свят.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

 

Увереността, че трябва да стигна до края, защото никой няма да го извърви вместо мен. Разбира се, могат да ми подадат ръка в момент на слабост, на която да се подпра, но отговорността да извървя своя път е само моя.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

  

Ще отговоря с още една мисъл на Ариниил: „Никой не ти е враг на тази земя – Всички са твои УЧИТЕЛИ.“

Благодарен съм на всички мои приятели, които ме подкрепят, особено на жената до мен, че ме търпи, както и на враговете си.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

 

Разбира се, че искам. “Мислещият и търсещ Истината човек никога не е статичен – ТОЙ ПОСТОЯННО СЕ ПРОМЕНЯ“. Искам да се усмихвам повече, да се радвам повече и да съм благодарен. 

Намерил  ли си призванието си? 

 

Това с призванието още не съм го разбрал. Реално човек е това, което мисли, чувства и прави. През живота си съм сменил куп работи и много неща са ме грабвали. Единствено пренесох през годините любовта си към книгите и историите. Сега, като се обръщам назад, си давам сметка, че никога съчиняването на истории не съм приемал като нещо сериозно. Те просто си бяха с мен и не им обръщах внимание, докато един ден не реших да ги записвам.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

 

Ако кажа не, ще излъжа, но не знам дали това е точно страх. Учат ни, че смъртта е естествен процес, но вече не съм убеден в това. Знам, че животът не свършва, щом спре да тупти сърцето. Понякога си мисля, че животът ни е просто сън, проблемът е, че не знам какво ме чака, като се събудя.

А какво те кара да се чувстваш жив?

 

Когато правя нещо с ръцете си. Принципно няма значение какво, но винаги има едно „но“. Най-пълен с енергия се чувствам, когато ме озари идея за нова история.

Какво е за теб самотата? 

 

Самотата е остров, близо до брега, и не знам как да построя мост и да се махна от него.

Какво ти дава представа за вечност?

 

Зведното небе винаги ми дава представа за безкрайност, а времето - за вечност. Мисля, че вечността се крие във времето, но как – не мога да го проумея.

Какви чувства изпитваш най-често?

 

Тъга и радост, но тъгата е повече.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

 

„Смисълът на живота Е ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ“, казва Ариниил. Отначало не го разбрах, но после осъзнах, че щастието е състояние. Преди все си казвах, че ако имам това или онова, или ми се случи това или онова, ще съм щастлив. Но когато някое от онези „това-онова“ идваше, се появяваше нещо друго, което ми пречеше да бъда щастлив. Така осъзнах, че щастието е състояние на Духа и е напълно постижимо. Винаги има на какво да се усмихнеш, на какво да се зарадваш и за какво да благодариш.

Всеки ден е съвършен, защото е денят днес, трябва да се науча да не го забравям. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

 

Не обичам да давам съвети. Всеки човек има свой мироглед и както казва Ариниил: „Не се оглеждай в моделите на другите – ТЕ НЕ СА ЗА ТЕБ.“ Така сме устроени – да сме любопитни и да искаме да изпробваме всичко. Ако някой не се изгори на огъня нито веднъж, никога няма да разбере какво е и ще се съмнява, че огънят е горещ.

Но Ариниил има едно добро послание: „Много по-добре е да правиш нещо, отколкото – ДА МЕЧТАЕШ ДА ГО НАПРАВИШ.“

Какво може да те разплаче?

  

Напоследък се улавям, че често плача на филми. Много е странно! Иначе не обичам да плача.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Когато надзърна в себе си. Тогава изведнъж осъзнавам колко е смешно всичко.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 

Не знам. Май това се разбира в края на живота, защото, докато си жив, се опитваш да го подредиш. Винаги съм смятал, че когато дойде мигът душата ми да напусне тялото ми, ще знам доколко съм успял. Лошото в случая е, че няма да мога да се върна и да го доподредя в този живот.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

 

Ценя, че открих човек до себе си, който ме подкрепя и по тази причина изпитвам огромна благодарност.