Един от нас споделя... : Ася Антонова споделя...

Здравейте, аз съм Ася! Родена съм и живея в Пловдив. Цялото ми име е Анастасия. Харесвам името си, красиво е, царствено... Но пък краткото „Ася“ е някак... по-приятелско! Освен това, краткото ми име е в заглавието на предаването, на което съм автор и водещ от години – „Ася в страната на талантите“, по Пловдивска Обещствена телевизия... Една хубава препратка към Страната на чудесата! По този начин и живея, бродейки в света на доброто, красивото..., в света на изкуството! Много обичам работата си, щастлива съм от това, което правя!

От малка обожавам поезията, театъра, киното... В семейството ми всички бяха свързани с изкуството. Мечтаех си да се занимавам с театър, или пък да съм част от екипа на някой известен кино режисьор! Мечтите се случват, когато си ги обичаш и следваш...

Семейството ми, днес, като цяло е телевизионно. Всички професионално сме свързани с телевизията... Може би, защото децата ми буквално пораснаха, израстнаха в телевизионна среда, вече професионално се занимават с операторско майсторство, фотография... А съпругът ми е безкрайно съпричастен, към всичко, което правя и много често е част от различни ТВ проекти.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Аз съм много щастлив човек, живея щастливо, интересно ми е!... Много обичам да пътувам, това са едни от най-хубавите мои моменти. Емоцията от пътуването ме държи безкрайно дълго и ми дарява много.

Хубавите моменти са свързани и с работата ми. Имам шанса да се срещам с уникални хора, с творци, с ярки представители на изуството... Тези срещи вълнуват, обогатяват, направо те „вдигат“... А и колко хубави приятелства са се случили!...

Хубавите моменти са и когато си отделям време за скъпоценните ми хора... Специално време...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудният момент в живота ми беше загубата на баща ми. Не мисля, че това може да се преживее. Болката остава, даже с времето се засилва...

Моят баща беше изключителен човек, с много познания, култура. Пишеше стихове, разкази. Беше автор на много научни статии, исторически, археологически изследвания...

Беше много добър човек!

В какво вярваш?

Вярвам в Бог.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората, обичам хората. Като малка, си имах колекция от хора – специални за мен; хора, които са ме впечатлили; добри хора. С времето, колекцията ми нарастваше.

А в себе си?

Вярвам в себе си, но уповавайки се на Бог. А и нали у всеки един от нас има божествена частичка? Вярвайки в себе си, в Бога у себе си, привличаме и чудесата в живота!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да пътувам по различни кътчета на света...

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Принципно, не ми достига времето... Мечтая си поне за 36 часа в денонощието... Не ми достига време да чета повече, да пиша – имам някаква идея; не ми достига време за „детето в мен“ – за някакви мои си шарени, весели, щури неща...

Важна ли е прошката в твоя живот?

Всичко, което се случва в живота ни, е с цел да ни научи на нещо. Същевременно, давайки прошка, се освобождавам от негативните емоции, за да освободя повече място в себе си за светли мисли, идеи, любов...

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Понякога обичам да си спомням, имам си някакви сантименти... Но истински, с радост живея в настоящето, аз съм си истински събирач на мигове... Изживявам ги, ценя си ги... Обичам да се спирам...

"Учудващо е колко малка част от живота ни заемат значимите мигове. Най-често те свършват, преди още да са започнали. Но хвърлят светлина в бъдещето и правят човека, който ги е породил, незабравим." – Любима мисъл от филма „Анна и кралят“, по повод преживявания, мигове в „минало,настояще, бъдеще“!

Харесваш ли нашето време?

Да, интересно, динамично време... Появяват се все повече светли, духовни, търсещи хора.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам морето, много ми е скъпоценно общуването с него... То е свобода, детство, необятност, романтика, релакс, чайки, ветрове, лодки, пясъци, изгреви...

Съприкосновението с морската шир е своеобразно пътуване към себе си...

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи...

Кутия С Чудеса

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Природата е пълна с красиви гледки... Затова човек трябва да пътува, да разглежда, да приема красота в себе си...

Красива гледка са и красивите взаимоотношения между хората...

Когато носиш красотата в себе си, ти лесно я откриваш наоколо и я пресътворяваш в общуването си.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде... Духът ми е пътешественически, така че пътувайки се чувствам прекрасно!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Близките ми хора, семейството, вярата в Бог.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, брат ми, съпругът ми, децата ми, колеги от телевизията, приятели.... Близкият ми кръг от скъпоценни хора, с които общувам ежедневно и ме познават добре.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Харесвам се, приемам се... и си уча житейските уроци, пътешествайки.

Намерила ли си призванието си?

Да! Чувствам се на мястото си, чувствам се щастлива...

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Да, страхувам се... Вярвам, че животът се трансформира под друга форма и може би е още по-истински и просторен...

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко! На мен ми е интересно да живея... Всеки един ден е различен, неповторим... Обичам да се самопровокирам, да започвам...

Какво е за теб самотата?

Не я познавам, звучи ми като „отхвърляне“... Но когато е творческа, може би е нещо хубаво...

Какво ти дава представа за вечност?

Природата, Изкуството, Бог....

Какви чувства изпитваш най-често?

Удовлетворение, радост, любопитство, възхищение, любов, понякога тъга...

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастие е да се занимаваш, да правиш това, което обичаш;

Щастието е във взаиморазбирането, в споделеността;

Щастие е да си здрав и да изживяваш пълноценно, с радост всеки един ден...

Аз съм избрала да се чувствам щастлива, по пътя си!...

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Аз бих искала съвет от дете... Децата са мъдреци!

Не обичам да давам съвети, всеки прави своите избори.

Какво може да те разплаче?

Много неща може да ме насълзят, разплачат... Красива песен, вълнуваща книга, филм...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Аз съм много усмихнат човек, живея с усмивка! Така съм създадена, усмихвам се и така се живее много по-добре и по-приятно! И получавам много усмивки в отговор на моята...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е пътуване. През целия си живот подреждаме, попълваме, разместваме частички от пъзела. И именно в това е интересното. Би било прекалено скучно, пъзелът да е изрядно подреден и завършен.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя способността си да се радвам на живота, да ми е интересно във всеки един миг от пътешествието...

Ценя усещането, което ми носи работата ми...

Ценя приятното чувство да се прибера вечер вкъщи...

Благодарна съм на Бог за всеки един ден, за хубавото ми семейство, за всички неща, които ми се случват... И за хората, които срещам по пътя си!