АЗ СЪМ ВЕЧНА, кръстили са ме Анна… на прабаба
ми. На 31 години, родена в Украйна, живея в
България вече 23 години и не се чувствам българка, нито украинка, а се чувствам
себе си, все повече. Занимавам се с енергийно лечение и препрограмиране на
подсъзнанието. Следният цитат на Екхарт Толе описва изключително добре
усещането ми за себе си и за хората:
(„You are the Universe experiencing itself as a human for a little while.”)
Това са линкове към страниците ми и сайта, който скоро ще претърпи
големи промени:
Кои
бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всеки път, когато поемах по пътя на сърцето си. Семинар, на който
срещнах много чудесни приятели; пътуването до Египет; решението да се върна от
Лондон в България; прегръдки с любими хора; днес, когато той закичи цвете в
косите ми. Всеки път, когато се завръщам към себе си.
А кое е
най-трудното нещо, което си преживявала?
Трудна връзка – класика; първите години в България; осъзнаването, че
никой не ми е виновен и поемане на отговорност за живота си.
В
какво вярваш?
В чудесата; в силата на любовта; в напредъка и доброто.
Вярваш
ли в хората?
Вярвам в човечеството.
А в
себе си?
Абсолютно да!
За
какво мечтаеш?
Мечтая за свят, в който цари баланс и хармония между човека и
природата.
На какво
се надяваш?
Не се надявам, действам.
Има ли
нещо важно, за което не ти достига времето?
Обикновено са неща, които несъзнателно отбягвам.
Важна
ли е прошката в твоя живот?
О, да! Прошката трансформира живота ми!
Повече
в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Ами те съществуват по едно и също време, така че си пътувам постоянно.
Обичаш
ли Живота?
Обожавам го!
Какво
е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Разцъфване. Движение. Нежност.
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Радост и любов в очите на близките. Децата. Величието на природата.
Къде
се чувстваш най-добре, като „у дома”?
О, навсякъде! Дори и за една нощ да съм на хотел в непознат град, пак
ще кажа, че съм вкъщи.
Какво
ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Осъзнаването, че това е временно разместване на пластовете, за да се
настани по-доброто.
Искаш ли
да промениш нещо у себе си?
Бих си сложила оранжев лак на ноктите, за настроение.
Страхуваш
ли се от смъртта?
Мисля, че до някаква степен да.
Вярваш
ли в Живота след нея?
Да!
А какво
те кара да се чувстваш жива?
Животът около мен, работата ми, любимите ми хора, желанията и целите
ми, душата ми, самата дума ЖИВОТ.
Какво
е за теб самотата?
Неразбраност.
Какво
ти дава представа за вечност?
Природата, човешката душа, космосът.
Търсиш
ли смисъла на живота?
Не, създавам го.
Какви
чувства изпитваш най-често?
Почуда,
спокойствие, упоритост, понякога и съмнение, любов.
Какво
е щастието за теб?
Да правя нещата, които обичам.
Опиши
ми един съвършен ден...
Правене на любов, вдъхновяващ разговор, вкусна храна, разходка сред
природата, работа и комуникация с клиенти, концерт на живо с любима музика,
смях, прегръдки, вана и аромат на рози.
Какъв
съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора
въобще?
Ти вече знаеш и можеш всичко, живей със сърцето си!
Какво
може да те разплаче?
Ох... Най-неочаквани неща...
А
какво може да те накара да се усмихнеш?
Проява на доброта, нежност и интелигентно чувство за хумор. Природата
винаги ме усмихва :)
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Има ли такова нещо като подреден живот? Но със сигурност знам едно –
че парченцата са в ръцете ми.
Липсват
ли още парчета, за да е цял и завършен?
Може би малко повече лекота.
Какво
цениш най-много в живота си?
Възможностите, които ни се предоставят всеки миг.
За
какво чувстваш най-голяма благодарност?
За това, че съм тук и сега; за хората, които са в момента в живота ми;
за Всичко, което Е!
Благодаря за поканата за участие, беше интересно да си поговоря със
себе си!
И аз
ти благодаря за споделеното!
Няма коментари:
Публикуване на коментар