Весислава Савова споделя...

Представи се накратко...

Аз съм Весислава Савова – човек, който обича да рисува с думи и поема всякакви предизвикателства.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Казват, че човек трябва да създаде дете (имам прекрасна дъщеря), да построи къща (вече няколко – за птици) и да засади дърво (една ела и няколко от хартия). Ето ги хубавите моменти и държа на тях, но не съм се вкопчила в осъществяването им, защото бих ги задушила.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

В живота ми няма нищо лесно – затова е интересен и толкова го обичам.

В какво вярваш?

В себе си, за да помогна и на другите да ми повярват.

Вярваш ли в хората?

Разбира се, включително и в това, че могат да ме излъжат и подведат.

А в себе си?

Да, напълно. Вярвам, че мога да изненадам себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая непрекъснато. С отворени очи. Е, понякога виждам звезди посред бял ден, но какво от това? Всеки може да види дневна луна все пак.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Аз съм много организиран човек – владея разпределянето на времето и делегирането на права и отговорности.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не, в никакъв случай. Прошката обикновено е лицемерна или начин човек да си почеше егото. Важно е да мога да простя на себе си.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Пиша хайку, защото ценя тук и сега. Имало е и ще има изгреви, например, но точно този, който видях днес, никога не се е случвал и никога няма да се повтори. 

     

Харесваш ли нашето време?

Харесвам всеки един момент от живота. Има много проявления, които не са ми по вкуса, но важното е, че все още имам сили да правя малки стъпки за промените.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Много държа на две дестинации, до които ще стигна. Едната е пътят Камино де Сантяго, а другата – Япония.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Предизвикателство, което обичам.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, случили се в ума ми, защото и най-красивите места остават сиви, ако човек не е готов да ги види и оцени.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде, където изкуството диша, а не е затворено в рамки. Навсякъде, където има животинки и малки деца.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че най-доброто предстои и аз мога да помогна за това.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Преди всичко, винаги и безрезервно – дъщеря ми. Дори когато не е съгласна с мен, тя ме подкрепя и взаимно се окуражаваме. Освен това, аз съм богата на малко на брой, но много качествени приятели, с които взаимно си помагаме и се подкрепяме, когато някой от нас загуби сили. А хората, оказали влияние върху живота ми са писатели, поети, художници, скулптори, които с творчеството си ми показаха и един друг път, различен от рутината.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се – непрекъснато уча и усъвършенствам уменията, които имам.

Намерила ли си призванието си?

За днес, да. (усмихвам ви се)

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се – не е точният глагол, но понякога ме занимават мисли за нея дотолкова, доколкото е нещо непознато, неизследвано, недоказано.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всяко поемане на въздух и негово издишване.

Какво е за теб самотата?

Няма самота за мен. Тя е удобно оправдание за хора, които обичат да безделничат.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечни са изкуството и природата.

Какви чувства изпитваш най-често?

Напоследък, все по-често – радост. Убедих се, че това е естественото състояние на човека.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

(отново ви се усмихвам) За мен всеки ден е съвършен, защото е различен от предишния. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да изживеят живота си както им харесва и да не обвиняват никого друг за евентуални неуспехи.

Какво може да те разплаче?

Загуба на близък човек и проява на жестокост, особено срещу беззащитните дечица, растения и животни.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко, което срещам по пътя си – в буквален и преносен смисъл.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Картина на Пикасо е.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Със сигурност. В противен случай, не бих отговаряла на тези приятни въпроси.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За живота, който дадох на дъщеря ми и за животите, които спасих – всичките ми домашни любимци са бивши бездомничета – ще бъда винаги благодарна за тях и винаги ще ги ценя. 

И накрая - една покана за премиера от Веси - утре, в София :) Ще се радва да ви види, сигурна съм!