Споделено от Деян Вачков / Ваян Дечков

Представи се накратко...

Този свят ме е нарекъл Деян Вачков. Преди няколко години нарекох себе си Ваян Дечков и оттогава споделям виртуално моя свят под това име. А доколко добре познавам и възприемам себе си? Това е постоянен процес, защото постоянно се случват ситуации, в които се преоткриваме. И това е практическият начин за себепознание в този свят.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите, в които забравях кой съм аз. Щастието е забрава, миг, спиране на времето. От друга страна, тази забрава те прави човек, който няма амбиции, копнежи, искания. И когато тези моменти отминат, Реалността нахлува с пълна сила. И човек трябва да има сили да продължи напред. До следващия момент, до следващото щастие....

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Разделите с любими хора. Не мога да плувам добре в реката от сълзи, сред островни лилии, растящи от тъга.

В какво вярваш?

В себе си, в хората около мен. В това, че мога поне малко да променя света около мен. В човешката вяра.

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам. Разликата идва от това, че те самите не си вярват. Затова и Ваян е в тази Реалност. За да им помогне и да изрази с думи това, което таят в себе си, но нямат думи. Да споделят със света!

А в себе си?

Да, вярвам и в себе си. Вярвам като малко дете, защото малкото дете в мен ми вярва. Не лъжете децата в себе си, не наранявайте себе си ...

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да имам достатъчно време, за да завърша мисълта, която съм започнал. Надявам се, че този сън ще е по-добър от предишния. Защото като действие в него, ще успея да го постигна.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не, за момента времето ми е добре разпределено и съумявам да постигна всичко онова, което си набележа.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е друг начин да видиш това, което някой друг е извършил. В този смисъл е важно да знаеш, че има много и различни гледни точки.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Ние не живеем само в едно време. Живеем едновременно и в миналото, и сега, и в бъдещето. Паралелно, успоредно, синхронично. А мислите ни свързват всички тези личности и скачат напред-назад във времето. 

Харесваш ли нашето време?

Разкошно време! Радвам се, че съм в него. Тук е топло, красиво, уютно. Радвам се, че съм спасен в него.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, пътуването в себе си.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Да, обичам го. Той е красота, наслада, естетика, изкуство и мъничко тъга. С три думи, ти шегуваш ли се? :) Животът за мен е: „Един дъх. Тишина!“

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Усмивката в очите на дете, погледът на влюбена жена, насълзените очи на благодарността.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде. Аз нося моя свят със себе си, в който и свят да стъпя.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Че миналото ми ще ме настигне и превземе. А миналото е смърт!

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми в началото, приятелите около мен след това и всички онези светове, които съм посетил, съзнателно или не. Защото светът е едно цяло, дори и да не виждам някои връзки, това не означава, че те не съществуват. Благодаря!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Нямам право. Така съм дошъл в него, така и ще си отида. Мога единствено да променя този свят. Затова съм и в него, в света на този, който ме чете...

Намерил ли си призванието си?

Всъщност то намери мен. Аз просто построих красива кула и нещо красиво дойде при нея, за да я разгледа. Така видя и мен...

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от болката, не от смъртта. Не вярвам в Живота след нея, а зная...

А какво те кара да се чувстваш жив?

Докосването до световете на другите хора. Всяко едно докосване е живот.

Какво е за теб самотата?

Общуване със себе си.

Какво ти дава представа за вечност?

Моментът, в който се почувстваш жив. В този свят, в света на другия, в моя свят ....

Какви чувства изпитваш най-често?

Изпитвам цялата гама от чувства. Показвам малка част от нея или поне светлината на света така се отразява в мен. Така, както вятърът си играе с вълните по повърхността на океана, така и аз имам своите подводни течения, които никой не вижда.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е в мига, не в деня. Съвършения ден за мен е осветен от светлинките, които запаля в хората, видели красота и смисъл в света на Ваян. Подобен ден е толкова ярък, че ходя със затворени очи в него. Той не се описва, той се чувства! А това за всеки човек е индивидуално.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Цени, не оценявай!

Какво може да те разплаче?

Всичко, което ме докосне – музика, картина, човешко лице.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко, което ме докосне – музика, картина, човешко лице...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзел

Нови парчета се появяваха. Старите изчезваха.
Така и не виждахме. Цялата картина!
 

Ваян Дечков, из „Разкази в дузина думи“

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Точността, смисъла, отношението, вдъхновението. За това, че съм тук!

Променяйте света отвътре-навън. Първо себе си, после всичко около себе си!

Венцислав Огнянов споделя...

Човек, който търси и преоткрива себе си. Харесва ми да се изразявам чрез творчество, тогава ставам инструмент на идея и потопен в нея съзирам светулките на необятния потенциал. В живота силно ме вдъхновява това, което стои зад природата, винаги се опитвам да видя това, което не се вижда, да почувствам това, което задвижва нещата и им придава форма. Влечение съм изпитвал към фотографията: photoven7.weebly.com, към сътворяване на тематични колажи: creativenci.blogspot.bg Позволявал съм си откровение и свобода на онази дълбока част от мен, която се изразява във вид на поезия: crystalmaountains.blogspot.bg  Съставил съм три електронни сборника пубикувани във виртуална библиотека – spiralata.net. Обичам да пиша разкази, които споделям, чрез блога: dimensiondance.blogspot.bg Когато синхроничността ме поведе да пиша за някой сайт или блог, следвам я. Ето така с благодарност и удоволствие съм тук за oneofusshares.com и за читателите.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Пътешествията с приятели и преоткриването на нови места, споделените мигове. Моментите в живота, когато съм се чувствал полезен за другите и за цялото. Най-хубавите моменти са били с любимия човек, срещата със сродната душа, мигове, които могат единствено да се нарекат вълшебство. Много са периодите, който бих определил като най-хубави - игрите с племенниците, съзерцанието от прозорец на автобус, който пътува към родината, спомените от щастливо и безгрижно детство, чувството на покой, когато съм сред природата. Онези моменти, в които съм изживявал истинска вътрешната връзка със себе си и съм разбирал, че съм повече от енергия, повече от тяло и душа, повече от всичко, което съм мислил, че съм. Моментите, в които проглеждах с нови очи или по-точно, когато Вселената гледаше през очите ми по нов начин.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Урока за привързаността. Едно е човек да пише трактати за безусловната любов, друго е да действа живо в нея, според най-висшите й принципи. Разделял съм се с любим човек и това е трудно. Срещата със сянката, с егоизма и алчността в мен също не е била никога лесна. Сякаш трудното става тогава, когато не можем да приемем нещо и да го прегърнем с разбиране, да го осветим и променим в нас с любов. Надскачане на страхове, изоставяне на вредни навици, посрещане на несправедливост и болка… всичко това са били трудни моменти, но когато съдбата протегне по този начин ръце, то трябва да сме сигурни, че е защото иска да извае от нас произведение на изкуството.

 

В какво вярваш?

В числото едно! Има една истина и едно начало, което е без начало и от което част сме всички. Чрез нас се одухотворява материята, вярвам, че сме танца на Танцьор, пиеса на Актьор, симфония на Композитор, светулки на Любовта. Светулката хем я има, хем я няма, просветва в тъмното за секунда, а след това изчезва в тъмнината, но това, че не я виждаме не означава, че я няма. Едно е равно на вечност, вярвам във вечността.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам, защото онова интуитивно прозрение в хората, което им нашепва да бъдат достойни човешки същества винаги пребъдва.

 

А в себе си?

В силата и мъдростта, които стоят зад мен.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да допринасям повече чрез творчество, но знам, че това ще бъде следствие на още много вътрешна работа и трансформации. Мечтая да бъда чист проводник на идеи. Чрез действията си да служа с радост, да намирам вдъхновение, да бъда вдъхновение. Надявам се, че ще изпълня докрай мисията си, за която съм дошъл на Земята и ще го направя с радост и удовлетворение.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важно е да виждам себе си през очите на нежността и състраданието, способен съм на прошка и приемане, но не мога да дам на другите това, което първо на себе си не съм дал. Прошката е освобождаване, важна е, защото няма полет и окриление без лекота и свобода.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Иска ми се да знам, че е повече в настоящето. Практикувам го – живот в настоящето. Когато сърцето ми пожелае, се отправя и към спомените в миналото, това го оцветява и му напомня за всички благословии. Когато пожелая - визуализирам бъдещето. Но най-много обичам да живея извън времето и пространството, в прегръдката на Духа, от цялата таблица за умножение да остане само числото едно. 

 

Харесваш ли нашето време?

Харесвам, когато времето протегне към нас ръка, щракне с пръсти до ухото ни и каже “Събуди се, беше под хипноза”. Времето е един умел хипнотизатор с вратовръзка, който не слиза от сцената, докато не отворим вътрешното си око.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Това място е дивата природа – там, където всичко е в правилна пропорция и ритъм, съществува хармония и баланс. Друго място, на което държа, е Космосът. Пътувам и в двете посоки свободно без билет и покана, човек с раждането си е надарен със способността за свободен достъп и до двете дестинации. Обичам онази сръбска поговорка, в която се казва:

       “Бъди смирен, защото си направен от пръст.

         Бъди благороден, защото си направен от звезди.”

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам го! Също като Ошо мисля, че Животът е мистерия и тайнство за изживяване.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Човешкото око, цялата красота е в него. Колкото и да е величествена една гледка, тя винаги е в човешкото око.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Почти навсякъде се чувствам у дома, посещавал съм четири различни държави и това не е попречило да се чувствам и там у дома. Не се чувствам “у дома”, когато съм с хора в среда, в която се получава “психологическа невидимост”, когато няма синхронизъм помежду ни. Бил съм “у дома” в чужбина, бил съм и чужденец у дома.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Тази мисъл: "Животът е Божият роман; нека Бог го пише.” Тогава просто предавам изхода на Божественото и всичко се нарежда по най-добрия начин.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Сестра ми и най-добрият ми приятел.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Бих искал да практикувам повече смелост и рискуване. Да се отказвам на моменти от сигурността в името на играта и спонтанността. 

 

Намерил ли си призванието си?

Намирам се в етап, в който съм го открил, но все още изкристализирала в яснота и детайли. Вярвам, че радостта – където я открива човек – е индикатор, който подсказва за призванието. Тъй като съм практикувал повече от шест вида професии, в един момент разбрах, че истинско удовлетворение изпитвам от това да работя в сферата на туризма. Когато се слеят поприще и призвание, сякаш едно дълго търсене утихва и остава благодарността, че можеш да служиш с радост.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам в живота след смъртта и пак се страхувам от нея, но с времето този страх е намалял. Все повече осъзнавам, че съм вечност, че съм свързан с Духа и тялото ми е просто една дреха. Дали всъщност Егото е това, което се опитваме ние хората да запазим? Силно препоръчвам за всеки който се страхува от смъртта книгата “Доказателства за Рая”. Това е една от любимите ми теми! Aко нямаше смърт, щяхме ли да оценим живота?! Имал съм две силни преживявания - едното, в което съм близко до смъртта, а другото е разговор с душата на човек, който е починал. Всичко това, плюс десетките прочетени книги по темата, ми е помогнало да осъзная и разбера много повече. Казват, че страхът от смъртта е коренът на всички други наши страхове – ако е така, то най-добре е да работим именно върху него.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко, абсолютно всичко, особено мисълта за смъртта.

 

Какво е за теб самотата?

Възможност да заобичам вътрешната връзка със себе си.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Съзерцанието на преходните неща – чрез едното добивам представа за другото!

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Смирение, благоговение, благодарност.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не съм с толкова богат житейски опит, но ако си представя, че съм стареца с дългата бяла брада или мъдрия бухал с очила, кацнал на клона на познанието, и имам възможност да споделя нещо мъдро, то би било нещо простичко, като това:

Не се взимай много насериозно човече, пълноценно се наслаждавай на моментите, дори когато е трудно, винаги знай, че има aнгели, които ти помагат, играй и се налудувай, чувствай се свободен и щастлив, стреми се към баланс във всичко. Виж с колко много благословии си заобиколен и благодари. Прави това, което обичаш, следвай сърцето си и знай, че си специално, обичано дете на Вселената. Позволи си нежност и чудеса.

Споделено от Марин Трошанов

Здравейте.

Аз съм Марин. От 12 години работя в сферата на информационните технологии. Отговарял съм за поддържането на критичните системи и апликации на едни от най-големите компании в света – самолетостроителни и автомобилостроителни концерни, банкови и финансови структури, телекоми, производители на стоки във всички промишлености, търговски вериги и какво ли още не. През 2015-а година в-к „Капитал“ ме обяви за един от младите лидери на България, което ми спечели стипендия за магистратура в Шефилдския университет. Работата и образованието ми са свързани с непрекъснати пътувания в чужбина.

 

Автор съм на фантастичната трилогия „ЛАМЯ ЕООД“, от която предстои да излезе последният трети том. Работя с едни от най-даровитите художници в България и освен илюстровани романи, правим страхотни комикси и изложби. Членувам в хорър клуб „Лазарус“ и участвам в уникалната инициатива „Писател назаем“, която ми дава възможност да водя часове на гимназисти от цялата страна. Ако това, което правя ви е интересно, лесно може да откриете личния ми профил във facebook или да посетите блога ми https://troshanov.wordpress.com

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки период има своите очарования, предизвикателства и неуспехи. Не мисля, че съм правил големи грешки в живота си. Няма нещо, за което да съжалявам. Винаги съм търсил най-доброто за себе си и околните.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Раздели, предателства, сблъсъци с агресивни и глупави хора, тежки компромиси в името на някаква по-висша или дори благородна цел.

В какво вярваш?

Няма невъзможни неща!

Вярваш ли в хората?

В някои от тях.

А в себе си?

Обезателно.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Хармония, свобода, обич, вдъхновение, съзидание.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Сън.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прощавам лесно, забравям трудно...

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Да! Какво му е на времето? Понякога, все пак, съм си представял как отрасвам през осемдесетте в някое малко щатско градче, заобиколено от царевични полета ;) Виждам грамадните коли с ръмжащи мотори, паркирани пред лятното кино, заглеждам се по момичетата с огромни бухнали коси и кичозни прически. В началото на деветдесетте вече живея в голям град като Ню Йорк или Лос Анджелис и започвам да инвестирам в S&P 500, а в наши дни вече съм милионер с малък частен самолет, яхта и вила с басейн...

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Тайната ми пейка в Южния парк на София и почти всяко кътче из Бургас... Също така много си падам по Будапеща и Прага...

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи.

Пътешествие, съзерцание, търсене...

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Видял съм много красота из целия свят – тя може да е както в изгледа от върха на Айфеловата кула или от китайската стена, така и в греещите усмихнати очи на любимото момиче.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

От доста години нямам дом. Чувствам се добре навсякъде, където ми е удобно...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Убеждението, че правя неща, които имат смисъл за мен и други хора...

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Близки приятели са ми оказвали подкрепа... Любими писатели и музиканти са ми оказвали влияние.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не!

Намерил ли си призванието си?

Да! Аз съм разказвач на истории...

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от старостта, умората, болестите... Вярвам, че нещо се случва след смъртта, но не знам какво точно...

А какво те кара да се чувстваш жив?

Хладен повей на вятъра, който гали лицето, целувка, вкусна храна, престой на летище...

Какво е за теб самотата?

Липса на сродни души.

Какво ти дава представа за вечност?

Звездите, морето, а защо не и един най-обикновен камък.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Свобода, полет на духа и мислите... Перфектният ден включва разглеждане на нови места и срещи с нови хора, а ако е един особено приятен мързелив ден, може да премине в компанията на добра книга или филм и кафе с приятели...

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не се предавайте! Вършете добрини! Усмихвайте се! Търсете красотата!

Какво може да те разплаче?

Несправедливост, силна сцена във филм или особено добра музика в подходящ момент.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Когато съм на интелектуална вълна, могат да ме усмихнат забележителните прозрения на Тери Пратчет като: „Във вселена, изпълнена с толкова чудеса, хората са успели да изобретят скуката.“

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Лиспват много неща. Но работя упорито, за да подредя пъзела...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Възможностите, които съм имал... Ценя присъщата за мен комбинация от суров прагматизъм и творческа ексцентричност.

Снимки: личен архив

Фотограф: Николай Пандев