Споделено от Марин Трошанов

Здравейте.

Аз съм Марин. От 12 години работя в сферата на информационните технологии. Отговарял съм за поддържането на критичните системи и апликации на едни от най-големите компании в света – самолетостроителни и автомобилостроителни концерни, банкови и финансови структури, телекоми, производители на стоки във всички промишлености, търговски вериги и какво ли още не. През 2015-а година в-к „Капитал“ ме обяви за един от младите лидери на България, което ми спечели стипендия за магистратура в Шефилдския университет. Работата и образованието ми са свързани с непрекъснати пътувания в чужбина.

 

Автор съм на фантастичната трилогия „ЛАМЯ ЕООД“, от която предстои да излезе последният трети том. Работя с едни от най-даровитите художници в България и освен илюстровани романи, правим страхотни комикси и изложби. Членувам в хорър клуб „Лазарус“ и участвам в уникалната инициатива „Писател назаем“, която ми дава възможност да водя часове на гимназисти от цялата страна. Ако това, което правя ви е интересно, лесно може да откриете личния ми профил във facebook или да посетите блога ми https://troshanov.wordpress.com

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки период има своите очарования, предизвикателства и неуспехи. Не мисля, че съм правил големи грешки в живота си. Няма нещо, за което да съжалявам. Винаги съм търсил най-доброто за себе си и околните.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Раздели, предателства, сблъсъци с агресивни и глупави хора, тежки компромиси в името на някаква по-висша или дори благородна цел.

В какво вярваш?

Няма невъзможни неща!

Вярваш ли в хората?

В някои от тях.

А в себе си?

Обезателно.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Хармония, свобода, обич, вдъхновение, съзидание.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Сън.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прощавам лесно, забравям трудно...

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Да! Какво му е на времето? Понякога, все пак, съм си представял как отрасвам през осемдесетте в някое малко щатско градче, заобиколено от царевични полета ;) Виждам грамадните коли с ръмжащи мотори, паркирани пред лятното кино, заглеждам се по момичетата с огромни бухнали коси и кичозни прически. В началото на деветдесетте вече живея в голям град като Ню Йорк или Лос Анджелис и започвам да инвестирам в S&P 500, а в наши дни вече съм милионер с малък частен самолет, яхта и вила с басейн...

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Тайната ми пейка в Южния парк на София и почти всяко кътче из Бургас... Също така много си падам по Будапеща и Прага...

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи.

Пътешествие, съзерцание, търсене...

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Видял съм много красота из целия свят – тя може да е както в изгледа от върха на Айфеловата кула или от китайската стена, така и в греещите усмихнати очи на любимото момиче.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

От доста години нямам дом. Чувствам се добре навсякъде, където ми е удобно...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Убеждението, че правя неща, които имат смисъл за мен и други хора...

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Близки приятели са ми оказвали подкрепа... Любими писатели и музиканти са ми оказвали влияние.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не!

Намерил ли си призванието си?

Да! Аз съм разказвач на истории...

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от старостта, умората, болестите... Вярвам, че нещо се случва след смъртта, но не знам какво точно...

А какво те кара да се чувстваш жив?

Хладен повей на вятъра, който гали лицето, целувка, вкусна храна, престой на летище...

Какво е за теб самотата?

Липса на сродни души.

Какво ти дава представа за вечност?

Звездите, морето, а защо не и един най-обикновен камък.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Свобода, полет на духа и мислите... Перфектният ден включва разглеждане на нови места и срещи с нови хора, а ако е един особено приятен мързелив ден, може да премине в компанията на добра книга или филм и кафе с приятели...

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не се предавайте! Вършете добрини! Усмихвайте се! Търсете красотата!

Какво може да те разплаче?

Несправедливост, силна сцена във филм или особено добра музика в подходящ момент.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Когато съм на интелектуална вълна, могат да ме усмихнат забележителните прозрения на Тери Пратчет като: „Във вселена, изпълнена с толкова чудеса, хората са успели да изобретят скуката.“

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Лиспват много неща. Но работя упорито, за да подредя пъзела...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Възможностите, които съм имал... Ценя присъщата за мен комбинация от суров прагматизъм и творческа ексцентричност.

Снимки: личен архив

Фотограф: Николай Пандев