Венцислав Огнянов споделя...

Човек, който търси и преоткрива себе си. Харесва ми да се изразявам чрез творчество, тогава ставам инструмент на идея и потопен в нея съзирам светулките на необятния потенциал. В живота силно ме вдъхновява това, което стои зад природата, винаги се опитвам да видя това, което не се вижда, да почувствам това, което задвижва нещата и им придава форма. Влечение съм изпитвал към фотографията: photoven7.weebly.com, към сътворяване на тематични колажи: creativenci.blogspot.bg Позволявал съм си откровение и свобода на онази дълбока част от мен, която се изразява във вид на поезия: crystalmaountains.blogspot.bg  Съставил съм три електронни сборника пубикувани във виртуална библиотека – spiralata.net. Обичам да пиша разкази, които споделям, чрез блога: dimensiondance.blogspot.bg Когато синхроничността ме поведе да пиша за някой сайт или блог, следвам я. Ето така с благодарност и удоволствие съм тук за oneofusshares.com и за читателите.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Пътешествията с приятели и преоткриването на нови места, споделените мигове. Моментите в живота, когато съм се чувствал полезен за другите и за цялото. Най-хубавите моменти са били с любимия човек, срещата със сродната душа, мигове, които могат единствено да се нарекат вълшебство. Много са периодите, който бих определил като най-хубави - игрите с племенниците, съзерцанието от прозорец на автобус, който пътува към родината, спомените от щастливо и безгрижно детство, чувството на покой, когато съм сред природата. Онези моменти, в които съм изживявал истинска вътрешната връзка със себе си и съм разбирал, че съм повече от енергия, повече от тяло и душа, повече от всичко, което съм мислил, че съм. Моментите, в които проглеждах с нови очи или по-точно, когато Вселената гледаше през очите ми по нов начин.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Урока за привързаността. Едно е човек да пише трактати за безусловната любов, друго е да действа живо в нея, според най-висшите й принципи. Разделял съм се с любим човек и това е трудно. Срещата със сянката, с егоизма и алчността в мен също не е била никога лесна. Сякаш трудното става тогава, когато не можем да приемем нещо и да го прегърнем с разбиране, да го осветим и променим в нас с любов. Надскачане на страхове, изоставяне на вредни навици, посрещане на несправедливост и болка… всичко това са били трудни моменти, но когато съдбата протегне по този начин ръце, то трябва да сме сигурни, че е защото иска да извае от нас произведение на изкуството.

 

В какво вярваш?

В числото едно! Има една истина и едно начало, което е без начало и от което част сме всички. Чрез нас се одухотворява материята, вярвам, че сме танца на Танцьор, пиеса на Актьор, симфония на Композитор, светулки на Любовта. Светулката хем я има, хем я няма, просветва в тъмното за секунда, а след това изчезва в тъмнината, но това, че не я виждаме не означава, че я няма. Едно е равно на вечност, вярвам във вечността.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам, защото онова интуитивно прозрение в хората, което им нашепва да бъдат достойни човешки същества винаги пребъдва.

 

А в себе си?

В силата и мъдростта, които стоят зад мен.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да допринасям повече чрез творчество, но знам, че това ще бъде следствие на още много вътрешна работа и трансформации. Мечтая да бъда чист проводник на идеи. Чрез действията си да служа с радост, да намирам вдъхновение, да бъда вдъхновение. Надявам се, че ще изпълня докрай мисията си, за която съм дошъл на Земята и ще го направя с радост и удовлетворение.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важно е да виждам себе си през очите на нежността и състраданието, способен съм на прошка и приемане, но не мога да дам на другите това, което първо на себе си не съм дал. Прошката е освобождаване, важна е, защото няма полет и окриление без лекота и свобода.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Иска ми се да знам, че е повече в настоящето. Практикувам го – живот в настоящето. Когато сърцето ми пожелае, се отправя и към спомените в миналото, това го оцветява и му напомня за всички благословии. Когато пожелая - визуализирам бъдещето. Но най-много обичам да живея извън времето и пространството, в прегръдката на Духа, от цялата таблица за умножение да остане само числото едно. 

 

Харесваш ли нашето време?

Харесвам, когато времето протегне към нас ръка, щракне с пръсти до ухото ни и каже “Събуди се, беше под хипноза”. Времето е един умел хипнотизатор с вратовръзка, който не слиза от сцената, докато не отворим вътрешното си око.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Това място е дивата природа – там, където всичко е в правилна пропорция и ритъм, съществува хармония и баланс. Друго място, на което държа, е Космосът. Пътувам и в двете посоки свободно без билет и покана, човек с раждането си е надарен със способността за свободен достъп и до двете дестинации. Обичам онази сръбска поговорка, в която се казва:

       “Бъди смирен, защото си направен от пръст.

         Бъди благороден, защото си направен от звезди.”

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам го! Също като Ошо мисля, че Животът е мистерия и тайнство за изживяване.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Човешкото око, цялата красота е в него. Колкото и да е величествена една гледка, тя винаги е в човешкото око.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Почти навсякъде се чувствам у дома, посещавал съм четири различни държави и това не е попречило да се чувствам и там у дома. Не се чувствам “у дома”, когато съм с хора в среда, в която се получава “психологическа невидимост”, когато няма синхронизъм помежду ни. Бил съм “у дома” в чужбина, бил съм и чужденец у дома.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Тази мисъл: "Животът е Божият роман; нека Бог го пише.” Тогава просто предавам изхода на Божественото и всичко се нарежда по най-добрия начин.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Сестра ми и най-добрият ми приятел.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Бих искал да практикувам повече смелост и рискуване. Да се отказвам на моменти от сигурността в името на играта и спонтанността. 

 

Намерил ли си призванието си?

Намирам се в етап, в който съм го открил, но все още изкристализирала в яснота и детайли. Вярвам, че радостта – където я открива човек – е индикатор, който подсказва за призванието. Тъй като съм практикувал повече от шест вида професии, в един момент разбрах, че истинско удовлетворение изпитвам от това да работя в сферата на туризма. Когато се слеят поприще и призвание, сякаш едно дълго търсене утихва и остава благодарността, че можеш да служиш с радост.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам в живота след смъртта и пак се страхувам от нея, но с времето този страх е намалял. Все повече осъзнавам, че съм вечност, че съм свързан с Духа и тялото ми е просто една дреха. Дали всъщност Егото е това, което се опитваме ние хората да запазим? Силно препоръчвам за всеки който се страхува от смъртта книгата “Доказателства за Рая”. Това е една от любимите ми теми! Aко нямаше смърт, щяхме ли да оценим живота?! Имал съм две силни преживявания - едното, в което съм близко до смъртта, а другото е разговор с душата на човек, който е починал. Всичко това, плюс десетките прочетени книги по темата, ми е помогнало да осъзная и разбера много повече. Казват, че страхът от смъртта е коренът на всички други наши страхове – ако е така, то най-добре е да работим именно върху него.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко, абсолютно всичко, особено мисълта за смъртта.

 

Какво е за теб самотата?

Възможност да заобичам вътрешната връзка със себе си.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Съзерцанието на преходните неща – чрез едното добивам представа за другото!

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Смирение, благоговение, благодарност.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не съм с толкова богат житейски опит, но ако си представя, че съм стареца с дългата бяла брада или мъдрия бухал с очила, кацнал на клона на познанието, и имам възможност да споделя нещо мъдро, то би било нещо простичко, като това:

Не се взимай много насериозно човече, пълноценно се наслаждавай на моментите, дори когато е трудно, винаги знай, че има aнгели, които ти помагат, играй и се налудувай, чувствай се свободен и щастлив, стреми се към баланс във всичко. Виж с колко много благословии си заобиколен и благодари. Прави това, което обичаш, следвай сърцето си и знай, че си специално, обичано дете на Вселената. Позволи си нежност и чудеса.

Споделено от Марин Трошанов

Здравейте.

Аз съм Марин. От 12 години работя в сферата на информационните технологии. Отговарял съм за поддържането на критичните системи и апликации на едни от най-големите компании в света – самолетостроителни и автомобилостроителни концерни, банкови и финансови структури, телекоми, производители на стоки във всички промишлености, търговски вериги и какво ли още не. През 2015-а година в-к „Капитал“ ме обяви за един от младите лидери на България, което ми спечели стипендия за магистратура в Шефилдския университет. Работата и образованието ми са свързани с непрекъснати пътувания в чужбина.

 

Автор съм на фантастичната трилогия „ЛАМЯ ЕООД“, от която предстои да излезе последният трети том. Работя с едни от най-даровитите художници в България и освен илюстровани романи, правим страхотни комикси и изложби. Членувам в хорър клуб „Лазарус“ и участвам в уникалната инициатива „Писател назаем“, която ми дава възможност да водя часове на гимназисти от цялата страна. Ако това, което правя ви е интересно, лесно може да откриете личния ми профил във facebook или да посетите блога ми https://troshanov.wordpress.com

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки период има своите очарования, предизвикателства и неуспехи. Не мисля, че съм правил големи грешки в живота си. Няма нещо, за което да съжалявам. Винаги съм търсил най-доброто за себе си и околните.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Раздели, предателства, сблъсъци с агресивни и глупави хора, тежки компромиси в името на някаква по-висша или дори благородна цел.

В какво вярваш?

Няма невъзможни неща!

Вярваш ли в хората?

В някои от тях.

А в себе си?

Обезателно.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Хармония, свобода, обич, вдъхновение, съзидание.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Сън.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прощавам лесно, забравям трудно...

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Да! Какво му е на времето? Понякога, все пак, съм си представял как отрасвам през осемдесетте в някое малко щатско градче, заобиколено от царевични полета ;) Виждам грамадните коли с ръмжащи мотори, паркирани пред лятното кино, заглеждам се по момичетата с огромни бухнали коси и кичозни прически. В началото на деветдесетте вече живея в голям град като Ню Йорк или Лос Анджелис и започвам да инвестирам в S&P 500, а в наши дни вече съм милионер с малък частен самолет, яхта и вила с басейн...

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Тайната ми пейка в Южния парк на София и почти всяко кътче из Бургас... Също така много си падам по Будапеща и Прага...

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи.

Пътешествие, съзерцание, търсене...

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Видял съм много красота из целия свят – тя може да е както в изгледа от върха на Айфеловата кула или от китайската стена, така и в греещите усмихнати очи на любимото момиче.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

От доста години нямам дом. Чувствам се добре навсякъде, където ми е удобно...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Убеждението, че правя неща, които имат смисъл за мен и други хора...

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Близки приятели са ми оказвали подкрепа... Любими писатели и музиканти са ми оказвали влияние.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не!

Намерил ли си призванието си?

Да! Аз съм разказвач на истории...

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от старостта, умората, болестите... Вярвам, че нещо се случва след смъртта, но не знам какво точно...

А какво те кара да се чувстваш жив?

Хладен повей на вятъра, който гали лицето, целувка, вкусна храна, престой на летище...

Какво е за теб самотата?

Липса на сродни души.

Какво ти дава представа за вечност?

Звездите, морето, а защо не и един най-обикновен камък.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Свобода, полет на духа и мислите... Перфектният ден включва разглеждане на нови места и срещи с нови хора, а ако е един особено приятен мързелив ден, може да премине в компанията на добра книга или филм и кафе с приятели...

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не се предавайте! Вършете добрини! Усмихвайте се! Търсете красотата!

Какво може да те разплаче?

Несправедливост, силна сцена във филм или особено добра музика в подходящ момент.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Когато съм на интелектуална вълна, могат да ме усмихнат забележителните прозрения на Тери Пратчет като: „Във вселена, изпълнена с толкова чудеса, хората са успели да изобретят скуката.“

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Лиспват много неща. Но работя упорито, за да подредя пъзела...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Възможностите, които съм имал... Ценя присъщата за мен комбинация от суров прагматизъм и творческа ексцентричност.

Снимки: личен архив

Фотограф: Николай Пандев

Ани Бакалска споделя...

Здравейте, казвам се Ани Бакалска. Родена съм в най-красивия град - Бургас. Никога не съм можела да говоря за себе си, но сега ще се опитам  Обичам планината, изгревите и залезите на морето. Следвам добротата и живея за Любовта в живота. Като всеки нормален човек си имам и лоши страни, и не крия това, защото така човек израства духовно. Надявам се това, което съм написала да е приятно и леко четиво за всеки.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато се роди моят син и годините, изживени с моите родители.

А кога ти е било най-трудно?

Когато почина моят дядо, който ме отгледа и ме научи да пиша и смятам. Имам още един труден момент, който все още го преживявам.

В какво вярваш?

В Любовта и Добротата.

Вярваш ли в хората?

Вярвам, че има добри хора, но дори в лошите се опитвам да намеря нещо добро.

А в себе си?

Не, не мога да кажа, че вярвам в себе си. Прекалено много прекрачвам прага на обещанията, които съм дала пред себе си,  гледайки се в огледалото :-)))

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да отида в Египет. Надявам се скоро да преодолея най-голямата си трудност :-(

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, времето с моите родители.

Важна ли е прошката в твоя живот?

За мен е много важно да можеш да прощаваш на себе си. Лично аз не мога да го правя и това ми тежи. На хората около себе си никога не искам прошка, защото всеки греши... няма безгрешни хора.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Много е трудно, но аз живея ден за ден. Не обичам да се връщам назад, всеки ден ми е дар от Бог, а бъдещето - каквото е писано :-)

Харесваш ли нашето време?

Не, много жалко да го кажа. Няма нищо реално и човешко, ако мога така да го определя.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Много се вълнувам, когато се кача в самолета за България. Много обичам родината си. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Страх, напрежение и несигурност. Ако преглътна всичко това - аз съм човек, който обожава да живее и всеки момент да преживява на 100%

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Планината и децата. Чистота, нежност и красота.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Никъде не мога да усетя дома, както при мама и татко.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Моят син и това, че той винаги ще има нужда от мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Приятелите и семейството.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, много неща. Много грешен човек съм. Но ще споделя, че най-много искам да премахна... страха, напрежението и несигурността. Тогава ще се родя отново и животът ми ще има друга светлина.

Намерила ли си призванието си?

Да. Много обичам да помагам на хората. Да виждам усмивките по лицата. Работила съм без заплащане за болни хора и се чувствах много добре, макар и да се напрягах понякога.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Тук не знам какво да кажа. Много се страхувам от смъртта - че ще дойде в момент, когато няма да съм готова, но извън това не се страхувам, защото знам, че животът е подготовка за това, което ни предстои след смъртта. 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всеки нов ден ме кара да се чувствам жива.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен е време, когато можеш да поговориш със себе си и да си дадеш равносметка. Време, когато можеш да почетеш книга или да слушаш любима музика. Но не обичам самотата като начин на живот... това ме плаши много.

Какво ти дава представа за вечност?

За мен няма такова понятие – вечност. Затова не мога да дам отговор.

Какви чувства изпитваш най-често?

Надежда, любов и позитивност.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Да чуя алармата на телефона си в 5:30 и да изругая, че трябва да ставам. Да споделя деня с моите колеги, на работа, и да се почувствам полезна. След това да се прибера у дома, където да прекарам време с любимите си хора. Аз съм домошар човек и за мен това е най-прекрасното.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бъди себе си, вярвай в себе си и най-важното обичай хората. Във всеки един труден момент седни и се опитай да откриеш ползата от това, което ти се случва, защото точно тези моменти са нашите учители в живота.

Какво може да те разплаче?

Аз плача много лесно - на филм, книга, заради болен човек, животно. Общо взето... всичко може да ме разплаче. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Радостта и Любовта.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

До сега всичко съм постигнала. Работа, семейство и любов. Последното парче на пъзела е внуче :–))))))

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодаря, че имам възможност да усетя живота във всичките му светлини. За това, че съм се родила и съм получила добро възпитание и образование. Ценя всичко в живота си, но може би най-много ценя живота на моя син.