Човек, който търси и преоткрива
себе си. Харесва ми да се изразявам чрез творчество, тогава ставам инструмент
на идея и потопен в нея съзирам светулките на необятния потенциал. В живота
силно ме вдъхновява това, което стои зад природата, винаги се опитвам да видя
това, което не се вижда, да почувствам това, което задвижва нещата и им придава
форма. Влечение съм изпитвал към фотографията: photoven7.weebly.com, към
сътворяване на тематични колажи: creativenci.blogspot.bg Позволявал съм си откровение и
свобода на онази дълбока част от мен, която се изразява във вид на поезия: crystalmaountains.blogspot.bg Съставил съм
три електронни сборника пубикувани във виртуална библиотека – spiralata.net.
Обичам да пиша разкази, които споделям, чрез блога: dimensiondance.blogspot.bg Когато
синхроничността ме поведе да пиша за някой сайт или блог, следвам я. Ето така с
благодарност и удоволствие съм тук за oneofusshares.com
и за читателите.
Кои
бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Пътешествията с приятели и
преоткриването на нови места, споделените мигове. Моментите в живота, когато
съм се чувствал полезен за другите и за цялото. Най-хубавите моменти са били с любимия
човек, срещата със сродната душа, мигове, които могат единствено да се нарекат
вълшебство. Много са периодите, който бих определил като най-хубави - игрите с
племенниците, съзерцанието от прозорец на автобус, който пътува към родината,
спомените от щастливо и безгрижно детство, чувството на покой, когато съм сред
природата. Онези моменти, в които съм изживявал истинска вътрешната връзка със
себе си и съм разбирал, че съм повече от енергия, повече от тяло и душа, повече
от всичко, което съм мислил, че съм. Моментите, в които проглеждах с нови очи
или по-точно, когато Вселената гледаше през очите ми по нов начин.
А кое
е най-трудното нещо, което си преживявал?
Урока за привързаността. Едно е
човек да пише трактати за безусловната любов, друго е да действа живо в нея,
според най-висшите й принципи. Разделял съм се с любим човек и това е трудно.
Срещата със сянката, с егоизма и алчността в мен също не е била никога лесна.
Сякаш трудното става тогава, когато не можем да приемем нещо и да го прегърнем
с разбиране, да го осветим и променим в нас с любов. Надскачане на страхове,
изоставяне на вредни навици, посрещане на несправедливост и болка… всичко това
са били трудни моменти, но когато съдбата протегне по този начин ръце, то
трябва да сме сигурни, че е защото иска да извае от нас произведение на
изкуството.
В
какво вярваш?
В числото едно! Има една истина и
едно начало, което е без начало и от което част сме всички. Чрез нас се
одухотворява материята, вярвам, че сме танца на Танцьор, пиеса на Актьор,
симфония на Композитор, светулки на Любовта. Светулката хем я има, хем я няма,
просветва в тъмното за секунда, а след това изчезва в тъмнината, но това, че не
я виждаме не означава, че я няма. Едно е равно на вечност, вярвам във
вечността.
Вярваш
ли в хората?
Вярвам, защото онова интуитивно
прозрение в хората, което им нашепва да бъдат достойни човешки същества винаги
пребъдва.
А в
себе си?
В силата и мъдростта, които стоят
зад мен.
За
какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да допринасям повече чрез
творчество, но знам, че това ще бъде следствие на още много вътрешна работа и
трансформации. Мечтая да бъда чист проводник на идеи. Чрез действията си да
служа с радост, да намирам вдъхновение, да бъда вдъхновение. Надявам се, че ще
изпълня докрай мисията си, за която съм дошъл на Земята и ще го направя с
радост и удовлетворение.
Важна
ли е прошката в твоя живот?
Важно е да виждам себе си през
очите на нежността и състраданието, способен съм на прошка и приемане, но не
мога да дам на другите това, което първо на себе си не съм дал. Прошката е
освобождаване, важна е, защото няма полет и окриление без лекота и свобода.
Повече
в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Иска ми се да знам, че е повече в
настоящето. Практикувам го – живот в настоящето. Когато сърцето ми пожелае, се
отправя и към спомените в миналото, това го оцветява и му напомня за всички
благословии. Когато пожелая - визуализирам бъдещето. Но най-много обичам да
живея извън времето и пространството, в прегръдката на Духа, от цялата таблица
за умножение да остане само числото едно.
Харесваш
ли нашето време?
Харесвам, когато времето протегне
към нас ръка, щракне с пръсти до ухото ни и каже “Събуди се, беше под хипноза”.
Времето е един умел хипнотизатор с вратовръзка, който не слиза от сцената,
докато не отворим вътрешното си око.
Има
ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Това място е дивата природа – там,
където всичко е в правилна пропорция и ритъм, съществува хармония и баланс.
Друго място, на което държа, е Космосът. Пътувам и в двете посоки свободно без
билет и покана, човек с раждането си е надарен със способността за свободен
достъп и до двете дестинации. Обичам онази сръбска поговорка, в която се казва:
“Бъди смирен, защото си направен от пръст.
Бъди благороден, защото си направен от
звезди.”
Обичаш
ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Обичам го! Също като Ошо мисля, че
Животът е мистерия и тайнство за изживяване.
Кои
са най-красивите гледки на света за теб?
Човешкото око, цялата красота е в
него. Колкото и да е величествена една гледка, тя винаги е в човешкото око.
Къде
се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Почти навсякъде се чувствам у дома,
посещавал съм четири различни държави и това не е попречило да се чувствам и
там у дома. Не се чувствам “у дома”, когато съм с хора в среда, в която се
получава “психологическа невидимост”, когато няма синхронизъм помежду ни. Бил
съм “у дома” в чужбина, бил съм и чужденец у дома.
Какво
ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Тази мисъл: "Животът е Божият
роман; нека Бог го пише.” Тогава просто предавам изхода на Божественото и
всичко се нарежда по най-добрия начин.
Кои
хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Сестра ми и най-добрият ми приятел.
Искаш
ли да промениш нещо у себе си?
Бих искал да практикувам повече
смелост и рискуване. Да се отказвам на моменти от сигурността в името на играта
и спонтанността.
Намерил ли си призванието си?
Намирам се в етап, в който съм го
открил, но все още изкристализирала в яснота и детайли. Вярвам, че радостта –
където я открива човек – е индикатор, който подсказва за призванието. Тъй като
съм практикувал повече от шест вида професии, в един момент разбрах, че
истинско удовлетворение изпитвам от това да работя в сферата на туризма. Когато
се слеят поприще и призвание, сякаш едно дълго търсене утихва и остава
благодарността, че можеш да служиш с радост.
Страхуваш
ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Вярвам в живота след смъртта и пак
се страхувам от нея, но с времето този страх е намалял. Все повече осъзнавам,
че съм вечност, че съм свързан с Духа и тялото ми е просто една дреха. Дали
всъщност Егото е това, което се опитваме ние хората да запазим? Силно
препоръчвам за всеки който се страхува от смъртта книгата “Доказателства за
Рая”. Това е една от любимите ми теми! Aко нямаше смърт, щяхме ли да оценим
живота?! Имал съм две силни преживявания - едното, в което съм близко до
смъртта, а другото е разговор с душата на човек, който е починал. Всичко това,
плюс десетките прочетени книги по темата, ми е помогнало да осъзная и разбера
много повече. Казват, че страхът от смъртта е коренът на всички други наши
страхове – ако е така, то най-добре е да работим именно върху него.
А
какво те кара да се чувстваш жив?
Всичко, абсолютно всичко, особено
мисълта за смъртта.
Какво
е за теб самотата?
Възможност да заобичам вътрешната
връзка със себе си.
Какво
ти дава представа за вечност?
Съзерцанието на преходните неща –
чрез едното добивам представа за другото!
Какви
чувства изпитваш най-често?
Смирение, благоговение,
благодарност.
Какъв
съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора
въобще?
Не съм с толкова богат житейски
опит, но ако си представя, че съм стареца с дългата бяла брада или мъдрия бухал
с очила, кацнал на клона на познанието, и имам възможност да споделя нещо
мъдро, то би било нещо простичко, като това:
Не се взимай много насериозно човече, пълноценно се
наслаждавай на моментите, дори когато е трудно, винаги знай, че има aнгели,
които ти помагат, играй и се налудувай, чувствай се свободен и щастлив, стреми
се към баланс във всичко. Виж с колко много благословии си заобиколен и
благодари. Прави това, което обичаш, следвай сърцето си и знай, че си
специално, обичано дете на Вселената. Позволи си нежност и чудеса.
