Споделено от Кръстю Мушкаров

Казвам се Кръстю Мушкаров, на 47 години съм, живея в София и не съм женен. Занимавам се с компютри и се интересувам от най-различни технологии. Винаги съм харесвал фантастиката и фентъзито, заради полета на въображението, който позволяват. Обичам филмите, които са изпълнени с динамични сцени и преследване, но и с разследване и решаване на загадки и проблеми. Преди няколко години започнах и самият аз да пиша различни приключенски и фантастични истории, отговарящи на собствения ми вкус и критерии. Разпространявам ги безплатно на сайта си, защото не пиша за пари, а за да търся нови приятели. Хора с моя мироглед, които харесват същите неща като мен:

https://deadmagica.wordpress.com/

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Животът ми се развива сравнително плавно, без резки възходи и спадове. Моментите, които спират дъха ми са много, обикновено разни красиви природни гледки или човешки творения. Смятам, че смисълът на човешкия живот, доколкото въобще съществува, е да откриваме за себе си красивото. Още по-добре - ако можем да го пазим, да се грижим за него, а защо не - и да го създаваме.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Опитвам се да не обръщам внимание на грозното и несправедливото. Най-тежките ми моменти са свързани със здравословни проблеми на близки хора. А най-трудните - преодоляването на собствени предубеждения и страхове.

В какво вярваш?

В много малко неща. Не съм от вярващите, а от "разбиращите" хора. Може да се каже, че ако не разбирам поне в някаква степен нещо, то не съществува за мен. Не обичам да приемам нещата на доверие, винаги ги пречупвам през собствения си мироглед. Наясно съм, че това е ограничение, но не мога да приема "сляпата вяра" в каквото и да било.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

В хората ми се иска да вярвам, но ми е все по-трудно. По принцип съм дълбок и непоправим песимист, защото ежедневно виждам как човешката лакомия и алчност унищожава всичко красиво и ценно в света ни. Разбира се, познавам и съм приятел и с достатъчно светли "източници на оптимизъм". Но мнението ми за хората като цяло не е добро. Дали вярвам в себе си? Разбира се, че кой не вярва? Знам какво мога и какво не. И вярвам, че макар и след известни колебания, в крайна сметка бих постъпил по правилния начин.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

"Имам една мечта", както казваше Мартин Лутър Кинг. Моята мечта е за единно планетарно управление. За свят без граници и без войни. За общо планиране, добиване и разпределяне на ресурсите. В пустините могат да се построят огромни слънчеви централи, които да захранят цялата Земя с електричество. Плодородните области в Европа, Америка и Азия могат да изхранят всички хора, за да няма умиращи от глад. Всички ние сме еднакви и искаме едно и също. И то не е много, нито е непостижимо. Храна и покрив над главите ни, здраве, спокойствие и няколко усмивки на ден. Това не струва много, а всичко друго вече е излишество. Съществува минимум, който ни е необходим, за да оцелеем, но не съществува максимум. Ако не се научиш да живееш с малко, тогава и многото няма да ти е достатъчно. Колкото и да имаш, винаги ще искаш все повече и повече. И никога няма да имаш всичко. Надявам се един ден хората да осъзнаят всичко това и да се научат да мечтаят повече и да ламтят по-малко. В противен случай цивилизацията ни е обречена и никакъв технически прогрес няма да ни помогне. Всъщност само ще ускори изчезването ни. Защото технологиите винаги са се развивали по-бързо от мъдростта, необходима за правилното им използване.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето никога не достига. За какво да "харчим" свободното си време е последният останал ни истински избор. Така че просто отделяш време за по-важните неща, а за останалите - не.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Всеки може да сгреши и е хубаво да получи втори шанс. Но не и трети, защото ако е пропилял втория, най-вероятно ще направи същото и със следващите. Не ми се е налагало да прощавам сериозни "прегрешения" към мен. И се надявам, че и в обратната посока е така.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Определено в бъдещето. Човек винаги мечтае и се готви за това, което предстои, и така пропуска да живее. Осъзнавам, че е важен единствено настоящият момент, защото той използва натрупания в миналото опит, за да те подготви за бъдещето. Но все пак много повече мечтая и планирам, отколкото спирам и се наслаждавам на настоящето.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Няма живо същество, което да не обича живота. Понякога се чудя за какво са живели робите, които се раждали, живели и умирали несвободни. Но дори и те са обичали живота, намирали са в него парченцата щастие и свобода, които са им стигали, за да продължат напред. "Животът е движение"... и движението е живот.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Планините и заснежените върхове. Пълноводните реки и водопади. Огледално гладките езера, отразяващи облаците или звездите в небето. Дърветата и птиците. Огънят. И делфините. Бих добавил и драконите, нищо че не съществуват, защото те всъщност съчетават всичко, което харесвам.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Само у дома. "Няма такова място като у дома". Всеки лукс пресища и омръзва, и колкото и да е хубаво някъде, накрая пак започваш да мечтаеш за дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Според една легенда китайският император събрал тримата най-велики мъдреци и им заръчал да напишат нещо, което винаги да бъде вярно. Накрая те написали "И това ще мине". Колкото и труден да е някой период, "и той ще отмине". А когато след години си спомниш за него, се чудиш как такава дреболия ти се е виждала толкова тежка и непреодолима.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, много неща. Както физически, така и неща от характера си. Трябва да призная, че не съм достатъчно упорит, но все пак не се и отказвам. Поне знам какво не харесвам в себе си.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Да, страхувам се. Но се опитвам да не мисля за нея, това така или иначе няма да помогне. Не, не вярвам в задгробния живот, душата, прераждането и т.н. Имаме един живот, тук и сега. Трябва да го изживеем колкото се може по-достойно и щастливо, така че да не съжаляваме за пропуснатите възможности. Но не и за сметка на другите. Не можеш да градиш собственото си щастие върху чуждото нещастие. И не заради Бог, Карма или нещо друго. Не поради страх от наказание. А просто защото не е правилно. Всеки човек дълбоко в себе си прекрасно знае кое е редно, и кое - не. И когато избере да пренебрегне този вътрешен глас, това го прави по-малко човек. Отнема от спокойствието му и го изпълва с угризения. Защото ЗНАЕ, че не е постъпил правилно. Понякога има шанс да поправи грешката си, друг път - не. Няма безгрешни хора. Има такива, които се опитват да поправят грешките си, и такива, които се опитват да ги забравят.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Красотата. Колкото и клиширано да звучи - това, което спира дъха ми, от което сърцето ми пропуска удар. Тези моменти дават смисъл на живота, останалото е просто съществуване, пътуване надолу по реката до следващото красиво нещо.

Какво е за теб самотата?

Неприятно чувство. Може би - усещане за ненужност, за непотребност. Хората, въобще разумните същества, са "обществени животни", които трудно понасят самотата.

Какво ти дава представа за вечност?

Няма вечност. Дори Вселената не е вечна. Родила се е и ще умре. Всичко е крайно в пространството и времето, масата във Вселената е крайна, енергията също е крайна. Друг е въпросът, че не мога да осъзная, или обхвана големи разстояния и големи времеви периоди. Никой не може. Всичко по-дълго от човешки живот е вечност. Всичко, по-далече от хоризонта е безкрайност. Можеш да го измериш, но не и да го обхванеш. 100 км или 1,000,000 светлинни години е еднакво далече. Поне за мен.

Търсиш ли смисъла на живота?

Както казах - за мен смисълът на живота е в търсенето и опазването на красивото. Да, знам, че то е субективно, но и смисълът на живота е. Знам само, че никой не би оцелял в сиво и грозно обкръжение, напълно лишено от красота. Ако не успее да намери малко по-цветно петънце, малко по-красива извивка или гънка, ще почне да търси красивото изцяло в мислите и мечтите си. И най-вероятно след време ще загуби връзката си с реалността.

Какви чувства изпитваш най-често?

Сиви, ежедневни, незначителни. Не може постоянно да се възхищаваш от всичко, което те заобикаля. Човек регистрира не самата картина, а промяната, разликата. Ако си заобиколен от монотонна красота, ще изпиташ наслада от късче грозна сивота, което обаче е уникално и неповторимо.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Съвършенството е непостижимо. Обичам да казвам, че хубавите неща стават бавно, а идеалните - никога. Представата ми за съвършен ден може да бъде просто почивка в удобно кресло, ако съм уморен. Или ден на морския бряг, или на планинска пътека. Зависи...

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

"Мислете повече за другите! Нормално е да мислиш за себе си и за своите нужди. Но ако по-често насочваш поглед и протягаш ръка към другите - светът ще бъде едно по-красиво място."

Какво може да те разплаче?

И красивото, и тъжното. И смехът, и страданието. Всяка по-силна емоция...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

О, това е по-лесно. Често се усмихвам. Достатъчна е красива гледка или човешка постъпка, залез или жест. Нещо, на което да кажеш: "Браво".

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Падам си по хеви-метъла и в една песен на "Хелоуин" се пее, че "животът е пъзел от две части, все още незавършен, защото едната още липсва". Няма как да го кажа по-добре.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За добрите хора около мен. За Добротата, Разбирането и Опрощението, които получавам от тях. За родителите ми, които са ме "оформили" такъв, какъвто съм.

Ако има още нещо, което би искал да споделиш с другите – напиши го...

Човек се ражда сам и умира сам. Но живее заедно с другите и ЗА другите. И след него остава единствено това, което е направил за тях - Добро или Лошо.