Димитър Пенчев – автор на книгите: „Пътеки на мисълта” – 2006 г.; „Уловени по пътя” – 2014 г.; „Речник
на говоримия диалект – село Бъта” – 2015 г. и „Ситновъртежи” – 2017 г.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди
в твоя живот досега?
Всичко Първо, което е
дарило душата с положителна емоция.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Сигурно повечето хора биха отговорили, че е смъртта на
близък човек. Запознах се със смъртта още като дете и не видях нищо страшно в
нея. Видя ми се обикновена. Не казвам, че е лесно, когато загубиш близък човек.
Трудно е, знам го от личен опит. Но трудно преживявам която и да е емоционална
загуба. Като се почне от неволни, но предвидими грешки на млади хора, с
последствия за живота им, и се стигне до раздяла с Приятел, Любов или роднина.
В какво вярваш?
В доброто и неговата безкористност до степен на наивност.
Вярваш ли в хората?
Доброто се намира в хората, така че, да!
А в себе си?
Не ми се е налагало да се съмнявам в себе си, значи да.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Всеки ден започвам с малка мечта, която до края на деня мога
да осъществя. Имам и по-дългосрочни, които също изискват труд и усилие от моя
страна. Надявам се Надеждата винаги да намира място в сърцата на хората, а те
да не спират да мечтаят. Необходимо е за прогреса на човечеството.
Има ли нещо важно, за което не ти достига
времето?
Времето е фактор свързан с възрастта и опита. Младостта има
време, но няма опит. Старостта има опит, но няма време. Засега съм някъде по
средата и не се оплаквам.
Важна ли е прошката в твоя живот?
В една от книгите си написах, че прошката е вид присъда. А
като традиция в християнската култура – Да! Представете си какъв щеше да е
светът, ако Прошката не съществуваше. Най-вероятно, нещо много, много мрачно.
Пример за това, дали трябва да я има, са децата.
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето
живееш сега?
Все още нямам време за спомени, защото ежедневието ми е
динамично. Следователно здраво съм стъпил в настоящето, с поглед устремен в
бъдещето.
Харесваш ли нашето време?
Всеки човек има своето хубаво време и това е времето на
младостта. От петдесет години съм с младежки дух, значи да, харесвам го!
Има ли място и пътуване, на които държиш
най-много?
Всяко място притежава своя чар заради преживяна емоция. А
държим на определено място заради нещо, което сме оставили там. Мястото с
най-много натрупани такива емоции, за мен е родното – село Бъта. Там съм
оставил близо половин век, в който са раждането ми, детството ми, израстването
и възпитанието ми като човек, част от семейния ми живот с отглеждането и
възпитанието на децата ми…. Много преживявания и спомени – бих си ги припомнил,
когато ми остане време за това.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб
сега? Опиши ми го с три думи.
Човек, който не обича Живота, мрази себе си. Аз не се мразя.
Животът е чудо във всеки един момент. Описание с три думи – Аз съм тук!
Кои са най-красивите гледки на света за
теб?
Най-красивата гледка са щастливите детски очи. Те пламтят с
цвета на звездите. Този цвят
се нарича Любов.
Къде се чувстваш най-добре, като „у
дома”?
Когато съм насаме със себе си, нещо като медитативен транс.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в
трудни моменти?
Волята и вярата, че всичко е преодолимо.
Кои хора са ти оказвали най-голяма
подкрепа и влияние?
Безкористните – има ги навсякъде.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
О, да! Човек е самоусъвършенстваща се единица и аз не съм
изключение. Искам да съм по-, по- във всяко едно от направленията в живота си,
но невинаги ми се отдава.
Намерил ли си призванието си?
Призванието е онова, което създаваш. Живея като този, който
съм.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в
Живота след нея?
Смъртта и живота са част от вселенския план. Микрото е копие
на макрото, и обратно. Иска ми се душата да е безсмъртна, дори по едно време
бях убеден. Човек се усъвършенства, а възгледите се променят. Променя се и
ъгълът на кредото. Натежава факторът Опит.
А какво те кара да се чувстваш жив?
Движението и всички произтичащи от него антиподни емоционални
състояния.
Какво е за теб самотата?
Самотата е момент на прозрение, Творецът дремещ в нас,
творческият аспект на стимулиращата божия частица в човешкия съсъд. Самотата е начин да се чувствам „у дома си”, тя
е начин да огледам собствения си съсъд за пукнатини отвътре и да ги поправя.
Какво ти дава представа за вечност?
Сънят и възможността да творим вселената в него.
Какви чувства изпитваш най-често?
Променливи, според хората, с които общувам. Всеки човек е
огледало на разговарящия с него. Народът ни, най-добре го е казал: „Каквото
повикало, такова се обадило.”
Какво е щастието за теб? Опиши ми един
съвършен ден...
Щастието е съвършената илюзия на сетивата. Затова
съвършеният ден е илюзия, която си представям така: Всички хора по земята се
събуждат с усмивка. Когато се срещат се поздравяват учтиво и без никаква задна
мисъл. Всеки обича всички, и всички обичат него. Няма убийства, кражби,
злополуки, аварии или катаклизми. Няма болести, няма годишни времена, няма
изкушения и пороци, защото самосъзнанието е достигнало своя връх на развитие.
Ноо, това наподобява щастливия библейски Рай. А както казах вече, щастието е
илюзия, и то временна.
Какъв съвет би дал, според житейския си
опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Най-голямата грешка е да даваме съвети на децата си. Така ги
лишаваме от възможността да грешат и да изпитват метода: проба-грешка.
Съответно, да набират опит и да се усъвършенстват. Копието не надскача
оригинала, така че оставете децата да бъдат себе си! Техният свят е много
по-добър от нашия!
Какво може да те разплаче?
Емоционален момент на емпатия от книга или филм. Душевно
преживяване като катарзис, дилема или обикновена радост.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Човекът срещу мен или спомен за него.
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко
е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Подреден съм по определен начин, но не и до степен на
съвършенство. Животът е пъзел, при който всяко парче идва на мястото си в
точния, но неизвестен за човека момент. Завършването на пъзела е краят на
човешкия живот, т.е. неговата смърт. Апогеят е ангелът на смъртта. Доказват го
предходните ни цивилизации и астрономическите изследвания.
Какво цениш най-много в живота си? За
какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарен съм за това, което съм и което не съм! Ценя
добрите качества у хората.
