Ина Негенцова споделя...

Казвам се Ина Негенцова. Родена съм в София през 1973 г. Завършила съм Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – специалностите „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ и „Документален и архивен мениджмънт“. Имам един син. Пиша поезия от 10-годишна. Издала съм две книги: „Звезда далечна“ и „Приключения в рими за животни любими“.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Един от най-хубавите моменти за мен е раждането на сина ми и животът ми с него.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Със сигурност най-тежкото изпитание беше  смъртта на майка ми.

В какво вярваш?

Вярвам в доброто, което е навсякъде около нас.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да няма болести по света и всички хора да живеят добре.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Живея в настоящето, спомням си за миналото и мечтая за бъдещето. Миналото и бъдещето ми помагат да пиша стиховете си  в настоящето.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не искам да се променям, не мога да играя роли и да си слагам различни маски. Искам да бъда истинска.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Сила, любов, постоянство.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Подкрепата и любовта на близките ми хора. Както и вярата, че нещата ще се оправят и ще си дойдат на място.

Какво е за теб самотата?

Самотата е временно състояние в живота. Тогава се обръщам към себе си и преосмислям постъпките си.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е като сбъдната мечта. Представям си един съвършен ден – топъл, слънчев и чудесен на морския бряг с лист и молив в ръка.

Какво може да те разплаче?

Всяка благородна и добра постъпка може да ме трогне и разплаче.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Да гледам как малки деца си играят и да им се радвам отстрани.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя всеки ден от своя живот. Не искам да пропускам нито миг. Благодаря на родителите си за положените грижи към мен. Благодаря на сина ми, че стана толкова отговорен и зрял човек. Благодаря, че мога да пиша поезия. Благодаря на приятелите си за обичта и подкрепата им. 

НЕБЕТО

Небето е единствено и старо,

от векове не сменя своя ход.

То сутрин светло слънце е раздало,

а нощем дава на звезди живот.

Небето е утеха за Луната,

каретата на нощи и на дни.

Със него се събужда тишината

и бърза самотата да заспи.

Небето е домът на всичко свято –

мечти, надежди, вярност, красота,

безценно, недостъпно, късче злато,

намира се високо над света.

Едно небе, обхванало безкрая,

незнайно ще остане в песента.

И сигурно започва с него рая,

щом чисто се запази с вечността!