Споделено от Лилия Заякова

Аз съм Лилия, вече над 60-те, но още на 6 - хем мъдра, хем... наивна. Успяла и неуспешна ; бърза или бавна, умна или глупава, понякога внимателна и не дотам; често добра, друг път лоша, рядко практична, много романтича, честна със себе си и послъгваща едновременно, абе... жена. Нямам собствени деца, но съм приютявала под крилото си тези, които ме припознаят... и съм си тръгвала, когато издърпат перо или напълно го оскубят...  

Кое е най-хубавото нещо, което си преживяла?

Една безкрайна целувка с момчето (което ужасно харесвах, но с него не биваше да бъда)... под един огромен черен чадър, в блестящия дъжд, който продължи цялата нощ. После едва се откъснахме един от друг, тогава се разделихме завинаги.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Смъртта... На най-близките ми. Баща си не прежалих,  почина в ръцете ми, майка също... но знам, че са около мен. Дори кученцето ми, което почина преди три години, продължава да се появява в мислите ми.

В какво вярваш?

Вярвам в това, че винаги има изход; че има дълбок смисъл в Битието ни и че трябва да се стремим към Доброто, каквото и да ни струва това, без да подценяваме обстоятелствата. Вярвам в християнските ценности, и в това, че Човек трябва да се грижи за Природата и за равновесието и хармонията, доколкото зависи от него.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

В някои хора вярвам и те не са малко, в себе си също. Но вярвам и, че Бог ни е дал силата да сме хора.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Вече не мечтая. Правя нещата, които считам за правилни. Надявам се да имам достатъчно време за това.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ахаха, точно! Ами да, толкова е кът, че го пилея... Защото имам голяма нужда от почивка и спокойствие.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Абсолютно!

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Не мога да преценя, май в настоящето, но не забравям и силните моменти от миналото.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам го. Сега той за мен е ценност, но с нея спокойно мога да се разделя, щом се наложи. Игра, любов, приключение. И ще добавя – себепознание и приближаване до Бога.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Няма може би да те изненадам – харесва ми да гледам течаща или развълнувана вода – поточе, река, езеро,  море, океан; обичам и замръзналата вода –  съвършенството на снежинките, ледунките на капчуците, снегът по клоните, снежните човеци и следите на животните в снега; за мен е откровение и  безкрайното небе, може да е обсипано със звезди, с облаци, замръзнало в северно сияние, или просто така – да  си синее. Обичам планините,  обичам красотата на природата във всичките й форми, обичам децата, цветята, храстите, дърветата, животните, космоса... Обичам влюбените двойки, майките и татковците с децата, хората, които разхождат кучетата си, които се радват на слънцето, които се грижат за децата и  болните, които помагат на другите,  които искат да спасят каквото и да е. Всичко това е радост за очите ми.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където се сливам с природата.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Когато някой има нужда от мен.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Точно сега не се страхувам. Но се страхувам от болката в живота непосредствено преди нея, донякъде. Не знам, въпреки че имам „спомени от минали животи“.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Сетивата. Начинът, по който приемам света.

Какво е за теб самотата?

Състояние на духа, което може да се променя.

Какво ти дава представа за вечност?

Необятът... и повторяемостта в строежа на Вселената.

Търсиш ли смисъла на живота?

Намерих го вече. Той е в това, което най-често ме крепи да продължа да живея.

Какви чувства изпитваш най-често?

Смесени – недоумение, възхищение, умиление, тъга, вина, възмущение... и не на последно място – милост и любов.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Не знам. Може би то е свързано с хармонията, любовта, творчеството, волята за усъвършенстване - в различните им проявления. Не си представям съвършения ден, това е утопия, но бих искала да няма омраза, завист, скандали, убийства, робство, болести и войни... Искам хората да са устойчиви и последователни в следването на Пътя към Самопознание и Добротворство.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съветът ми би бил: „Вярвай в силите и талантите, с които си надарен, и ги умножи многократно, за да ги върнеш на света. Забавлявай се и изследвай всяко кътче от душата си, грижи се за тялото и не забравяй любовта, която можеш да дадеш. Тя е светлината, тя е енергията на живота, тя е двигателят. Да обичаш е лесно и безплатно. Направи го още сега!“

Какво може да те разплаче?

Същество в беда, на което не може да се помогне, лоши взаимоотношения, бедствие, което отнема живот, но също така и хубав филм, спомен за някого, с когото не съм се простила…, красива музика или пиеса.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Поздрав, среща с добър приятел, чуждото щастие, хубава гледка, красотата, дете, което си играе, куче, което прави номера, хубава комедия, умен виц и много други...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Май да, но не искам да е завършен, ще е скучно.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Усещането за безкрайност и любов. Че още съм тук и сега, и че мога да кажа „Добър ден“ на още приятели, които са между нас.

АВТОПОРТРЕТ

ТИ НАСЕЛЯВАШ СВЕТОВЕТЕ
С КОЛЕБАНИЯТА НА ДУШАТА!
Долита звън от яростни криле.
А времето с ръка замахва,
посипва се върху земята.             

Ври океанът - ваятел на амфорни скали
и разискрен седеф.

И КАПКАТА Е ОЗАРЕНА
ОТ СЪЦВЕТИЯ И СВЕТИ
в картината на есенния дъжд,
а в теб кънти разплаканият й въпрос...

ТИ СТИСКАШ ЧЕТКАТА ОТ ПОРИВ ОБЛАДАНА
- бои от себе си полагаш
върху набразденото стъкло.
                      
НО ОТ МОЗАЙКАТА НА БИТИЕТО В ТЕБ СЕ ВЗИРАТ
 твоите очи -
 и в тях удавен  океанът.

Ина Негенцова споделя...

Казвам се Ина Негенцова. Родена съм в София през 1973 г. Завършила съм Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – специалностите „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ и „Документален и архивен мениджмънт“. Имам един син. Пиша поезия от 10-годишна. Издала съм две книги: „Звезда далечна“ и „Приключения в рими за животни любими“.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Един от най-хубавите моменти за мен е раждането на сина ми и животът ми с него.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Със сигурност най-тежкото изпитание беше  смъртта на майка ми.

В какво вярваш?

Вярвам в доброто, което е навсякъде около нас.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да няма болести по света и всички хора да живеят добре.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Живея в настоящето, спомням си за миналото и мечтая за бъдещето. Миналото и бъдещето ми помагат да пиша стиховете си  в настоящето.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не искам да се променям, не мога да играя роли и да си слагам различни маски. Искам да бъда истинска.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Сила, любов, постоянство.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Подкрепата и любовта на близките ми хора. Както и вярата, че нещата ще се оправят и ще си дойдат на място.

Какво е за теб самотата?

Самотата е временно състояние в живота. Тогава се обръщам към себе си и преосмислям постъпките си.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е като сбъдната мечта. Представям си един съвършен ден – топъл, слънчев и чудесен на морския бряг с лист и молив в ръка.

Какво може да те разплаче?

Всяка благородна и добра постъпка може да ме трогне и разплаче.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Да гледам как малки деца си играят и да им се радвам отстрани.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя всеки ден от своя живот. Не искам да пропускам нито миг. Благодаря на родителите си за положените грижи към мен. Благодаря на сина ми, че стана толкова отговорен и зрял човек. Благодаря, че мога да пиша поезия. Благодаря на приятелите си за обичта и подкрепата им. 

НЕБЕТО

Небето е единствено и старо,

от векове не сменя своя ход.

То сутрин светло слънце е раздало,

а нощем дава на звезди живот.

Небето е утеха за Луната,

каретата на нощи и на дни.

Със него се събужда тишината

и бърза самотата да заспи.

Небето е домът на всичко свято –

мечти, надежди, вярност, красота,

безценно, недостъпно, късче злато,

намира се високо над света.

Едно небе, обхванало безкрая,

незнайно ще остане в песента.

И сигурно започва с него рая,

щом чисто се запази с вечността!