(* заглавие
на книга на Рей Бредбъри)
„На този свят нищо не е сигурно, освен
смъртта и данъците.” - Бенджамин Франклин
Нашият
живот прилича на път. В неговия край обаче има една стена – Смъртта. Колко от
нас наистина са видели и знаят какво има зад нея? Малцина навярно... За
повечето хора, тя е по-скоро като стена, отколкото като врата към друг свят,
просто защото не можем да видим нищо „оттатък”. Бидейки човешки същества, със
сетива най-вече за зримото... Има нещо в душата ни, което ни кара да вярваме
(поне повечето от нас), но, поне на този етап на развитие, то като че ли не е
достатъчно, за да сме сигурни в съществуването на живот след смъртта на
тялото... Не получаваме „писма” от мъртвите или нямаме сетиво, за да ги разчетем,
ако има...
Всъщност
човек може да не се страхува от смъртта, дори и да не вярва, че душата е
безсмъртна, както и обратното – може да вярва в безсмъртието на съзнанието си,
но все пак да се страхува от смъртта. И всичко опира, в крайна сметка, до това
– да се освободим някак, със съзнателно усилие най-често, от този най-естествен
човешки страх, просто за да можем да живеем по-добре и пълноценно, тъй като
страха винаги ограбва нещо от живота и ни кара да се свиваме, вместо да се
развиваме...
И така – ето част от отговорите, които получих на въпросите: Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в живота след нея? Върху някои от тях може доста
да се замисли човек... Има за какво. Дано в следващите редове намерите „ключ” към
преодоляването на страха от смъртта, ако изпитвате такъв... Би било прекрасно!
Да, страхувам се, но и искрено й съчувствам. Сигурно е гадно всички да те мразят, защото не те познават.
Веселин
Веселинов
Един
ден, разхождайки се в нашата столица, се питах точно този въпрос… Мисля си, че
ако всичко свършва тук, то ние, мечтателите на тази земя, ще сме
най-наранените. Вярвам в това, че животът ни тук е само началото…
Вениамин Василев
Смъртта е просто
спирка. „Ако животът е един антракт, безсмислен е актьорският ни опит..“ -
Добромир Тонев, който сега живее в по-различно измерение.
Елена Денева
Щом светлината може да се превърне в материя. Няма причина
да изключим тази възможност.
Васко Мавриков
Който
живее „приживе“, живее и след смъртта. За живия смъртта е излизане от
физическата обвивка. За мъртвия смъртта е гасене на лампата.
Васил Йорданов
В кръговрата на
природата нищо не се губи. Биоелектричеството около всеки човек, след смъртта
му остава. Къде отива - чела съм,
но само толкова.
Радосвета
Много
ми е лесно да приема смъртта като край. Обичам края. Той винаги е начало на
друго нещо. Когато му дойде времето на колелото да се завърти, то ще го стори.
Аз нямам много
време на Земята,
дошла съм само
за един живот...
В това си тяло
преродих душата,
за следващо не знам - ще питам Бог.
Десислава Церовска
Не знам как да отговоря на този въпрос. И
да, и не. След смъртта на мъжа ми много ми се иска да вярвам в това. Но не мога
да дам категоричен отговор „Да”. Прекалено здраво стъпила на земята съм.
Йоланта Делибозова - Йоли
Не, не
я познавам и това е причината да не се страхувам от съдбата на всички човеци.
Знам, че докато сме живи, няма смърт, а когато смъртта дойде, нас няма да ни
има.
Миро Митев
Мисля, че съм си я представила достатъчно добре,
за да не се страхувам.
Карина
Карагаева
Извечният
страх. Искам да кажа – не, но истината е, че не зная какво ще изпитам, когато
часът настъпи. Така че слагам тук - ...
Светла Слънчева
Смъртта
в животите ни има хиляди измерения. Можеш да умреш като човек, като човек – за някого. Умират хиляди моменти,
стотици възможностти и десетки мечти – постоянно. И веднъж ако успеем да
изкореним страха си от това, ще живеем една идея по-щастливо. И, да. Вярвам в
живота след нея. „Нещо приключва, нещо започва...” (негово литературно
величество Сапковски!)
Делиян Маринов
Страхувам
се от това, че нямам идея какво ще се случи след това. Не мога да си представя
мисълта, че няма да ме има. Иска ми се да вярвам, макар и никой да не се е
върнал, и да ни е казал какво е, искам да знам, че не свършва всичко със
склопяването на очите.
Олеся Николова
Да,
вярвам, все пак съм Скорпион, тази тема ме интересува. Така на един от
рождените си дни получих автограф от автора на “Тибетска книга на живота и
смъртта” - Согиал Ринпоче.
Сега виждам колко хубав е въпросът. Разбира се, че след Смъртта има Живот, а след Живота - Смърт, и така нататък. Това са космични процеси, които работят заедно. Хората се плашат от смъртта, защото не я познават и са ограничени до разбиранията за физическото тяло и за светския живот.
Можем да мислим за Смъртта просто като един праг, като една врата от един Живот в друг. Така например всеки път отваряйки една врата и пристъпвайки навътре излизаме от едно пространство и влизаме в друго пространство. Всяко пространство си има свои особености. Ако това е твърде отвлечено, ето практичен пример. Ставаме сутрин от сън и сме гладни, затова напускаме помощението за сън и влизаме в кухнята, където има всякакви пособия за приготвяне на храна, а и самата храна. А после пък ако решим да се изкъпем, трябва да напуснем пространството на кухнята, защото то не ни дава тези възможности и отиваме в друго пространство - това на банята. Така, че ние хората постоянно “умираме”, но не го осъзнаваме. А и нашата планета Земя е просто една такава “стая”, и има и други такива. В бъдеще хората ще започнат да ги проучват и да живеят и на други планети.
Сега виждам колко хубав е въпросът. Разбира се, че след Смъртта има Живот, а след Живота - Смърт, и така нататък. Това са космични процеси, които работят заедно. Хората се плашат от смъртта, защото не я познават и са ограничени до разбиранията за физическото тяло и за светския живот.
Можем да мислим за Смъртта просто като един праг, като една врата от един Живот в друг. Така например всеки път отваряйки една врата и пристъпвайки навътре излизаме от едно пространство и влизаме в друго пространство. Всяко пространство си има свои особености. Ако това е твърде отвлечено, ето практичен пример. Ставаме сутрин от сън и сме гладни, затова напускаме помощението за сън и влизаме в кухнята, където има всякакви пособия за приготвяне на храна, а и самата храна. А после пък ако решим да се изкъпем, трябва да напуснем пространството на кухнята, защото то не ни дава тези възможности и отиваме в друго пространство - това на банята. Така, че ние хората постоянно “умираме”, но не го осъзнаваме. А и нашата планета Земя е просто една такава “стая”, и има и други такива. В бъдеще хората ще започнат да ги проучват и да живеят и на други планети.
Георги
Карамихайлов
Какво е смъртта? - един миг, само един миг,
преди да издишаш последната глътка живот, притваряш очи, колкото за едно
мигване и… се озоваваш отвъд границата… озоваваш се в синьото безвремие… У
дома… Когато някой умре, казваме: „Той си тръгна.” или „Той си отиде.” Възниква
логичният въпрос: Къде си отиде? Значи някога, отнякъде е дошъл тук, на този
свят, и сега вече се е прибрал отново там… у дома… В този смисъл не се
страхувам от преминаването на тази граница, или поне си мисля, че е така,
защото вярвам, че там е моят Спасител и Той ми е приготвил чудесен небесен дом.
По-скоро се страхувам от болката, която съпровожда физическото тяло преди
преминаването…
Пепа
Пенева
Няма
смърт. Има Път на душата, преминаваща от един живот в друг, от един свят в друг,
и така - докато се върне там, откъдето идва!
Даниела
Калинова
Не
се страхувам от смъртта. Тя е неизбежна част от живота. Вярвам, че има живот
след нея, че съществува прераждане, че хората могат да се върнат като душа в
друго тяло, за да бъдат отново с онези, които много обичат.
Ина Крейн
Да,
страхувам се. Вярвам, че има нещо отвъд, но дали е правилно да се нарече живот
- не знам. Може би е нещо друго, за което нямаме познание и съответно нямаме
дума или термин, които да го описват.
Венета Въжарова
Да.
Вярвам, че душата ми е безсмъртна. Вярвам, че всички същества са безсмъртни и
преминават през различни измерения. Едно от тях е земното. Виждала съм и други
измерения, отвъд земното.
Веселина
Не
се страхувам от смъртта. Тя е само преход. Вярвам, че имаме стотици животи.
Даринка Борисова
Защо
да се страхувам от нещо, което е неизбежно и не зависи от мен? Да, искам да
знам какво ще се случи и утре, и вдругиден, и след 100, и след 1000 години
(вече споменах, че съм любопитна), та затова се надявам да има живот след този
живот. Освен това, знам че ще продължавам да съм жива, докато има деца, които
да четат стихотворенията ми, докато има хора, които да се радват на картините
ми, докато живея в спомените.
Христина Петрова
~
„Материята е „зло” за духа, и духът е „зло”
за материята. Злото е едно неразбрано добро.”
Петър Дънов
~
Видях смъртта в очите, страшна е... Страшно
е да изгубиш най-скъпото си човешко същество, което си отива нелепо от този
свят, все още непрогледнало за красотата
му... Но това ме и кара да вярвам в живота „отвъд“, където ще се срещнем
отново.
Валя
Вярвам,
да. Иначе трудно бих понесъл и този живот.
Стефан Кръстев
Преди
време прочетох един разказ в нет-а за две все още неродени деца в корема на
майка си, които разсъждаваха дали има мама. Тогава ми хрумна, че има толкова
много неща, които не знам за „Животът, Вселената и всичко останало“, че просто
трябва да изчакам, за да видя. А междувременно има толкова други неща за
мислене и правене, че тези размисли ще ги оставя за когато им дойде моментът. И
без това не знам кога ще настъпи.
Елена Стоева
Като
дете се страхувах, сега гледам на смъртта като на фаза,
нещо неизбежно, нещо необходимо, защото след нея идва обновление – нов живот.
Павел Серафимов
Знам, че това е просто преход в друго състояние.
Но неизвестността ме плаши.
Мина Карагьозова
Да,
няма смъртен, който да не се страхува от смъртта, но при всеки е различно.
Смъртта е част от Живота, който е непрекъснат – т.е. няма преди и след, животът
е непреривен, смъртта е просто много важно преживяване, което се случва на
човека и което му дава шанс да направи голям скок в живота си... или да падне
пак на земята J.
Живко Стоилов
Най-големият проблем на
днешния свят е отъждествяването на човека с материалното му тяло и в това се
коренят всички проблеми. Да не говорим, че мозъците на хората целенасочено
биват промивани в тази насока и цялостната ценностна система се измества към
нещо преходно и нетрайно. Материалното съществувание е обречено по начало –
една улица без изход. Затова хората предпочитат да живеят автоматично и по
калъп, за да не мислят относно смисъла на живота и да не се тормозят с
обречеността на материалното съществуване. Това е така, защото нямат знание за
духовното. Смъртта не е край. Материалното тяло е просто дреха, която сме
получили в рамките на този ни живот и когато овехтее, трябва да я сменим.
Ивайло Белев
Тита
Страхувам
се от смъртта, която може да ти отнеме близките. Но вярвам, че животът винаги
предоставя нови форми… Вярвам в прераждането и душата, която продължава да
живее.
Даян Шаер
Да, страхувам се. Тогава се сещам, че
животът все пак е хубав.
Веселин Методиев
Понякога. Макар че съм чувал да се казва, че е
като да отвориш врата и да преминеш в друга стая.
Един Приятел
Страхувам
се от смъртта, защото я видях с очите си, когато родителите ми се гърчеха в
агония от тежки болести. Това на никой
не го пожелавам.
Ивайло Сивов
Не се страхувам, готов съм да я посрещна, поне така си
мисля.
Алекси Алексиев
Вярвам
в Живот след живота.
Радослав Гизгинджиев
Вярвам. Помня точно кога
и защо повярвах. Рядко обаче мисля за живота след смъртта. Предпочитам да се
съсредоточа върху живота сега.
Павлина Соколова
Да, вярвам. Смятам че
човек приключва един цикъл или етап от своята еволюция, и преминава в
друг, при инцидент като по-млад преживях този преход и това
затвърди убеждението ми, че животът е вечен.
Иван Караиванов
Животът
и Смъртта са едно.
Явор Веселинов
Вярвам
в смъртта. Познавам я твърде добре. Не се страхувам от нея, а само от това,
което може да ми отнеме. Мисля, че вече ми взе даже твърде много. Но също така
вярвам, че има живот след смъртта. Понякога усещам присъствието на родителите
си. Знам, че още са около мен. И вярвам, че там, където са, е един по-чист и
по-красив свят.
Ралица Раева
Ралица Раева
Мисля,
че Смъртта не би трябвало да е толкова страшна, колкото си мислим. Основните
закони във Вселената са безкрайност, цикличност, еволюция. Квантовите физици
доказаха, че енергията не се губи, а само се трансформира. Няма логика
човешкото съзнание, което е много еволюирала енергия, просто да изчезва.
Стела Даскалова
О, това
е много смешен въпрос. Та там всъщност е истинският живот, само че защо да
делим на живот и смърт? Това са само условности и все пак, ако трябва да делим
- то е точно обратното. Това, което тук наричаме живот, е смърт , а смъртта
- живот. Имайки предвид плътността на
измерението и ограниченията, при които е поставена душата.
Лилия Ресел
Вярвам
в Бога и съм убедена, че всичко, което човек прави на земята остава записано.
Няма причина да не подадеш ръка на другия.
Стоянка Кънева
За
мен смъртта е магнетична точно както светлината за нощната пеперуда... Приемам
я като преход към друго измерение и съм заинтригувана какво има след нея.
Защото вярвам, че Животът продължава, макар и без тленната обвивка, която издъхва.
Айча Заралиева
Не
вярвам, защото съм убеден!!! Само че не в „живота след смъртта“, а в това, че
смъртта е само част от кръговрата на живота,
че ние сме изпратени тук да се учим, да се усъвършенстваме духовно и че
се прераждаме отново и отново, докато не се изпълним с любов към всичко!
Белчо Цанев
Разбира
се. Страхувам се да не би да ме завари неподготвена и да ми остави чувство на
незавършеност за живота ми.
Жулиета Стоенчева
Дали се страхувам от
смъртта? Не съм наясно със себе си по този въпрос, но поне такъв страх не ми
пречи да живея в днешния ден, и без да ми присветва сигналната лампа, че няма
време.
Надя Луканова
Като я видя, ще ви кажа…, а за Живота - той
е преди Смъртта и след нея… Смъртта слугува на живота и по никой начин не го
прекъсва… Тя е преход към друг етап на живота… Смъртта е опасна за едно нещо -
нашето ЕГО, то трепери пред Смъртта, защото тя идва най-вече за него.
Калин Кирилов
Не бих казал,
че се страхувам от смъртта. Не знам, може би ако я усетя да диша във врата ми
няма да съм чак толкова безстрашен, но не е нещо, което занимава съзнанието ми.
Вярвам, че „в природата нищо не се губи, само преминава от една форма в друга“.
Никола Райков
Не.
Гледам на нея като на врата, зад която ни очаква нещо, което не е за изпускане.
Иначе защо всички отиваме там?
Добромир Банев
Не
се страхувам. Енергията не умира, просто се променя. Да, вярвам, че се
преобразува. Това е кръговрат.
Валентина Йоргова
Да,
страхувам се, че може да случи скоро и да изпусна нещо интересно. От друга
страна съм готова да живея дълго, което по своята същност може да се окаже и
по-страшно.
Ина Ангелова
Да
се страхуваш от смъртта е твърде човешко. По-скоро се страхувам да не изгубя
близък човек, макар че това е неминуемо.
Ивайло Терзийски
Не ми е
дошла до главата, така че засега не се страхувам, ако става дума за мен. Ако е
за някой мой близък – тогава, да. Страхувам се. Но определено вярвам, че има
живот след смъртта и следващия път ще довърша това, което не съм успяла да
направя сега.
Дора Ангелова
~
„Живите затварят очите на мъртвите,
мъртвите отварят очите на живите.”
Уил Роджърс
~
Не
се страхувам, въпреки, че ми се ще да си поживея в тази форма. Животът не
приключва с умирането на физическото тяло, само се трансформира и продължава по
пътя си.
Александър Цонков
Понякога се страхувам, защото не искам да
изпревари плановете ми. Иска ми се да вярвам, че има живот след смъртта.
Доротея
Луканова
Страхувам
се, но все по-малко. Вярвам, че има живот след нея, само телата ни умират, а
душите ще се завърнат на онова прекрасно място, откъдето са дошли.
Ралица Генчева
През
последните две години много пъти си задавах този въпрос. От смъртта не се
страхувам. Страх ме е само, че няма да ми достигне времето за всичко, което съм
планирала. И ме е страх, че с нея бих наранила близки за мен същества. Not yet!
Още не съм се наобичала. А животът след смъртта е бъдещо несигурно отлагателно
условие, което се обезмисля, ако живееш пълноценно тук и сега.
Петя Хантова
Като че ли се научих да не се
страхувам. Много дълго време ми трябваше.
Любомир Розенщайн
Вече не. Мисля, че много
добър метод за преодоляване на страха от смъртта е приемането й. Сигурно сте
чували израза “Срещни смъртта - преди тя да те срещне”. Страхът от смъртта е
като всеки друг страх - съществува, докато не го погледнеш в очите. Когато се
решим и спрем да бягаме от него… той си отива. Страхът е една илюзия, която
сами сме създали. Колкото повече бягаме от него - толкова повече ни преследва.
Дори и на моменти да ни се струва, че сме избягали… че нещата са се поуталожили…
винаги се връща и всеки път е дори по-силен. Много помага и в този случай
въпросът “Кой съм Аз?” Задавам си този въпрос и го оставям да виси в тишината…
без да бързам да си давам отговор… Оставям го да се прояви. Смъртта за мен е
просто преминаване от едно състояние в друго. Ние сме свикнали да се страхуваме
от непознатото. Когато обаче насочим интереса си към него… това се явява като
Избор. Изборът ни на интерес отваря много заключени до този момент врати.
Вселената, Бог, Съзнанието, или както е удобно на всеки да го нарече, ни показва всичко, от което ние се
интересуваме… Затова се говори доста за този “избор” и колко важен е той.
Вместо да избягваме тази тема и да я пазим в табу, както сме научени от нашето
общество… има и друг избор. Когато вярваме и разчитаме само на петте си сетива…
то само те и работят за нас. Когато обаче се заинтересуваме от другите... като
интуиция, телепатия.. чувстване чрез сърцето и т.н.… те започват да се
проявяват също. Така че изборът е наш отново. Няма място за страх :)
Милена
Вярвам в живота преди смъртта.
Не автоматичното ежедневие, нарично „живот” поради липса на друга дума, което
се опитват да ни втълпят, че е върхът на еволюционната пирамида, както и
неадекватният, обсебващ консумеризъм, който би трябвало да придаде смисъл на
жалкото ни съществуване според рекламите. Кратко изразено: роди се – работи –
умри. Повече вярвам в автентичния, искрен и открит живот, без лъжи, маски или
игрички на дребно. Вярвам в живот, който има смисъл, мисия и цел, който се
случва, докато сме живи и не действаме автоматично. Вярвам, че ако водим такъв
живот, може и да не ни е необходимо да се прераждаме или да живеем след смъртта
в някаква друга форма, за да поправяме нещо или да си наваксваме.
Иначе, и да вярвам, и да не
вярвам – всеки от нас в един момент ще разбере истината. И без това отреденото
ни време не е чак толкова много. И дали човек е вярвал преди това няма чак
такова голямо значение.
Иво Топалов
Да, убедена
съм в живота след смъртта, както и в съществуването на духовния свят, който е
изначалното и най-естествено място за пребиваване на живите същества.
Чандраканти
Да се
страхуваш от смъртта е все едно да се страхуваш да заспиш вечер, да загубиш
съзнателен контрол и да се пренесеш в друго измерение, което е точно толкова реално,
колкото и земните ни три. Умираме по-рядко, отколкото заспиваме и затова
забравяме, че умирането не е страшно. Страхуваме се в безпаметността си и
пропускаме да се подготвим за един от най-важните моменти в живота си... Важно
е човек да знае как да умре!
Мария
Арнаудова
Не, тя ще ме заведе при любимите ми хора отново и
отново. Щом се обичаме, винаги ще се срещаме.
Доротея
Казва апостол Павел: „Минаваме от
смърт в живот“.
Цвета Коцева
Като дете се страхувах от тъмното. Заедно с мрака
в леглото ми се промъкваше и вледеняващата мисъл за смъртта и за нищото след
нея. Днес не е така. И при все че не знам точно какъв е животът след смъртта -
знам, че го има. Пък дори и да е само в нещата, които сме оставили след себе
си. В мислите и вдъхновението, които сме предали на другите. И не се страхувам
от смъртта.
Атанас
Христосков
Да се
страхуваш от смъртта е все едно да се страхуваш от живота. А когато си целият
обич, дилемата е безсмислена.
Мира Дойчинова
снимки - интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар