Споделено от Любов Миронова

Представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.

Любов Миронова

Ако трябва да се опиша в едно изречение – търсеща, бързаща, любопитна, много сензитивна, подреждаща, обичаща минимализъм и качество в едно.

Около 13 години кариера като счетоводител, финансов контролер и CEO. Около 10 години обучение на мениджъри и студенти на мениджърски умения и лична ефективност. Повече пише в LinkedIn.

Много пътешествия, фотография, вътрешен дизайн.

В помощ на родителите и децата:

Лекции

Проекти

Приказки

Книги

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Хубави моменти имам постоянно. Усмихвам им се. Ценя ги. Снимам ги. Рисувам си ги в един тефтер за спомен. Търся ги. Важни са ми, за да преодолявам трудностите по пътя.

Хубав период не съм имала. Винаги е имало нещо, което да не е добре по един особено драматичен начин. Точно едно си отиде и дойде друго. Дано занапред да имам хубави периоди.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Много трудни неща съм преживявала - като за няколко живота наведнъж. Кое от кое по-трудно, да им се неначудиш. Благодарна съм им, че са ме калили и са ми дали много гледни точки и опит. Мога да ги оставя сега да си почиват.

В какво вярваш?

Вярвам, че има ангели.

Вярвам, че има индигови деца и е важно да бъдат опазени или поне да не им се пречи.

Вярвам, че е много важно, каквото и да правиш, да е чисто, красиво и пълно с жизненост – детска стая, хляб, книга, монтирана тръба, целувка…

Вярвам, че ако всички счетоводители и юристи в тази държава изпият хапче за истина, след 24 часа ще се прочисти държавата и спиралата ще тръгне нагоре. Всички останали … се крепят на тях.

Вярвам, че е важно са се четат класически приказки на децата всеки ден във възможно най-стара версия с неутрален глас.

Вярвам, че трябва да се забрани на деца до 5 години да виждат телевизор и компютър, а след това с обяснение от родител да се ползват при нужда.

Вярвам, че е много важно до 7 години децата да играят, и че яслата и детската градина в настоящия си вид са увреждащи децата.

Вярвам, че разрушаването на образователната система в България е съзнателен и добре финансиран процес.

Вярвам, че повечето хора спят. Не знаят откъде идват и накъде отиват, но им е много важно каква тоалетна хартия ползват.

Вярвам, че в 11 и 12 клас децата трябва да учат предмет, даващ представа как се отглежда дете, и да ходят в детските градини да помагат.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

На някои хора вярвам, на други - не. Правя нещо, което не е непременно добро. Когато се запозная с някой му давам 100 единици доверие. Когато ги похарчи всички, за мен този човек изчезва. Все едно е умрял. Упрекват ме, че не правя градация. Да се скарам, викна, ударя шамар… тоест да дам индикация, че нещата вървят на зле. На мен все ми се струва, че всеки си има глава на раменете, за да си я ползва. Ако не се е научил на честност и почтеност до този момент, надали, ако започна някакви градации, ще се промени същностно.

В себе си вярвам. Грижа се и тази вяра да е подкрепена с действията ми. Помага в трудни моменти.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая си да създам озарена детска градина и училище. Надявам се източник, за който ще сме несъществен разход, да ни осинови тази година. Образованието е инвестиция в бъдещето. Правила съм бюджетите на достатъчно училища, за да съм наясно, че с такси от родителите не може да се издържа едно училище. Толкова много компромиси се правят по този път, че чак е тъжно за всички участващи. Когато някой има вътрешен импулс, че иска да вложи пари в детска градина и ми се довери – ще направим нещо стойностно в световен мащаб.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За мен самата. Да спортувам. Да се нахраня спокойно… За всичко останало все намирам време.

Важна ли е прошката в твоя живот?

В моя конкретно е много важна.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

По-скоро успоредно тичам в един и същи момент на няколко писти. Често си напомням да изключа миналото и бъдещото и да се наслаждавам, да забелязвам, да присъствам. Все нещо се сещам, записвам. Забързано ми е.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи.

Обичам Живота във всичките му форми. Преди година, в офиса,  един колега ми каза, че още не можел да разбере защо съм тичала из всички стаи, веейки с лист хартия и съм помагала на всяка пчела да излезе навън, вместо да взема мухобойката от шкафа и да я фрасна. Смятам, че сме взаимосвързани и взаимозависими, и е важно да вдъхваме живот. Да се грижим за невинността. Животът за мен е възможност да преживея творението, да правя избори и да нося последиците от тях.

Да опиша живота с три думи: Красота, Любов, Енергия.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Обиколила съм 43 държави и имам дар да откривам красиви гледки навсякъде, където отида. Обичам да ги снимам. Така мога да ги споделя и другите да ги съпреживеят. Вълнуват ме картини, които изникват пред очите ми от Йерусалим, Петра, Сани, Островът на Слънцето, Тиуанаку, Покхара…

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В Петра, Фиджи, Йерусалим. На всяко чисто и уютно място, на което съм с книга в ръка.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че всичко е за добро, че и това ще мине, че всяко нещо от линията на времето си има своя смисъл.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Много неща. Списъкът е дълъг за много животи напред. Важно е да напредвам всеки ден по малко. Нещо ново да правя, да съм по-можеща, по-знаеща, по-съзнателна…

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Ние сме се срещали с нея няколко пъти и съм й благодарна, че мога сега да пиша тези редове. Съзнателно не се страхувам, но по действия и реакции, които си наблюдавам, си давам сметка, че някъде дълбоко в мен има такъв страх, идващ от много далече. Вярвам, че всичко е енергия и преминава от една форма в друга. Вярвам, че има душа и тя е имала животи преди настоящия, и носи спомени, умения и таланти от тях.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Да пътувам във всичките смисли.

Какво е за теб самотата?

Ежедневие. Може да си сред много хора всеки ден и да си сам. Колкото по-нависоко в планината се качваш, срещите стават по-редки, но по-стойностни.

Какво ти дава представа за вечност?

Слънцето

Търсиш ли смисъла на живота?

Не. Търся в себе си вътрешен мир и хармония, за да се свържа с живота. Много неща от традиционното възпитание силно пречат на това и трудно се изкореняват. Често хората наблюдават живота…

Какви чувства изпитваш най-често?

През последните години са повече негативни, отколкото позитивни. Като бурени растат и се налага да ги плевя. Най-много през годините са се редували тъга и самота. За мен е много лесно да назова хората около мен как се чувстват и ми е трудно да назова аз как се чувствам. Това е един дефект, който, ако си мениджър, е голям ефект. Често чувствам радост от дребни неща. Днес видях мъж с цветя и ми стана радостно и за него, и за жената, която ще ги получи. Приятелката ми си купи нови обувки и й се радвах - как ги пробва и се вълнува. Радвам се на срещите с най-близките ми. Как се чувстваш е избор, който всеки прави. Явно трябва да избирам по-добре.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Да се събудя естествено, без някой да ме буди и без да трябва да тичам. Да е чист, красив и светъл хотел. Да съм с любимите хора. Цял ден да има пътешествие в нова държава, снимане и вкусна храна. Срещи и обмен с добри хора. Вечерта да чета или да пиша близо до огън. Да чета е вдишване. Да пиша е издишване. Днес е така описан съвършеният ден. Утре ще е различен.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да си залепят на хладилника три бележки.

1. С каквито се събереш - такъв ставаш, така че подбирай.

2. В какво внимаваш? (Където отива вниманието ти - там отива енергията ти, това се случва в живота ти…)

3. Кой съм аз? (Идентификацията определя изборите, ценностите, средствата, ресурсите, действията, мястото и времето, които изживяваш.)

Какво може да те разплаче?

Насилие над деца или животни. Като водопад плача. И ми е мъчно и за тези, които го правят, докъде са се докарали.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Деца и кучета. Време с любимите хора. Хубава храна, книга, музика, нещо, което съм постигнала след много труд, съпреживяна радост.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Моят пъзел има способността да подскача и да започва реденето отново. Също има способността да се трансформира и да започва редене на друг пъзел. Понякога се уморявам, понякога се чудя как става така. Едно постоянно напрежение и стрес. Не мога да го видя, колкото и да се опитвам. Усещам само, че накрая ще е хубаво и всичко ще се подреди някой ден. И така всеки път.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя дара да имам дете, Земята като майка и Слънцето като баща. Всеки ден казвам на сина ми колко много го обичам, благодаря на майката Земя и на татко Слънце за дара на живота. Ценя споделените мигове през живота ми с близки и приятели. Благодарна съм на Верджиния Ялъмова, на Елена Чакърова и на спътниците по пътя, с които сме били в добро и лошо. Сърдечно им благодаря!