Споделено от Виктория Маринова

Казвам се Виктория Маринова. С разностранни интереси и увлечения, с дипломи за няколко професии, нямащи нищо общо помежду си и работила какво ли не за насъщния след промените. Автор съм на книгите „Купидонови стрелички” - с любовна лирика и  „Жизнотека” - със стихове за живота и продиктувани от него. С писане се занимавам от съвсем малка - първия си стих, за пролетта, написах на 8 г. и бях много горда с творбата си. Когато бях в 6-ти клас написах и първите си разкази - тогава имаше една мода ученичките да преписват една от друга любовни разкази - написах няколко за моите любовни трепети, които дадох на съученички да четат, като скрих, че аз съм авторът. А те ги харесаха и започнаха да ги преписват в своите тетрадки. Като ученичка посещавах кръжок по рисуване, пеех в хор народни песни, свирих на фанфар в училищния оркестър и спортувах…

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Искрено се надявам най-хубавите моменти да предстоят. Иначе съм имала много хубави моменти и вълнуващи преживявания, но всяко хубаво нещо съм получила по трудния начин или съпроводено с някаква фаталност. Например в 9-ти клас станах градски шампион на 100 метра гладко бягане, което беше за мен изключителен успех, понеже като бебе съм имала рахит и късно съм проходила, а като дете страдах от подкожен ревматизъм. Наградиха ме със златен медал и грамофонна плоча на група „Тоника” пред строените отбори от всички училища в града. На слизане от почетната стълба стъпих накриво и навехнах глезена си.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Много трудности съм преживяла, като се започне от това, че сестра ми почина месец след моята сватба, като се е хвърлила от висок етаж пред входа на блока, където живееше, което беше причина да прекъсна следването си. Последва тежка бременност, която изкарах в болница, а после и тежко раждане, три месеца след което почина баща ми на 58 години.

В какво вярваш? 

Вярвам в Бог.

Вярваш ли в хората? 

Вярвам в човека, като божие творение.

А в себе си? 

Разбира се! И да искам да се излъжа, не мога.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Вярвам във вечния живот на душата.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш? 

Мечтая да не остана без мечти някой ден. А се надявам и занапред за мен бялото да остане бяло, а черното - черно и да не се размият в сиво. За някои може да съм твърде праволинейна с този начин на мислене, но клавишите на рояла са също бели и черни, а от тях може да се изтръгне вълшебна музика. Тук е мястото да споделя мой стих, написан в близкото минало:

Сбъдни мечтите

          Загубил ли си своята надежда

и всичко, в което вярвал си ти,

назад отчаяно недей поглежда,

последвай смело твоите мечти.

В живота има загуби, победи,

недей да губиш себе си, помни!

Не нарушавай дадени обети,

не унищожавай никога мечти!

След всяко падане се става,

недей да падаш духом ти –

и паднал да си, пак остават

неизживените от теб мечти.

Дори ръка подадена да нямаш

в най-трудния за тебе епизод,

не спирай никога да се надяваш,

          сбъдни мечтите си в този живот!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето? 

Всяко нещо с времето си. Умея да чакам.

Каква роля играе прошката в твоя живот?

Вътре в себе си съм простила и на тези, които не са поискали прошка.

Има ли непростими неща, според теб? 

Непростима е завистта. 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега? 

Миналото е важно дотолкова, доколкото в него е засадено дървото, което поливам все още в настоящето, за да бера плодове и в бъдеще.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла? 

Харесвам нашето време и не го сменям за друга епоха. 

Кое е най-важното пътуване за теб? 

Пътуването навътре в себе си - един път вървя уверено, друг път надничам плахо зад ъгъла - подобно на беленето на глава лук свалям обелки една след друга, понякога ми люти и плача, но е здравословно.

Обичаш ли Живота? 

Да, обичам живота от зародиш, когато майка е правила опит да ме махне, тъй като не са искали с баща ми да имат второ дете.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Как да отговоря на въпроса, след като не съм обиколила света, че да сравня кои са най-красивите гледки! От местата, които съм виждала, ме порази с красивия залив едно френско градче- Menton. Най-много красота, събрана на едно място, видях в музея „Прадо”.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”? 

Навсякъде, където мога да бъда себе си, се чувствам уютно.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти? 

Имам стих, който дава отговор на този въпрос:

Псалм

Господи, ти щит си мой –

изпадна ли в неравен бой,

Теб търси моят дух сломен,

вяра да дадеш на мен…

Да продължа напред да крача

и да забравя всички неудачи –

пречките да са преодолими

          и любов в сърцето ми да има.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Мъжете в живота ми - баща ми, а след него моят съпруг.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си?

Да не играя винаги с открити карти, образно казано. 

Намерила ли си призванието си? 

Призванието ме намира.

Търсиш ли смисъла на Живота? Какъв е той за теб сега? 

Имаше период, когато ме вълнуваше смисълът на живота и смъртта, търсех отговори, които ми поднесе животът по-късно.

Сега животът за мен е вълнуващо приключение.

А какво те кара да се чувстваш жива? 

Вярата в утрешния ден и любопитството - какво ли ще се случи?

Страхуваш ли се от Смъртта? 

Нормално е човек да се страхува, инстинкт за самосъхранение.

А от самотата? 

Сама със себе си съм в добра компания и не съм си скучна. 

Какво ти дава представа за вечност? 

Ще отговоря с мой стих:

Вечната пролет

Пролетно ми е, а живея в края на лятото,

в краен квартал на града, в квартира с тераса на юг,

където посрещам малкото мои приятели

на малката масичка, изпълнена с много уют.

В голяма саксия отглеждам нарциси пролетни,

слънчево жълти, надзъртат навън към полянката,

накичена с тъмносини теменужки кокетни,

над които с бяла премяна се фукат джанките.

Пролет е. Природата ражда. Покълва надежда.

Надежда за нов живот пулсира във вените ни.

Възкръсва Христос! За миг нагоре всеки поглежда.

          Безгласно се моля: „Господи, прости вините ни!“

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често? 

Различно е - един път положителни емоции са давали тласък за важните ми стъпки, друг път чувството за справедливост… Като цяло ме владеят положителни емоции най-често. 

Какво е щастието за теб?

Щастието не е константа - днес човек може да е щастлив с едно, утре с друго, а това от предния ден да му е ненужно.

Опиши ми един съвършен ден...

Съвършен е Бог, ние може само да се стремим към съвършенство. Перфектният ден би бил денят без войни и насилие. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат себе си. И да се отстояват почтено пред другите!

Какво може да те разплаче? 

Сцена от филм или нещо прочетено, мил спомен от миналото.

А какво може да те накара да се усмихнеш? 

Весела случка, виц и богатата ми фантазия.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Има още за нареждане и се надявам да не липсват парчета.

Какво искаш да оставиш след себе си? 

Бестселър (казвам го с насмешка, но знае ли се).

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 

Сам по себе си животът е ценен и благодаря за всеки миг!

Всеки миг

Всеки миг е тържествен

ако ние не забравяме,

че по образ божествен

          сме всички направени.