Видислава споделя...

Името ми е Видислава. Неспокоен и търсещ дух. Голямо сърце. Емоционална и в същото време прекалено земна… Непримирима. Лесноранима. Търпелива. Упорита. Обичам живота с цялата му палитра. Обичам промените, свързани с търсенето на по-доброто. Обичам развитието. Смених градове, местоживеене и държави все търсейки по-доброто за мен. Правя грешки, уча се от тях, падам, ставам, продължавам отново. Благодарна съм за всички мои преживявания досега, те са отворили мирогледа ми, дали са ми много уроци, дълбока палитра от чувства, нови хоризонти. Интересите ми са много и все са свързани с откриването на нашата същност като хора и душевни създания. Обичам пътуванията, най-много тези сред природата. Обожавам планината, там откривам тишината, обичам дърветата. Обичам животните, те са били сред най-добрите ми приятели. Чисти душици. Щастлива съм за срещите ми с мои сродни души, с тях Светът е по-красив.

Страницата на Видислава във Фейсбук  - Soul Page :)

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Трудно ми е да кажа коя година. Във всяка една имам запомнящи се моменти. А хубавите и не толкова хубави моменти се редуват. Затова годините ги подреждам по важност, свързана с развитието ми. Незабравими са годините, когато децата ми бяха малки и имах неповторими моменти с тях; всички мои пътувания, най-вече из Ирландия си остават красиви и незабравими. През 2012 направих големите промени, водещи към всичко, което имам в този момент. Следващите години учих в различни области, което ми отвори нова част от мен, непозната досега. Изминалата 2016 година беше прекрасна за разширяване на мирогледа ми. Срещи с близки за душата ми хора. Отново учих нелеко чрез интимните връзки, но годината си заслужаваше. А най-хубавата година тепърва предстои.

А  коя бе най-трудната година в живота ти?

Трудностите са част от пътя и съпътстват всеки от нас. Много трудности съм имала в живота. Всяка трудност е различна от друга и не мога да ги сравня. Различни епохи с трудни периоди, финансови затруднения, преместване в друга страна, съпътствано със сблъсък с расизъм, безпаричие... Може би 2012 години беше най-трудната и основна крачка за мен. Не че трудностите свършиха тогава. Но това беше годината, когато наистина прескочих доста страхове, несигурност и заявих себе си. Тя беше трамплина за следващите промени. Първата крачка е най-трудна.

Справяла съм се с толкова много трудности, че сега като погледна назад ги виждам по друг начин. Сега вече трудностите придобиха нов образ за мен. Все по-лесно ми е да обхващам цялата картина и да търся детайлите, да не се фокусирам върху трудното, а да търся защо идва при мен в този миг и как го приемам аз. Трудна е била всяка година, в която обстоятелствата са ме притискали и съм ги променяла. Труден е бил всеки миг, през който са се чистили всички неработещи за мен вярвания. Дори думата "трудно" придоби ново тълкуване за мен. Вече е просто предизвикателство. Външните трудности не са нищо, ако вътре има здрава основа. Затова спрях да поглеждам навън по време на буря, а  търся кое е онова в мен, което прави подвижни нещата.

Вярваш ли в хората?

Вярвам. Вярвам в доброто, което носи всеки от нас. Независимо, че съм била в ситуации, в които съм била наранявана и не мога да сложа всички хора под един знаменател, както се казва. Всички сме различни, всеки от нас има и добри, и лоши черти, които е проявил в зависимост от средата, в която се намира. Срещите ми с непознати хора, които са ми помагали, различните постъпки на човечност и толерантност са ми усилвали тази вяра в хората. Вярвам във вродения потенциал на всеки един от нас, вярвам в нашата божествена и космическа същност. Това, че ежедневието и животът е направил някои от нас малко по-негативно настроени, не е причина да не вярвам в хората като цяло. Всеки човек проявява тези качества, които са имали почва да се развият в детството му. Всеки живее по изградени стереотипи. Изпитвам емпатия към хората. Не обичам да съдя, но имам способността да виждам неработещото и тук вече зависи по какъв начин ще го изкажа.  Опитвам се да виждам света през очите на другите. Това е приемане, разбиране на мнението и гледната точка на другия, виждаш една различна „истина“. Това ни обединява, прави ни по-близки с околните. Когато разбереш, че всеки човек преживява по неговия си уникален начин всичко, се доближаваш повече до него. Така заобичваш хората. Смятам, че това помага и на самите нас. Отношенията са ценно нещо. Хората в живота ни отразяват аспекти от нас самите. Научаваме най-много от хората, които обичаме или мразим най-силно. Едните отразяват най-висшите ни стремежи, а другите - най-дълбоките страхове от онова, което се крие в нас. Ето такива, наглед лесни, неща открива всеки човек. Опознаването и съзнателното вникване помагат за нашето израстване. Радвам се за срещите ми с хора от други народности. Целият този обмен на култури и начин на живот правят кръгозора ми по-ясен и справедлив. Към това се стремя. Вярата е двустранен процес. Може би започва от вярата в себе си и когато откриеш, че ти и другите сте едно - вярата се усилва. А може би вярата в другите ти помага да усилиш вярата в себе си. Хубаво усещане е Вярата.

А в себе си?

Да, с пълна сила вярвам в себе си. Имала съм периоди, когато не съм вярвала достатъчно в себе си и в моите възможности. Била съм несигурна и плаха. Съмнявала съм се дали мога или не мога. А тези съмнения те сковават и не можеш да действаш. Може би и повечето трудности са били предизвикани от тази моя несигурност. Докато идва момент, когато просто трябва да вярваш единствено и само на себе си, когато ти си единствената опорна точка в съответният момент, когато всичко зависи само и единствено от теб, когато трябва да вземеш важни решения... Тогава се появява една сила, която те прави толкова силен и непоклатим, че и самият ти не се познаваш. Това са силни моменти. Тогава съм осъзнавала колко много способности имам. Грешките и преживяванията са ме научили да вярвам в себе си. Даже и да грешиш, ако вярваш в себе си ще се поучиш от грешката и с вяра ще опиташ отново. Сега съм изпълнена с толкова много сигурност и вяра в себе си, че понякога ми се струва, че ще полетя само с вяра.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Знам го. От дете все ми е било интересно да знам какво става след физическата смърт. Никога не съм мислела, че животът спира дотам. Чела съм още тогава разни книги, даже и авторите смътно си спомням. Но това е било тема, която от дете ме е занимавала. Не правя предположения какъв ще е животът след нашия физически край, просто вярвам, че има много и след това. Вярвам в прераждането. Интересна тема.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не съм от хората, които лесно изпадат в блянове и мечти. По-скоро имам цели и планове. Или просто се наслаждавам на онова, което животът носи.  Ако искам нещо, ще е по-важно да помисля как да го постигна, вместо да въздишам по него. Има неща, които ми се иска да станат. Ще е прекрасно да има свят, изпълнен с много Любов и усмихнати хора, свят, където няма да има насилие и войни, където щастието ще е не само цел, а и настояще.  Мечтая децата ми да израснат щастливи и доволни, да осъществят мечтите си, да са свободни и достойни земляни на Планетата. Мечтая да живея в някое тихо и скътано в планината селце, където ще се занимавам с нещата, които обичам, ще се радвам на любимите ми хора, ще тичам безгрижно из зелените треви.

За колко време напред мислиш?

Най-много за утрешния ден или за седмицата. Преди години градях планове за доста време напред. Исках да осъществя различни мои желания и цели. Поради различни обстоятелства много от тях не се изпълниха. Животът ми показа, че единственото сигурно нещо е промяната и само настоящият момент е наш. Научих се и все още се уча да живея само в настоящето. Смятам, че градейки планове за бъдещето изпускаме красотата на настоящия момент, влизаме в разни схеми и планове, от които няма смисъл. Макар, че все още на моменти се улавям, че ми се иска да изградя някакъв план за напред... Скоро четох една от книгите на Хорхе Букай, където се споменаваше за машиниста, който се движи по точно определен път, и за сърфиста, който следва гребена на вълната и е еластичен в действията си. И точно в това е магията на живота, да следваш и градиш живота вследствие на настоящия момент, без строго определени планове. Времето е неопределено и само ние, хората, го вкарваме в някакви рамки на минало и бъдеще. А ние не сме вече там, а сме само Тук и Сега.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, има. Много неща бих искала да правя. Все си казвах, че ако човек иска намира време за всичко, но излиза, че понякога е невъзможно. Интересуват ме много неща от различни области и все някъде не достига. Липсваше ми четенето на книги, но се сдобих с електронен четец и използвам всяка минута.  Липсва ми писането. За него може би не ми достига времето. Обичам, когато пиша да ми е тихо и спокойно, а невинаги имам тези условия. Искам да пътувам повече, но смятам, че и това ще успея в бъдеще. Опитвам се да се сместя в рамките на деня, но не стига.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?

Ако отговоря с ума си може и да открия нещо, което бих поправила. Но вярвам, че всичко е на мястото си. Всичко преживяно е било мой избор и ме е направило човекът, който съм сега. Изводите са направени и вместо да връщам старото, ще градя ново, което се базира на тази мъдрост. Имало е моменти, когато стоя доста време загледана назад, но сама се убедих, че тази енергия, която влагам да се вторачвам в нещо изминало, мога да я използвам сега и да градя новото.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Да, има. Но то не е моя постъпка, а на някой друг. Може би с времето ще получа отговори, които ще ми помогнат да снема този „товар“ от плещите ми. Деликатна тема. И да, има и неща, които са мое дело и съжалявам за тях, но те са вече минало. Преодолях ги с приемане, разбиране и прошка. Друг начин няма. Едно нещо, колкото и да тежи, не е в нашите възможности да го променим. Прошката, времето лекуват стари рани. За мен сега е важно настоящето. Каквито и грешки да сме правили, колкото и да ни тежи, настоящето е единствената възможност да променим последствията от миналото, да градим нашите желания. Имаме силата за промяна единствено в настоящия момент. Бъдещето зависи от настоящето. Каквото посеем в настоящето - такива плодове ще берем в бъдещето. Научих се чудесно да живея тук и сега. Нямаме нищо освен настоящето, в което пък градим бъдещето си.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Живяла съм вече там. Средновековието. Имам някакво силно привличане и интерес към замъците и онзи период от историята. Сега съм избрала да живея тук и има защо. :)

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Не е едно. Има много места по света, които бих искала да посетя. Обожавам да пътувам.

Обичаш ли Живота?

Обичам го, с цялата му палитра от възможности, преживявания, усещания. Животът е като дъга, винаги цветен и красив. Дори и да е облачно, пак можеш да откриеш красотата му. Като дете често обичах да размишлявам за смисъла на Живота, за нашата роля в него, за трудностите, за радостите. Животът според мен няма край. Той е толкова недефинирано понятие. Ако говорим само за земния живот - бих казала, че е ценна възможност за развитие и промяна. Искаме или не - ние растем. Хубаво е да живееш, а не само да съществуваш като жив организъм. Да търсиш промяната, да следваш сърцето и мечтите си, да се наслаждаваш на всяка глътка въздух, да цениш всичко, което ти е дадено...

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Необятно и вълнуващо предизвикателство.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Онези, които карат душата ми да се усмихва, да се радва и да плаче от умиление и щастие. Онези, които ме карат да се усещам жива и благодарна. Спящото ми дете, една малка зелена тревица, високата планина, един горящ залез, поглед от любимия човек, ситният дъждец....  Много са нещата, които са красиви за мен.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме  непълноценното общуване, забързаното ежедневие, стресът,  липсата на време за любимите ми неща. Физическата умора е нищо в сравнение с психическата умора. Понякога струпването на много задължения ме уморява. Зареждам се най-добре в природата, обичам да съм в планината, в гората. Там потъвам в тишина. Заради което обичам да съм сама или с подходящи хора. Обичам да гледам навсякъде зелено около мен, отпуска ме. И ако е съчетано с мирис на гора е перфектната комбинация.

Къде се чувстваш най-добре?

Нямам определено място, където се чувствам най-добре. Усещането за комфорт идва отвътре и за мен не е свързано с външен фактор. Поне при мен всичко зависи от момента. Най-добре ми е сред природата, понеже ми действа зареждащо и отпускащо. Стремя се да постигна комфорта в себе си, да достигна до онази хармония, която ще ми позволи да съм добре, където и да се намирам.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Обичта към самата мен ми дава това усещане. Хармонията, вътрешната ми сила и непоклатимост. Дават ми усещане за дом. Спокойствието, възможността да бъда себе си, уюта, свободата. Когато безмълвно откривам и се наслаждавам на даден момент. Усмивката и прегръдката от любим човек.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Желанието ми да преодолявам трудностите, стремежа ми към по-добро, волята ми, упоритостта... Съществуването на децата ми ми е давало сила в някои моменти, отговорността ми спрямо тях е била една от причините да полагам по-големи усилия. Вярата ми дава сила. Знаенето, че и това ще мине. Жаждата за разгръщането на потенциала ми е много движеща.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

На първо място ще спомена мен самата. Защото, колкото и да искат да ти помогнат, ти сам не положиш ли усилие, всяка подкрепа е излишна. Била съм в подобно положение, когато са ми предлагали помощ, а аз не съм я приемала, защото съм искала да се справя сама. Или когато съм била в труден момент, нечии думи в знак на подкрепа не са ми влияели, просто защото самата аз не съм се чувствала сигурна в тях. Или може би от гордост не съм приемала. Понякога съм мислела, че помощта е за слабите. Подкрепа за мен е синът ми. Той е бил опорната ми точка в трудни моменти, дори и самото му присъствие е било подкрепа за мен. Харесва ми да обсъждам много неща с него. Ценя неговото мнение. Двете ми най-близки приятелки ме подкрепяха много и още го правят. Не мога да не спомена и майка ми, която и досега си остава подкрепа за мен. През последната година срещнах много сродни души, които са били опора за мен. Благодарна съм за тези срещи. Чудно е, но понякога съм получавала нужната подкрепа от съвсем случаен или непознат човек. Което ми напомня, колко малко му трябва на човек.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Няма нещо определено. Обичам се такава, каквато съм в момента. Обичам многоцветната си същност. Иска ми се да засиля някои качества, но това ще стане с времето. Знам какво искам да постигна и съм с правилна за мен нагласа.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не, никога не е имало страх към нея. Тя е продължение на Пътя. Просто е физическият край на земното ни съществуване. След нея има още много. Приемам я непринудено и естествено. Неразбираем ми е страхът на хората от смъртта. Аз гледам на нея с доверие.

А от самотата?

Не. Харесва ми състоянието на уединение, когато мога да бъда сама със себе си. Точно в такива състояния откривам много за себе си, опознавам се, обмислям нещата, които ме вълнуват. Обичам ги тези моменти. Но тези периоди не са продължителни за мен и се редуват с други периоди с много контакти.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Тръпката от нови неща, новите предизвикателства в живота, промяната, силните усещания и радости. Не ми харесват скуката и застоя. Дори и трудностите ме карат да се чувствам жива, когато има действие и приключение. Любовта ме кара да се чувствам жива, онези моменти на наслада и щастие. Разходка сред природата ме кара да се чувствам жива - мирисът, гледките, усещанията... Неописуемо е. Дълбокото докосване на пианото. Обожавам подходящата музика в точния момент.

Какво ти дава представа за вечност?

Небето, облаците, усещанията, гората, сливането с друг човек, моментите на тишина, вътрешната радост, усмивките на Душата...

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Може би страхът е играл важна роля в живота ми. Усещала съм различни видове страх. И той е бил голяма спънка за мен. Формиран на базата на предишен опит се появява на моменти като защитна реакция. Но единственият начин да се превъзмогне е да се изправиш лице в лице с това, което създава този страх в теб. И тогава съм разбирала, че той е плод на ума и нищо повече. Разбирала съм, че имам много повече сила, отколкото съм си мислела, и съм ставала по-сигурна в себе си. Така съм преодолявала несигурност и съм решавала трудните ситуации. Съмнението също е една от по-често изпитваните от мен емоции. Когато в ума ми имам две противоречащи твърдения и се чудя кое да избера. Понякога вътрешното усещане ми казва едно, а умът си изтъква неговата логична истина. Но всичко това се преодолява благодарение на опита и на положените усилия за промяна към по-добро. Най-често изпитвам удовлетворение, благодарност. Това са красиви моменти, радвайки се от душа.

Какво е щастието за теб?

Вътрешно усещане, задоволство, усещане за блаженство. Обожавам това мое състояние. Неописуемо е. Щастието е начин на живот.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Децата действат чисто, естествено и непринудено, имат вродено желание за откриване на новите неща. Ако не се намесват възрастните и не ги вкарват в определени ограничения и рамки, те няма да имат нужда от съвет. Често като дете са ми давали насоки и правилни съвети, които понякога не съм приемала и съм действала на своя глава. Може и да съм падала след това, но се радвам, че съм ги открила сама. Единствено опитът учи. Децата бих посъветвала да развиват уважението към родителите си, но да следват себе си и да вярват в мечтите си. Дори и когато никой не вярва в тях. На хората бих казала да живеят с пълна сила, да се радват на всеки момент, да се опитват осъзнато да проникнат в него, да не се страхуват от провал и да опитват. Да започват всичко, за което мечтаят още в днешния ден. Първата крачка е важна, Вселената винаги помага на смелите. Да, може да тръгнеш със свито сърце и несигурност, но просто направи първата крачка и ще видиш колко много потенциал е заложен в Теб!

Бих посъветвала хората да не стоят и да не се примиряват със ситуация, която не им харесва, която ги прави нещастни. Променете я, отговорността е изцяло наша. Никой не може да ни нарани без наше съгласие. Била съм в ситуация, когато моето търпение и правени компромиси са били в мой минус. Била съм несигурна, за да направя промяната. Но когато започнах - разбрах, че нямам спиране, придобих толкова много увереност само след първите крачки. И въпреки, че съм непримирима и упорита - в онзи момент не съм била достатъчно сигурна, за да действам. Получих добри уроци и разбрах, че нищо и никой не може да те спре, ако искаш нещо силно и искрено. Иска се действие, а не само искане. Така че опитвайте, мечтайте, учете се от провалите и продължавайте смело напред. Сърцето знае накъде.

Какво може да те разплаче?

В последно време може нещо малко на пръв поглед, но ценно и красиво да ме разплаче от умиление. Плача от радост, което е красиво преживяване. Малък жест, малко дете, красивото небе, вътрешно усещане за блаженство може да ме просълзи. Плакала съм от радост, заради човека до мен. Бяха сълзи от радост и докосване до нещо близко, нещо на пръв поглед непознато, но толкова истинско... Любов. Което не значи, че не плача от болка. Аз съм емоционален човек. Може да ме разплаче нещо близко до душата ми, без значение дали е непознато за ума ми.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Толкова много неща ме карат да се усмихвам, че не знам кое да спомена. Любовта, погледът на близкия ми човек, радостта на децата ми, чувството на благодарност и удовлетворение, някоя мила гледка на стари хора, мисълта за някой спомен, който ме е радвал много.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Виждам животът си като един неограничен пъзел :) Можем да наслагваме постоянно нови парченца. Имам най-основната част от пъзела. Може би някои странични парченца ми липсват, но тепърва ще ги търся. Красотата на реденето на пъзела е в желанието и търпението, магията на Живота е да не спираме да редим. Нямам определена цел за достигане, за да определя колко още ми остава. Но със сигурност най-хубавата част тепърва предстои.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Нямам точно определено нещо, което да кажа. За много неща се гордея със себе си, за преодолените трудности, за стремежа ми към по-добрата промяна. За децата ми.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самият Живот. Ценя здравето - имаме ли го, можем да постигнем всичко. Благодарност чувствам за всичките ми преживявания, за децата ми, за всички срещи и раздели, за всички радости и мъки... Животът не е даденост, а дар, който трябва да ценим.

П.С. Искам сърдечно да благодаря на Криси за поканата да споделя това с повече хора. Идеята за блога е прекрасна и само човек, обичащ другите, може да започне подобно нещо. Благодаря ти, Криси! Вярвам в споделянето. То сближава хората, показва ни, че има и друг, който страда и се радва като нас, или е бил в подобна ситуация, получаваме подкрепа, учим се на нови неща, излизаме от границите на нашето собствено мислене.