Споделено от Инна Начарова

Казвам се Инна Начарова. Аз съм помощник депутат от законодателното събрание на един от субектите на Руската Федерация и пиша книги. Имам много публикации в Русия, а също и в европейски издания. С особено чувство се отнасям към България и към нейните жители. За пръв път бях в България още през 80-те години на миналото столетие, в състава на комсомолска делегация. А сега вече идвам като туристка и обикнах Вашата страна още повече. Много се интересувам от културата на българския народ и неговата история. Струва ми се, че ние, руснаци и българи, много си приличаме, много общо има между нас. Моите впечатления за България се изразиха в цикъл публицистични статии за България - "Книги, рози и хрущялка", "Книги и море", които руснаците четат с интерес. След това се появи повестта "Безметежност". Действието на повестта се развива в България. Повестта показва преимуществата на мирния живот пред различните прояви на тероризъм и национализъм. Моята приятелка Тодорка Язаджиева-Гьобеклиева преведе повестта на български език. Сега съм издател на Международен литературен алманах «Съдружество» (във Фейсбук). 150 автори от България, Русия и други страни, вече са публикували свои творби в алманаха.

Моето кредо е: Живей така, както пишеш!

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моята сватба. Моите литературни победи. Семейните вечери.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

В моя живот е имало много трудности.  Всичко съм постигнала сама.

В какво вярваш? 

Вярвам в доброто.

Вярваш ли в хората?

Да.

А в себе си?

Винаги.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за това всички в семейството ми да са здрави. Да няма болка. Надявам се на добро.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Искам да пиша пиеси. Мечтая по моя книга да се играе представление в театъра.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Прекрасно време! Всеки от нас може да бъде различен. Някой от нас е блестящ учен, а някой е мечтател. Ние сме различни! Ние сме мозайка на света. Нека с уважение и търпение да се отнасяме към другите. Този процес е името на ТОЛЕРАНТНОСТТА.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Прекрасният български град Велинград! Аз го посещавам два пъти в годината. В този град съм искала да живея винаги! Велинград е моето вдъхновение!

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Животът е красив! Животът –това са любовта, творчеството и свободата.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Планината и морето.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Във Велинград.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

По-скоро кой? Това е майка ми.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругът ми. Благодаря му за разбирането и за любовта. За подкрепата и в моето литературно творчество!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да - умереност. Искам да култивирам в себе си умереност.

Намерила ли си призванието си?

Отговорът е: да. Аз съм писател. Всичките ми книги са публикувани. И помагам на хората. Това ми харесва!

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам. Вярвам. Ако човек не вярва, е по-трудно да губи близки, обичани хора.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Слънцето. Майка ми. Мъжът ми. Хората. Книгите. Театърът. Желанието да си купя нови дрехи и обувки, и да растат рози на перваза на прозореца.

 Какво е за теб самотата?

Тя е прекрасна! Аз обичам самотата. Но в разумни граници. Самотата за мен е време за творчество.

Какво ти дава представа за вечност?

Вълнението.

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост и тъга.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всички в семейството ми да са здрави. Да няма мъка.  Перфектният ден: да има слънце, семейството ми да е наблизо, да имам нова книга, обаждане от приятелите или гостите в къщата ми, да има вкусен пай, а също и мечти, и планове.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Ние, хората, не сме много внимателни към своето настояще, към истинския миг. Опитвайки се да поправим грешките от миналото - отлагаме нещо за утре, но така ние пропускаме най-важното – момента, в който живеем. Днешният ден – това са мигове, които не се повтарят. Пожелавам на всички да не забравят настоящето, да пазят топлината на всички дни и да не се разделят с надеждата. Бъдете щастливи тук и сега!

 

Какво може да те разплаче?

Филм, книга.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Когато всичко е добре! Добрите думи. Забавното кино. Аз обичам вицове! Добър анекдот!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Мозайката на живота ми е събрана. Няма липсващи звена! Трябват ми само ярки впечатления за нови истории!

За какво чувстваш най-голяма благодарност? Какво цениш най-много в живота си?

Животът си. Благодаря за него на майка ми. Любовта и разбирането. Благодаря за тях на моя съпруг. Емоциите. Благодаря за тях на моите читатели.

 Можете да намерите Инна във Фейсбук: facebook.com/inna.vladimirovna