КАТО У ДОМА...

"Дом е най-милата дума на света." –Лора Уайлдър (автор на "Малка къща в прерията")

Усещането, че сме „у дома”... Има ли нещо по-жадувано, по-желано? То ни е нужно, също като Любовта – за да живеем добре, за да дишаме свободно... За да сме себе си – разбрани, подкрепяни, без чувството за натиск и принуда, което да тежи върху нас. Това е мечтаното „у дома” – символ на топлотата, която обгръща и пази душата ни. И затова да се чувстваме „като у дома” не зависи от това дали наистина сме у дома, а от спокойствието, което имаме - в даден момент и на дадено място. Затова някои хора не се чувстват като у дома в собствения си дом (ако това спокойствие липсва), а други се чувстват като у дома си навсякъде - бидейки спокойни и  уверени в себе си. Радвах се на това: „Навсякъде!”, защото той е най-добрият възможен отговор на този въпрос. Той дарява максимална свобода на човек – да се движи из света навън и да го живее...

Копнеем за Дома, когато не се чувстваме добре... Дори за Онзи дом, който ни помним и от който идва същността ни, душата ни... Може би този копнеж е в основата на търсенето на човека на чувство за дом, принадлежност, уют... И любов. И ако успеем да го намерим или изградим някъде по широкия свят, сме щастливи! И се чувстваме у дома, на своето късче земя...

Разбира се, много хора ми отговориха, че се чувстват най-добре в своя собствен дом (съвсем закономерно и логично), а имаше и няколко отговора: „В себе си.” Все пак онова, което най-много се повтаря в следващите редове, както ще се убедите сами, щом ги прочетете, е следното:  (като) у дома сме, когато сме с близките си, с любимите същества, сред приятели по душа и съмишленици, рабрани, приети и обичани. С една дума – стоплени. Това е най-често срещаното човешко определение за Дом – мястото, където има уют, обич, разбирателство, и сме сред близки по душа и любими същества. А всъщност често пъти не е място, а усещане... Щастие е, ако имаме всичко това в собствения си дом. Но също е щастие да имаме чувството, че наш Дом е целият свят, а свои близки можем да открием навсякъде сред хората. Всъщност какво по-голямо щастие от това?...

"Дом е мястото, където искат да останеш по-дълго." - Стивън Кинг

И така... Да видим какво ми отговориха хората, които попитах: Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?  

Усещането, че съм свързана с всичко, което Е – това е истинското „у дома”.

Михаела Петрова

В себе си. Когато съм в съвършена хармония със себе си, то се чувствам чудесно където и да отида. Много хора се опитват да избягат от себе си, променяйки квартири, градове, държави, дори континенти. Мислят, че лошият късмет, несполуките или дискомфортът са причинени от мястото, което обитават. А дори и да избягаш на другия край на света, ако в себе си не си намерил хармонията, ще занесеш там и проблемите си.

Мартина Иванова

Красотата на мястото, в което се намирам и полъхът на Вечността му.

Кирил Кирилов

Може би – печката. Защото обичам да готвя. Телевизора. Защото обичам да гледам исторически предавания. Библиотеката – защото обичам книгите си. Гардероба – защото обичам старите си дрехи-доспехи. Чекмеджето с бои и пастели, моливи и картони. Защото обичам да рисувам.

Калин Терзийски

Имам чувството, че съм „у дома”, когато се занимавам с това, което обичам – снимането, режисирането и монтажа.

Искрен Красимиров

Стената на Мальовица, обагрена в червено от изгрева.

Любомир Розенщайн

В мислите си, когато не са объркани от тревожност.

Надя Луканова

Близо до природата – това е нашето „у дома”.

Стела Даскалова

Шумът вечер вкъщи, тракането на токчетата на четиригодишната ми щерка, комбинирано с тракането на пералнята и сушилнята, ароматът на чаршафите, шареното ми одеялце, футболът по телевизията вторник и сряда... Най-добре се чувствам в оная свивка под рамото на мъжа ми, която пасва идеално на врата ми, точно като онези мемори-пяна възглавници, дето рекламират. И да усещам дъха му в косата си.

Роси Недялкова

Винаги усещам къде ме  обичат, там се чувствам най-добре! Имам малко близки приятели, които ме разбират, дори и само да си мисля за тях ми е добре! Компютърът и Фейсбук също ми дават възможност да бъда с хора, които чувствам душевно близки, родни, те  ме топлят, и те са за мен живец! Обичам да съм сред весели хора, в кафене например, радвам се на усмивките им, на шумните им смехове, радвам се на младежите, как се шегуват, боричкат, усмихвам им се, често ми отвръщат, обичам бебчетата в количките... най-много да изнеса лекция на майката как правилно да храни бебунчо... Радвам се на животните. Докато работех, по пътя си имах няколко бездомни котенца - Тигърчо, Сивушко, Рижко - хранех ги, погалвах ги...

Радосвета

Топлината, уютът, ароматът на прясно изпечен хляб и кулинарните ми творения - обожавам да готвя.

Милка Кьосева

Това усещане ми дава сигнал, че трябва да започна да правя нещата, които искам, тоест ако мога - да измисля музика, мелодия...

Симеон Воев

Навсякъде. Колкото повече хора има около мен, толкова по-добре се чувствам. Еднакво комфортно ми е както в центъра на оживената столица, така и сред тишината на природата. Пак казвам, важно е да бъда в мир със себе си. Ситуацията около мен няма особено въздействие върху душевността ми. По-скоро от мен зависи да се чувствам добре. Приемам се за емоционално интелигентен човек и не държа непременно да бликам от щастие. Достатъчно ми е да съм спокоен и уравновесен. Където са децата ми и любимите ми хора, там съм у дома си. Това е моето място. Като малък нямах усещането за домашен уют, но сега е различно.

Миро Митев

У дома мога да се чувствам на много места. Но не са важни те, а хората, с които си.

Йоланта Делибозова - Йоли

За мен „у дома” е Котел! За толкова години не съм успял да почувствам друго място по този начин! Там всичко е различно! Има някакво излъчване, което още не съм успял да дефинирам лично за себе си! Котел си е Котел!

Теодор Иванов

През всичките ми пътувания по знайни и незнайни места, някои от които дори ги няма на картата, това, което ми дава усещане за „У дома”, е да имам възглавница, или нещо с такава функция. И когато затворя очи съм вече у дома, защото то е вътре!

 Марина Великова

Чувствам се най–добре вкъщи. Независимо къде е това вкъщи.

Иво Сивов

Навсякъде, ако съм сред хората, които обичам. Когато съм с тях, няма значение къде се намирам. Когато съм далеч от тях, боледувам.

Диана Берчева

Най-добре се чувствам там, където успея да създам уют,спокойствие и радост, да усещам красота и хармония във въздуха, това именно ми дава усещането за дом.

Деница

Най-добре се чувствам в дома на моите родители – моят дом. Там не само се чувствам, но и знам,  че съм „у дома”. Дори сънят ми е по-здрав там. Това е единственото място, на което се чувствам напълно спокойна и защитена.

Михаела Берова

Чувствам се добре навсякъде. Моята дъщеря ми носи усещането за дом. Харесвам престоя в планината, там сякаш душата застава на пътя си и е щастлива, свободна и свързана.

 Ива Благоева

Моята родина е там, където е сърцето ми. Или жена ми (казано с усмивка). В момента съм в страната на Шекспир и се чувствам страхотно. Пренесъл съм България на плещите си и тук. Аз съм част от нейната пръст и нейния въздух. Не съм спрял да чета българска художествена литература, а имам възможност да работя и с мои съграждани.

Ивайло Терзийски

Чувствам се у дома там, където има много книги. Там, където мога да бъда себе си, без някой да се дразни от това. Там, където мога да кажа истината. В театъра също съм си „у дома“.

Иван Русланов

Чувствам се най-добре сред хора, които са осъзнали истинската си Божествена същност и излъчват любов и светлина. Истинско удоволствие е да съм сред такива хора и бих искал да съм заобиколен от тях и да работя с тях, и заедно да градим свят на любов и хармония. За мен „у дома” е точно тази енергия на любов...

Боян Ангелов

Моето „у дома“ е мястото, което те обгръща и прегръща. Или по-скоро, където любовта те обгръща и прегръща. Безусловно приемаща. Неосъждаща. У дома е весело, забавно, сияйно. Топло, уютно и мирише на прясно изпечени вкусотии. Това е описанието отвътре-навън. А  отвън-навътре:  това е място, където хората, социалната среда, общественият ред, културата са в синхрон с моя вътрешен мир. Това е моето място. Да, и него съм го намерила.

Нина Алексиева

Спокойствието и сигурността са моят ,,роден дом”.

Джошкун

В България съм „у дома”. Усещането за дом ми дават сигурността и топлината, както и общуването с добри и креативни  хора.

Първолета Маджарска

Най-добре се чувствам у дома – сред цветята и книгите.

Мина Карагьозова

Имам много домове, всеки ден намирам по един нов – това са моментите на лично осъзнаване, на радост, на изпълване.

Ина Ангелова

Навсякъде, където намирам сродни души.

Рослин

Постелката и спалният чувал! В прегръдките на любимата съм сщо „у дома”...

 Димитър Ал. Петров

В очите на децата.

Бистра Малинова

На село. Сред природата! На сцената!

Яница Маринова

Обичам уюта, спокойствието и тишината. Винаги се прибирам с удоволствие у дома.

Стела Илиева

Сред съмишленици.

Славимир Генчев

Все повече се чувствам като „гражданин на света” и това не е свързано с пътувания, а е вътрешно усещане, усещане на душата.

Динка Колева

Чувствам се най-добре и съм си у дома, когато се потопя в дълбока медитация или се моля, тогава се сливам с всичко съществуващо.

Иван Караиванов

Ще си позволя да отговоря с цитат от любим автор: „През целия си живот търсех място, което да нарека свой дом. Смятах, че домът е място и той наистина е, макар и не физически осезаемо. Истинският дом е тук – в сърцето. Той е чувството, което само присъствието на истински приятели може да ти даде. Сега, когато вече знам това, най-сетне открих и истинския си дом. Ако обстоятелствата не ми позволяват да остана в него, тогава просто го вземам със себе си.” – Р.А. Салваторе, „Пътеки към утрото”

Делиян Маринов

В моя дом… А домът ми е в сърцето.

Марий Росен

Където и да отида, не мога да избягам от самия себе си. Аз съм своя дом. Но неговото състояние зависи (все още) и от „околната среда“. Когато съм сред приятели – хора със сродни интереси и начин на мислене, се чувствам невероятно зареден. Също така местата, където съм израснал и прекарал години от живота си, носят особен емоционален заряд.

 Ивайло Белев

Там, където срещам усмивки, топлина, приемане и ентусиазъм! Най-вече сред приятели, семейство и хора, които се радват на музиката и изпълненията ми, и на мен като на човек и личност!

Иван Анастасов

В нашият дом – собствения дом, в които израснаха децата ни, в който ги възпитахме да бъдат човеци, в който миговете живот представляват страниците на книгата живот, която не е довършена...

Ангелинка Бенчева

В театъра се чувствам най-добре! На сцената, зад кулисите, в гримьорната, в зрителната зала. Понякога си мечтая да живея на тавана на театър и да мога през нощта, когато няма никой, да слизам на сцената и в зрителната зала. Да мисля, да чета и да пиша там. Да пробвам различни неща на сцената, да си пускам музика, осветление. Да разнообразявам репетициите си със сценични ефекти. Мечтая си за репетиции по всяко време, мечтая си за свобода на сцената! Неописуема е любовта ми към театъра!

Цветелина Стоянова 

В кестеновата гора до родния ми дом. Нищо не може да се сравни с циганското лято, по кестенобер, в Беласица.

Петя Хантова

В прегръдката на любимите за мен хора. Самата дума "дом" за мен значи любов, топлина и спокойствие.

Светослав Йорданов

Тишината и спокойствието ми дават усещане за "у дома". Обичам да се усамотявам сред природата – преди години често ходех сам за риба. Чувствам се също много добре в приятна компания от хора, седнали около запален огън – да хапваме, пийваме, дебатираме и пеем.

 Ивайло Иванов-Бате

Извън дома, оказа се, че се чувствам добре навсякъде, където намеря приятели. Те са много важни за мен.

Наталия Бояджиева

Имах едно място, в къщите на бабите  и дядовците си, като събирателен образ на детството, в което се връщах често при някой поведенчески погром или емоционален срив, но реших, че това ме държи назад и е измамно усещане за дом. Научих се да се чувствам навсякъде добре, стига от ситуацията да мога да направя разказче за блога или за „вечерния лагерен огън“ с приятелите си, където да я разказвам с апломб.

Гергана Петкова

Всяко пътуване из България или света е повече от приятно – среща с нови хора, нова обстановка и природа... Действа ми много зареждащо. Но през последните 6 години „У ДОМА“, буквално означава у дома. Домът, в който родих и отгледах своите деца и в който живея вече 42 години.

Румяна Узунова

Много ми липсва България, искам да се върна у дома.

Алекси Алексиев

Навсякъде, където има кафе, книги и топлина /може и една котка/.

Тинна Боева

Там, където има Любов!

Тита

 

Специфичният аромат на моя дом. Начинът, по който го подреждам. Картините от пъзели по стените, които съпруга ми реди. Книгите по ратфовете, постояните ми идеи какво искам да променя...

Ралица Раева

Тъй като много съм се местила и съм дете от смесен брак, представата ми за дом е хаотична и комплицирана, както би се изразил някой, който е чел по въпроса. За мен нещата са малко по-простички. У дома е там, където има поне един човек, който обичам и поне един, който ме обича.

Олеся Николова

Когато летя със самолет се чувствам „у дома”.

Васко Мавриков

Там където се чувствам на място и в точния момент.

Лили Сотирова

Моят дом е най-вече когато съм насаме със себе си, защото моят вътрешен свят ми дава всичко онова, което външния не може!

 Камелия Велкова

 

 

Споменах, че съм живяла  на много места, винаги съм се чувствала уютно. Или казано иначе: ако и душата ти е там, където живее тялото, то тогава си си у дома, където и да се намира къщата ти.

Валя

Засега, като че ли, няма за мен такова място.

Върбан Колев

В момента нямам такова място, защото, след като се преместих за 8-ми път, ми е трудно да определя това. Даже все още ми е трудно да осъзная, че сегашното ми жилище е моят дом. Нещата в живота обаче се променят, така че „утре” може да мога да имам усещането, че съм у дома. Засега „у дома” за мен е завръщането ми там, откъдето съм дошла - каквото и където и да е това място.

Теодора Табакова

Най-добре се чувствам у дома, в кухнята. Сам. Седнал на стола. Тихо е, и не предстои нищо да се случва. Усещането, че съм у дома, ми дава споделянето на моята тишина, с тишината на друг. Две тишини, които си говорят, или които мълчат – предпочитам да мълчат, ето това е „у дома”.

Ивайло Добрев

Границата, точно това място.

Радослав Гизгинджиев

Навсякъде е вкъщи, когато обичаш и си обичан.

Елена Денева

Домът за мен не е външно понятие. Домът на човека е неговата душа.

Борислав Русанов

"Не си бил никъде, докато не си се прибрал вкъщи." –Тери Пратчет

Споделено от Инна Начарова

Казвам се Инна Начарова. Аз съм помощник депутат от законодателното събрание на един от субектите на Руската Федерация и пиша книги. Имам много публикации в Русия, а също и в европейски издания. С особено чувство се отнасям към България и към нейните жители. За пръв път бях в България още през 80-те години на миналото столетие, в състава на комсомолска делегация. А сега вече идвам като туристка и обикнах Вашата страна още повече. Много се интересувам от културата на българския народ и неговата история. Струва ми се, че ние, руснаци и българи, много си приличаме, много общо има между нас. Моите впечатления за България се изразиха в цикъл публицистични статии за България - "Книги, рози и хрущялка", "Книги и море", които руснаците четат с интерес. След това се появи повестта "Безметежност". Действието на повестта се развива в България. Повестта показва преимуществата на мирния живот пред различните прояви на тероризъм и национализъм. Моята приятелка Тодорка Язаджиева-Гьобеклиева преведе повестта на български език. Сега съм издател на Международен литературен алманах «Съдружество» (във Фейсбук). 150 автори от България, Русия и други страни, вече са публикували свои творби в алманаха.

Моето кредо е: Живей така, както пишеш!

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моята сватба. Моите литературни победи. Семейните вечери.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

В моя живот е имало много трудности.  Всичко съм постигнала сама.

В какво вярваш? 

Вярвам в доброто.

Вярваш ли в хората?

Да.

А в себе си?

Винаги.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за това всички в семейството ми да са здрави. Да няма болка. Надявам се на добро.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Искам да пиша пиеси. Мечтая по моя книга да се играе представление в театъра.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Прекрасно време! Всеки от нас може да бъде различен. Някой от нас е блестящ учен, а някой е мечтател. Ние сме различни! Ние сме мозайка на света. Нека с уважение и търпение да се отнасяме към другите. Този процес е името на ТОЛЕРАНТНОСТТА.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Прекрасният български град Велинград! Аз го посещавам два пъти в годината. В този град съм искала да живея винаги! Велинград е моето вдъхновение!

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Животът е красив! Животът –това са любовта, творчеството и свободата.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Планината и морето.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Във Велинград.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

По-скоро кой? Това е майка ми.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругът ми. Благодаря му за разбирането и за любовта. За подкрепата и в моето литературно творчество!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да - умереност. Искам да култивирам в себе си умереност.

Намерила ли си призванието си?

Отговорът е: да. Аз съм писател. Всичките ми книги са публикувани. И помагам на хората. Това ми харесва!

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам. Вярвам. Ако човек не вярва, е по-трудно да губи близки, обичани хора.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Слънцето. Майка ми. Мъжът ми. Хората. Книгите. Театърът. Желанието да си купя нови дрехи и обувки, и да растат рози на перваза на прозореца.

 Какво е за теб самотата?

Тя е прекрасна! Аз обичам самотата. Но в разумни граници. Самотата за мен е време за творчество.

Какво ти дава представа за вечност?

Вълнението.

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост и тъга.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всички в семейството ми да са здрави. Да няма мъка.  Перфектният ден: да има слънце, семейството ми да е наблизо, да имам нова книга, обаждане от приятелите или гостите в къщата ми, да има вкусен пай, а също и мечти, и планове.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Ние, хората, не сме много внимателни към своето настояще, към истинския миг. Опитвайки се да поправим грешките от миналото - отлагаме нещо за утре, но така ние пропускаме най-важното – момента, в който живеем. Днешният ден – това са мигове, които не се повтарят. Пожелавам на всички да не забравят настоящето, да пазят топлината на всички дни и да не се разделят с надеждата. Бъдете щастливи тук и сега!

 

Какво може да те разплаче?

Филм, книга.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Когато всичко е добре! Добрите думи. Забавното кино. Аз обичам вицове! Добър анекдот!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Мозайката на живота ми е събрана. Няма липсващи звена! Трябват ми само ярки впечатления за нови истории!

За какво чувстваш най-голяма благодарност? Какво цениш най-много в живота си?

Животът си. Благодаря за него на майка ми. Любовта и разбирането. Благодаря за тях на моя съпруг. Емоциите. Благодаря за тях на моите читатели.

 Можете да намерите Инна във Фейсбук: facebook.com/inna.vladimirovna