Споделено от Полина Лъвчиева - Lady Pol the Beloved

Аз съм Lady Pol (Lady Pol the Beloved), определям себе си като фентъзи писател, пиша фентъзи приказки - това е, което обичам да правя и искам да правя – да създавам вълшебни цветни светове, в които хората да забравят поне за малко сивото ежедневие. Имам издадена двуезична книга – „Фентъзи приказки“ и още една, само на английски език, “My Other Face… and more”, която предстои да бъде отпечатана и на български с обогатено съдържание – и още по-интересно за читателя, надявам се... Освен това имам участие и в две антологии – през 2014 и 2015 година - на „Цитаделата“: „Мечове в града“ и „Мечове в морето“.

В действителност, като всеки човек, си имам професия, и работа, и занимания ежедневни... Юрист съм по професия, в момента довършвам и квалификационен курс по педагогическа правоспособност, омъжена съм, с един малък принц, и не на последно място съм основател и председател на малко НПО – Клуб Мечтание... Май всъщност се опитвам и в живота, и с писането, да карам хората освен да мечтаят, също така и да се борят да сбъдват мечтите си.  

facebook.com/LadyPolTheBeloved

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-прекрасният момент безспорно е раждането на сина ми... Хубави и запомнящи се моменти са тези, когато съм с приятели и почитатели и четем, моментите, когато усилията ми като „мечтател“ са увенчани с успех – спечелени проекти, нови идеи... Моментите, когато виждаш, че хората те следват мотивирани да правят добро и да го правят не само за себе си, но и в полза на обществото – на другия, тоя до тебе, който също има нужда от подкрепа.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Мааааалкото дребнаво зелено чудовище наречено злоба – когато останеш неразбран в мотивите и действията си, не когато ти „забият“ ножа, а когато го „завъртят“, че да боли повече...  Няколко месеца преди да издам първата си книга изгубих любим близък приятел – първият, който ми подаде ръка и повярва в мен и моите приказни истории, така и не успя да ги прочете всичките.

В какво вярваш?

Във вълшебството, скрито в самите нас – все пак съм разказвач на приказки :)

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам, че хората с добри сърца са повече от тези с черните души, може би малко са позагубили надежда, но все пак ги има, просто трябва да им помогнем да върнат вярата в себе си и в доброто.  Да, вярвам в себе си, научих се да се доверявам на интуицията си и да я следвам. Ако не вярвам в себе си и в това, което правя – как бих накарала хората да ме следват?!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За едно по-добро утре, да видя сина си израснал като един достоен човек. Надявам се, че българинът ще се осъзнае и ще спре да унищожава традициите и наследството си – имаме уникални природа, история и да не изброявам нататък... Надявам се, че няма да ме „карат“ да напускам страната си и да търся нов дом в чужда държава. Моето сърце е тук, в България.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Понеже движа няколко различни проекта, не ми остава време за почивка, понякога се разпилявам твърде много, но си имам трънчета-критикари и това ми помага да се мобилизирам :) Винаги намирам време за семейството си.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много. Много трудно я давам обаче. Не съм злопаметна, но кръв ми е капала от сърцето и такива рани трудно зарастват. Прошката трябва да се дава с душата, за да получи тя покой. Но помня като слон...

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

За да живееш в настоящето и за да планираш бъдещето, трябва да помниш миналото. Добър плановик съм - за да си създам ежедневния комфорт, предварително съм планирала ходовете си за следващите дни :)

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

А мога ли с три? Хе-хе-хе – вълнуващ, лавандулово лилав, с дъх на гардения! 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Много са, но ето няколко: Института за древни ръкописи Матенадаран, в Ереван, Армения – видях прекрасни образци от първите ръкописи в света; Санкт Петербург, река Нева и белите нощи; движенията на практикуващите в залата по Айкидо – това адски много зарежда, даже и когато си само в качеството на наблюдател... Разбира се – обичта в детските очи – децата са дар от Бога.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Дай една бира и ще ти кажа „навсякъде“.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Упоритата ми, магарешка вяра в това, което върша. 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Като „кралска вълшебна особа“, разбира се, бръчиците, но пък като се замисля колко време съм си ги „отглеждала“ – нека да си стоят, така както са. Да, имам много неща, които не харесвам в себе си, понякога съм много нерешителна, но пък съвършени хора няма – има съвършени намерения. Аз се приемам такава, каквато съм, и се надявам хората да ме ценят заради мен самата и заради това, което правя, а не защото имам красива коса или дълги крака, или нося корона на главата, когато чета приказки. 


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не мисля за това - колкото са ми отредили, толкова ще са годинките на тая земя, само се надявам да видя децата си, създали собствени семейства...

А какво те кара да се чувстваш жива?

Амбицията да се развиваш, амбицията да правиш добро.

Какво е за теб самотата?

Отказ да си заобиколен от любящи хора, отказ от търсенето на смисъл в живота, а смисълът на живота не са само любовта или семейството.

Какво ти дава представа за вечност?

Любима музика, шепотът на вятъра, танцът на класовете в нивите... Една целувка.

Търсиш ли смисъла на живота?

Може би съм го намерила :)

Какви чувства изпитваш най-често?

“Кукумицинска решителност“ да работя в полза на обществото и да се боря срещу донкихотовите мелници. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен, ако си научил поне едно, даже и най-несъщественото, ново нещо. Денят е съвършен, когато си накарал някой да се усмихне. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не спирайте да мечтаете, не спирайте да преследвате и осъществявате мечтите си, а когато сбъднете една мечта – тогава е време за нова такава. В това е магията на живота – да мечтаеш.

Какво може да те разплаче?

Хората, мъката по света, това, че много често съм неразбрана.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото като отговора на предходния въпрос – cry with a smile. Успехът ме кара да се усмихвам, малките, дребни на пръв поглед, неща от живота – тези, които в тази динамична среда не забелязваме – калинката, кацнала на цветето, „Обичам те“, добро дело... много неща...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен? 

Определено не е напълно подреден, но усилията да го сглобя вече дават резултати. Правя малки стъпки, малки сглобки, но пък повишавам устойчивостта му. Да, има липсващи парчета, но пък, ако всичко си е по местата, какво ще правя? Трябва да си измисля нов пъзел за сглобяване :)

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя доверието, което хората около мен – семейството и най-близките ми приятели - са ми гласували. Благодарна съм, че са ми се доверили. Благодарна съм за обичта, която имам.