Камелия Захариева споделя...

Аз съм Камелия Захариева. Работя в училище за деца с увреден слух. Ръководя група по синхронни танци и песни. Обичам работата си – творя и импровизирам. Според мен винаги има на какво да се научи човек  – всеки клас, всяко дете ми носи по нещо ново, непознато и обогатяващо. Аз съм на мнение, че истинският преподавател е този, който успява по-различен начин да достигне до своите ученици – учейки ги да преживяват и откриват света – да бъдат активни в своето обучение – играейки, пеейки – изживяващи своето приключение. Обожавам да танцувам, да пътувам, да мечтая... Харесва ми да срещам нови хора, да виждам други гледни точки, да се докосвам до света. Преоткривам се всеки ден.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Мисля, че всеки ден е специален и ако се замислим ще открием хубав момент във всичко, което сме изживяли, а най-хубавите периоди тепърва предстоят – зависи как се грижи човек за себе си  - Живее ли или просто съществува.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудното нещо, което преживях беше смъртта на баба ми и на баща ми – но това е част от живота.Баба ми беше много скъп за мен човек – от нея получавах най-голямата подкрепа.

В какво вярваш?

Опитвам се да вярвам в себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Според мен човек трябва винаги да мечтае – човек без мечти е празен – Няма невъзможни мечти – стига наистина да вярваш в тях. Не мога да избера някоя конкретна мечта, ще ги следвам всичките и ще имам нови, аз съм една неспираща мечтателка. :)

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Стига да искаш наистина нещо, винаги намираш време и начин да го постигнеш. Само трябва да не губиш времето си и да не се страхуваш от грешки.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея за сегашният ден, за това, което ме чак днес – тук и сега.

Харесваш ли нашето време?

Нашето време е динамично  - точно каквато съм аз. Харесва ми свободата.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обожавам да пътешествам – всички места са ми интересни и ме заинтригуват. Само ми трябва посока и съм готова да потегля.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега?

Обичам живота. За мен той е приключение.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Усмихнатите хора

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата – най-вече когато съм на планина. :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Увереността, че трудните моменти ме учат и ме карат да се преоткрива.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Тези , които винаги са до мен, независимо на каква страница съм обърнала душата си и в какъв период се намирам.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Самочувствието и увереността си, защото знам, че мога.

Намерила ли си призванието си?

Наполовина, все още има нещо, което не ми достига, цел, която ми убягва.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не съм се замисляла по тази тема. Предпочитам да вярвам, че душата ми ще продължи да живее.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Усещането, че правя нещо значимо, че не пропилявам минутите и дните си.

Какво е за теб самотата?

Няма самота, има почивка от хората и ежедневието.

Какви чувства изпитваш най-често?

Зависи с каква настройка започна деня. Така като искаш да бъде, така ще се чувстваш през целият ден. Всичко зависи от нас самите.

Какво е щастието за теб?

Усещане, че всичко, което правиш – дори пътуването един час в автобуса, го правиш за себе си и това е време за теб самия. Да се намираш във всяка секунда, всяка минута, всеки час от своето ежедневие и своята т.нар. задължителна дневна програма.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да не бързат, да не препускат през живота, да забавят темпото, да не се натоварват с излишна информация, да играят, да се смеят, да изживяват всеки период от своя живот свободно.

 

Какво може да те разплаче?

Безсилието и страха

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Топла прегръдка

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Мисля, че ако живота е напълно подреден няма да бъде интересен. За това е добре винаги да имаме по едно неоткрито парченце от нашият пъзел, за да има за какво да живее, какво да откриваш и какво да учиш.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя това, че ме има. Благодарна съм за всички близки приятели, роднини, които са до мен. Благодарна съм и на човека до себе си, който ме подкрепи в не малко трудни моменти. Благодарна съм на живота, че ме прави такава, каквато съм – уникална.