Олеся Николова споделя...

Казвам се Олеся Николова и досега съм направила много глупости и няколко умности. Ако се обърна набързо, ще видя Manu Propria, ако се загледам задълго в миналото си - ще видя едно шесто място на световно, една славистика, книга и куп глупости и няколко умности. Спъвала съм се многократно, куцала съм, дори съм чупила крак. Докато лежах в гипс написах много разкази, сега съм ги събрала в книга, за да мога да кажа, че като се обърна рязко назад ще видя книга, която се казва: „От другата страна“. 

olesyanikolova.blogspot.bg

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Гледам да избягвам степенуването. Всеки момент, който ме е разсмял за мен е най-хубав, а ако ми се случи цял ден да се усмихвам и смея, веднага го коронясвам с „НАЙ“. С периодите е малко по-трудно, защото там неизбежно има промъкване на малко тъга, две кофи сълзи, приятели, които затварят вратата от външната страна, смърт и загуби. С категоричност, обаче, мога да определя два. Студентските години и след навършване на 30 години.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Отново ще гледам да избегна степенуването. Няма най-трудно, но съм имала тежки моменти. Такива, за които почти не говоря, защото не обичам ровенето в нещо, което е мъртво. Но спокойно с разказа си за тях бих разплакала поне три баби на предния ред на предаването „Искрено и лично“.

В какво вярваш?

Все още вярвам в доброто. Вярвам, че хората са добри. Всеки ден ми се доказва обратното, но аз наивно го вярвам.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в хората, но не и на думите им. С годините сякаш забравиха да държат на думата си. Точност е срамно понятие, отговорност - порок, а спазване на думата – израз без семантика.

Вярвам в себе си, защото за 38 години се предадох само три пъти. Никога не съм закъснявала и не съм се разминавала със себе си, и колкото и да не се харесвам, ми се налага да си вярвам, защото ако не си вярвам ще започна да се дебна, а започна ли да се дебна, няма начин да не се хвана.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за малки, достъпни неща, които мога да постигам, за да освобождавам място за следващите мечти. Имам и големи мечти, но те са десерт, за който не си позволявам често да мисля, защото все съм на диета, а всеки понеделник започвам отначало.

Надявам се хората да станат по-толерантни, дори към себе си, както и на това да не се спекулира с думи, истинност и човечност.

Надявам се на повече разумност!

Надявам се и на това, всички хора, които са ми отговорили на поканата за Manu през 2014 и 2015, че ще ми пишат УТРЕ, да вземат да ми пишат, че и аз да разбера какво е това УТРЕ.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Сякаш умея да организирам времето си, но със сигурност ми се иска да имам повече от него за пътешествия. Във всяка една порция, която разпределям, да има допълнително време за пътуване, пътешествия и нови запознанства.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е! Ако не умеем да прощаваме, какви сме? Ако пък не ми прощават, да ме прощават.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Днес. Важен е „ДНЕСЪТ“, защото ВЧЕРА се е изнизал тихо и безвъзвратно през нощта, без бележка и обяснения. Без целувка и обещание, че УТРЕ ще се видим. УТРЕ ако е на принципа на онези хора, за които УТРЕ идва след две години, можеш да си го чакаш, чакаш и да не го дочакаш.

Много хора се страхуват от старостта, но малцина осъзнават, че малко достигат до нея и тя е дар.

Затова ДНЕС, защото това е денят, в който ще измисля още 100 мечти и съм млада…

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Ама разбира се! Описвам го с три думи веднага: „Яж, моли се и обичай!“

И допълвам с един мой любим поет:

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Казват, че най-хубаво е там, където ни няма. Най-красиви са тези, които ми предстои да видя, да ми спре дъха, да хлъцна, да заекна, да онемея. Това с онемяването ще зарадва много хора, затова не се замисляйте, ами купувайте билетите… :)

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Тъй като много съм се местила и съм дете от смесен брак, представата ми за дом е хаотична и комплицирана, както би се изразил някой, който е чел по въпроса. За мен нещата са малко по-простички. У дома е там, където има поне един човек, който обичам и поне един, който ме обича.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Една, единствена мисъл: „И това ще мине!“

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам! Много са, но ако го направя, мъжът ми ще ме напусне, ще каже, че не такава ме е взел, и аз ще страдам, и пак ще се променя и никога няма да мога да си го върна.

Няма как!

Много ми се иска да бъда по-добра, по-сговорчива, по-смирена, по-чуваща и слушаща, не толкова импулсивна, не толкова наивна, не толкова емоционална, но… няма начин.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от това, че нямам идея какво ще се случи след това. Не мога да си представя мисълта, че няма да ме има. Иска ми се да вярвам, макар и никой да не се е върнал, и да ни е казал какво е, искам да знам, че не свършва всичко със склопяването на очите.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Животът с цялото му разнообразие и всичко, което се влага в думата.

Какво е за теб самотата?

Самотата е чаша вдъхновение за поета. Самотата e мръсница. Самотата е скука. Самотата е курва. Тишината е приятел.

Какво ти дава представа за вечност?

Класиците!

Търсиш ли смисъла на живота?

В юношеството си търсих. Откривах сладката печал от метафизиката и възторга от видението на смисъла, а сега остана само живота. Смисълът все повече се утаява.

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов, признателност, благодарност и гняв.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Природата не търпи излишества, поради тази причина съществува ентропията. Няма съвършени, но има много емоционални, наситени дни. Други пък са монотонни и еднообразни като дълго пътуване през полето, но и те имат своя чар в полюшващите се класове.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съветвам детето си да бъде себе си (макар че то все още е прекалено истинско и чисто, и не осъзнава какво точно го съветвам) и да не лъже. Хората избягвам да съветвам, освен ако не дойдат и не ми поискат мнението.

Какво може да те разплаче?

Всичко смислено. Книга, филм, музика, човек.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко смислено. Книга, филм, музика, картина, човек.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Щом все още правя разлика между палто и панталон е завършен. Спра ли да ги различавам, значи пъзелът значително се е разместил, но не се знае дали пък не се е и наместил.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя и съм благодарна за близките хора, които са в живота ми. Като започнем с жената, която ме е дарила с такъв (мама), минем през човека, който ме направи майка и стигнем до човека, който всеки ден ми казва: „Мамооу“.  Обичам ги!