фотограф: Гергана Змийчарова
Здравейте!
Аз съм Доротея, на 42 г. съм и от няколко години
намерих една важна посока в живота си – писането. Омъжена съм и имам прекрасен
син, почти на 6 г. Родена съм в един от най-прекрасните градове в България –
Стара Загора, но от 1992 г. живея в София. Завърших
английска гимназия в родния си град, а тук – славянска филология в СУ „Св.
Климент Охридски”.
Кои бяха най-хубавите моменти
или периоди в твоя живот досега?
Периодът
в гимназията, когато всеки ден се случваше нещо ново. Летата при баба ми на
село. Срещата със съпруга ми и, разбира се, раждането на сина ми. Вярвам, че
хубавите моменти няма да спират и занапред.
А кое е най-трудното нещо,
което си преживявала?
Загубата
на баща ми, когато бях на 20 г. Денят, в който разбрахме, че синът ни има
диабет и цял живот ще трябва да се съобразява с тази специфика – поставяне на
инсулин, хранене по правилата и често измерване на кръвната захар.
В какво вярваш?
В
силата на човешкия дух да се справи с всичко и в добротата.
Вярваш ли в хората? А в себе си?
Да,
вярвам и в хората, и в себе си. Имам щастието да съм заобиколена с интелигентни
и интересни хора.
За какво мечтаеш? На какво се
надяваш?
Мечтая
си да пътешествам по-често по света и един ден да направя приказна книжарница
за малки и големи, където хората да се срещат и да обсъждат книги, да четат.
Има ли нещо важно, за което
не ти достига времето?
Старая
се да ми стига за най-важните неща.
Важна ли е прошката в твоя
живот?
Зависи
от грешката.
Повече в миналото, в настоящето
или в бъдещето живееш?
В
настоящето и в бъдещето, а понякога в прекрасните детски спомени.
Обичаш ли Живота? Опиши ми го
с три думи.
Обичам
живота. Баланс, красота, предизвикателство!
Кои са най-красивите гледки
на света за теб?
Морето,
морето, морето! Борова гора, буйна планинска река, тучна поляна, цветя.
Къде се чувстваш най-добре,
като „у дома”?
Навсякъде!
Какво ти дава сили да
продължаваш напред в трудни моменти?
Синът
ми, близките и приятелите.
Кои хора са ти оказвали
най-голяма подкрепа и влияние?
Семейството
и приятелите.
Искаш ли да промениш нещо у
себе си?
Не.
Вече на 42 харесвам
себе си такава, каквато съм.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш
ли в Живота след нея?
Понякога
се страхувам, защото не искам да изпревари плановете ми. Иска ми се да вярвам,
че има живот след смъртта.
А какво те кара да се
чувстваш жива?
Децата,
природата, книгите, музиката.
Какво е за теб самотата?
Когато
няма с кого да споделиш радостта и тъгата.
Какво ти дава представа за
вечност?
Морето.
Търсиш ли смисъла на живота?
Напоследък
се опитвам да го живея такъв, какъвто е, без излишни драми.
Какви чувства изпитваш
най-често?
Радост,
удовлетворение, любов.
Какво те уморява? А какво те
зарежда?
Уморяват
ме хората, които мрънкат, тези, които чакат някой друг да им даде пътя.
Зареждат ме малките неща, слънцето, водата, красотата около нас.
Какво е щастието за теб? Опиши
ми един съвършен ден...
Разходка
рано сутрин по плажа, когато сме само аз и морето.
Какъв съвет би дала на едно
дете или на друг човек?
Няма
значение какво правиш, важното е да те изпълва с радост и вдъхновение.
Какво може да те разплаче?
Страданието
на другите.
А какво може да те накара да
се усмихнеш?
Животът.
Ако си представиш живота си
като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и
завършен?
Няма
как да е цял и завършен, той се реди до края.
Какво цениш най-много в
живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарна
съм на родителите, че съм аз, на семейството ми и детето ми, което всеки ден ме
учи на нещо, най-вече на търпение. Благодарна съм за всичко хубаво, което ми е
дадено, благодарна съм, че виждам, ходя и говоря.
