Споделено от Дора Ангелова

Здравейте, казвам се Дора Ангелова, но в интернет пространството се подвизавам като dorichela от доста години насам.

Наскоро навърших сакралните 30, но го приех леко, понеже ми съобщиха, че ставам на 18 с 12 години стаж, така че животът е прекрасен!

За себе си мога да кажа, че съм леко пристрастена към пътуванията, особено импулсивните, въпреки че понякога имам и планувани, и съм особено щастлива от факта, че има достатъчно луди около мен, които ми се вързват на акълите, така че не е трудно да намеря съмишленици.

Обожавам да се смея, предимно на себе си и се опитвам да използвам това, за да покажа на хората, че дори в най-баналните ежедневни небивалици има весела страна, като това да (си) падаш по шахти. И стълби. За мен това вече е станало като спортна дисциплина и ритуал.

Блогът ми е dorichela.com и се радвам всеки път, когато успея да накарам някой да се усмихне, макар и за миг. И без това имаме достатъчно тревоги, нека се опитаме да видим и веселата страна на нещата.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

За да бъда честна, не че се оплаквам от живота си като цяло - във всеки един период съм имала своите добри моменти, но най-добрата част от живота ми е в последните 5 години. Трудно ми е да избера точен момент, но нека кажем, че последният грандиозен беше издаването на моята книга Рошавите мисли на една сова. Съвсем спонтанно, след многократно ръчкане от приятели, един ден просто реших, че „що пък да не пробвам“. Добри хора, които срещнах из блоговете, ми помогнаха с редакцията – Филип Данчев, а друг ентусиаст, обиколил света ми нарисува корицата – Коста Атанасов, и ето ме на - с книга.

Някак си пораснах емоционално и искрено се наслаждавам на това. Е, понякога и аз, като Марк Твен, върша глупости, и то съвсем съзнателно, но се оправдавам с русата коса, а и все пак трябва да има истории, които да бъдат разказани!

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

И аз като всеки човек съм имала своите тежки моменти, но от тях си пазя само охлузванията, щом съм станала, значи падането не е било чак толкова страшно. Както е модерно да се казва напоследък – продължаваме напреТ :)

В какво вярваш?

В доброто. Многократно ми е доказвано обратното, но  пък съм срещнала и толкова добро, че някак си не мога да го подмина. Приятелите ми казват, че „такива неща само на мен се случват“, но аз си мисля, че всеки, който мисли и вярва в доброто, който прави добро, ще срещне добро.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

О, да. Приятелка съм с хора, които другите намират за странни, дори лоши, стряскащи, но аз съм видяла доброто в тях, дори когато те не подозират, че го имат. Е, разбира се има и хора, в които, колкото и да се опитвам, не виждам добро, така че просто ги заобикалям, къде метафорично, къде физически... А колкото до вярата в себе си, учудващо, понякога хората ми вярват повече, отколкото аз си вярвам.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да плувам с делфини. Едни лазурни води, аз и делфините. Мечтая да обиколя света, да видя мноооого неща, да срещна интересни хора, което засега осъществявам само на местна почва :) Не, че се оплаквам.

Надявам се да мога да променям нещата към добро. По мой си начин, но към добро.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Понякога да спя, но все някога успявам и да наваксам. Сякаш намирам време за всичко, понякога не и в нормалната часова зона на хората около мен, но намирам.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е, разбира се. Аз прощавам много неща, защото този товар не ми е нужен. Това обаче, не означава, че съм забравила и че ще позволя тези неща да се случат пак. Просто си слагам обецата на ухото и не се мъча излишно да живея в миналото. Станалото, станало.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

В настоящето, с поглед към бъдещето :)

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Дишам, обичам, живея.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Морето и влюбените очи.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде, където са любимите ми хора. Може да е наистина у дома, може да е в колата, може да е на поляна в гората, няма значение.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Приятелите ми. Имало е случаи, в които са ме изтръгвали насила от нас и грам не са се отказвали от мен в моменти, в които аз съм се била отказала от себе си.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Майка ми винаги ми е казвала “Не очаквай да ти кажа къде да кандидатстваш, какво да учиш и какво да работиш. Така един ден няма да ми кажаш: “направих това, защото ти ми каза така”. И адски много ѝ благодаря за това. Родителите ми са ме подкрепяли във всичките ми начинания, а и както казах, приятелите също са ме ръчкали подобаващо, когато се наложи :)

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, да отделям малко повече време за себе си и да изкореня мързела, който ме наляга понякога.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не ми е дошла до главата, така че засега не се страхувам, ако става дума за мен. Ако е за някой мой близък – тогава, да. Страхувам се. Но определено вярвам, че има живот след смъртта и следващият път ще довърша това, което не съм успяла да направя сега.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Да стана рано и да пътувам. Ароматът на кафето, изгряващото слънце и пътят пред мен. Дестинацията често няма значение. Компанията и емоцията от пътя ми стигат. Крайната дестинация е просто бонус към това.

Какво е за теб самотата?

Да няма на кой да се обадиш, с кого да се зарадваш и да споделиш. Да си сам и самотен са две различни неща. Докато първото не ми пречи, то второто определено би ми подействало зле. За мой късмет съм се обградила с най-чухотните хора, така че дори в 5 сутринта има кой да ми отговори.

Какво ти дава представа за вечност?

Нищо вечно няма. Всичко тече, всичко се променя :)

Какъв е смисълът на живота за теб?

Бъди добър, прави добро... Обичай, пътувай, научавай нови неща, бъди полезен... Остави нещо след себе си.

Какви чувства изпитваш най-често?

Хубави :) Ако реша, че не ми е добре, винаги има кой да ме срита и да ме накара да се осъзная, че всичко ще бъде наред.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме злобата. Зареждат ме хубавите хора, морето и пътуванията.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ох, това със щастието изглежда като утопия, но съвсем не е. Когато наскоро казах на един приятел, докато ме питаше какво искам - „Парче хляб и една яхта“ (разбира се, съвсем на майтап), около час по-късно случайно минахме през една соц катерушка под формата на лодка и разбира се видях, че няма невъзможни неща :) Получих си яхтата. И дори снимка на нея.

За мен щастието е просто нещо. Мисля, че съм го постигнала.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да рискуват. Да се борят за мечтите си, да не ги е страх от провал. Не е страшно да паднеш. Страшно е да откажеш да станеш. И се усмихвайте повече. Не е подсъдно :) Все още...

Какво може да те разплаче?

Безброй неща, аз съм един крайно чувствителен индивид. Последно ме разплака един колега с негов разказ. Идеше ми да го набия, толкова е талантлив. Не, че му завиждам - яд ме е, че се крие и нищо не публикува. За разлика от мен. Не ме е срам да си споделям дивотиите :) А неговите заслужават да бъдат видени. Просто докосват, много...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Два пъти повече неща от тези, които могат да ме разплачат! :) Но обикновено хората около мен са тези, които ме карат да се усмихвам, а не рядко и сама си се смея, като се присетя за нещо.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват ми няколко парченца, не повече :) Но вярвам, че и те ще си намерят мястото.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Фактът, че съм жива и здрава, хората около мен – също :) Намерила съм своето място, обичам това, което правя, обичам хората около мен. Мисля, че това е повече от достатъчно!