Родена съм в годината на огнения кон през далечната 1966 година, а
във вените ми тече буйна южна кръв на два непокорни рода от най-прекрасното, но
и прокълнато място на Балканите, събрало Ада и Рая в магнетичното име Хазнатар.
Темата за силата на корените, за родовата памет, приятелството и
предателството, за единството в различността и заличаването на границите чрез
любов винаги са ме занимавали. Няколко мои сборника с разкази представиха тази
тема чрез съдбата на своите герои. Посланията и идеите им преминаха после
плавно и естествено и в романите ми, защото въпреки грозното, уродливото и
страшното в света около мен все още там има и красота, приятелство, обич,
прошка, милосърдие, състрадание, човечност.
Чрез творбите си – стихове, есета, разкази и романи
показвам онова, което ме крепи и в реалния живот – истинските приятелства
извън предразсъдъците на етнос, религия, пол, социална йерархия. Фактът, че
през изминалите петнайсетина години голяма част от произведенията ми бяха
отличени с награди в национални и международни конкурси, а героите в тях
спечелиха много приятели, показва, че си струва да се пише и говори за това.
Политиката разделя хората, изкуството, приятелството и обичта ги
събират отново – на една маса, в едно страдание, в един празник, в една
балканска душа.
Надявам се всеки, който
даде шанс на книгите ми, да намери в тях онова, от което душата му има
нужда, за да разтвори крила за полет.
Кои
бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Моето детство, раждането на дъщеря ми,
написването на романа ми „Хазнатар“.
А кое е
най-трудното нещо, което си преживявала?
Борбата с рака, която водя от известно
време.
В
какво вярваш?
В Бог, Съдбата, в ангелското у хората, в
Майката природа, в истинската любов и в силата на семейството.
Вярваш
ли в хората? А в
себе си?
Вярвам в онова зрънце добро у хората, което
може да спасява, пречиства и променя. Вярвам в себе си, знам какво никога няма
да направя и какво винаги ще бъде част от живота ми – обичта, милостта,
семейството, верността към истинските приятели.
За
какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да оздравея, да имам още малко време
да бъда с моето семейство, да напиша още поне един роман. Надявам се чрез
силата на позитивното в себе си, чрез милостта на Бог и Светлите ангели да се
справя с изпитанието, което имам в момента.
Има ли
нещо важно, за което не ти достига времето?
Да пътувам, да обиколя света, да видя как
живеят хората в Аляска, Африка, Австралия. Важно е да се срещаме с други нрави,
с друго светоусещане, защото така помъдряваме и разбираме кое всъщност е
истински важно в живота.
Важна
ли е прошката в твоя живот?
Тя е важна в живота на всеки. Първо трябва
да простим на себе си грешките, които сме направили, и никога повече да не ги
повтаряме. Иска се огромна сила и воля да простиш на някого, който те е наранил,
унизил, смазал. Но не е невъзможно. Прошката ни пречиства и ни дава сили да
продължим пътя си напред със слънце в душата.
Повече
в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Миналото има значение само тогава, когато
носи светлина и дава сила. Болезнените и черни страници в живота си съм
затворила завинаги. Живея тук и сега, с моето семейство и малкото верни
приятели, и се надявам да имам още
светли дни в бъдещето, за да бъда с тях и да се радвам на живота.
Какво
е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Прекрасно е усещането сутрин да отвориш очи
и да разбереш, че и днес си жив. За мен сега е скъп дар, който оценявам
истински, защото знам, че може да бъде още съвсем малко при мен. Животът е
обич, слънце, усмивка.
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Усмивката на дете, разцъфнало цвете, зелено
дърво, шум на планински ручей, влюбени, хванати за ръка, бременна жена, която
носи чудото на живота в себе си, задружно семейство, верни приятели на
преклонна възраст.
Къде
се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Навсякъде на Балканите – където и да отида,
най-мило ми е, когато съм сред балканци. Ние сме повече еднакви, отколкото
различни, по-лесно е да бъдем приятели, отколкото врагове.
Какво
ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата в Бог, в Съдбата, подкрепата на
семейството ми и верните приятели, писането.
Кои
хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Моите баби и дядовци, родителите ми,
семейството ми, верните приятели – от тях научих много неща за себе си, за
живота, за ценното и стойностното в него.
Искаш ли
да промениш нещо у себе си?
Не. Аз съм такава, каквато ме е създал Бог.
Живея в мир със себе си и света около мен. Благодарна съм за всичко, което
имам. И не съжалявам за нищо, което нямам.
Страхуваш
ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не се страхувам от смъртта. Тя е неизбежна
част от живота. Вярвам, че има живот след нея, че съществува прераждане, че
хората могат да се върнат като душа в друго тяло, за да бъдат отново с онези,
които много обичат.
А какво
те кара да се чувстваш жива?
Усмивката на дъщеря ми, подкрепата от моето
семейство и верните ми приятели, способността все още да създавам творби – и стихове,
и разкази, и романи, и рисунки. Това е шанс да кажа много неща, които ме
вълнуват и с които може да помогна на други души да намерят слънцето в себе си
и да променят живота си. Да ги убедя, че всеки ден може да бъде времето за
промяна, за възкръсване, щом сме живи.
Какво
е за теб самотата?
Приятелка. Тя понякога е необходима. Да
събереш себе си след битка или поражение, да излекуваш душата си от причинена
болка. Самотата може да бъде верен приятел,
стига да знаеш как да общуваш с нея.
Какво
ти дава представа за вечност?
Вечна е любовта, вечна е красотата и
хармонията в природата, вечна е майчинската всеотдайност. Това ме кара да се
усмихвам, защото съм майка, знам какво е истинска любов и съм дете на Майката
природа. Вечността е прегръдката между живота и смъртта в името на нов живот,
нова любов, ново слънце в душата.
Търсиш
ли смисъла на живота?
Намерих го отдавна. Смисълът на живота е да
създадеш семейство, да обичаш, да имаш верни приятели и да правиш добро на
хората, животните, растенията. Смисълът на живота е да бъдеш достоен човек и да
пазиш слънцето в душата ти да не изчезне. Аз го постигнах, макар да съм
обикновен смъртен и грешен човек. Значи могат да го постигнат и други. Стига да
имат силата и смелостта да се променят. А щом са живи, няма нищо по-лесно от
това. Трябва просто да чувстват, да слушат думите, които им казва душата. И
всичко ще бъде наред.
Какви
чувства изпитваш най-често?
Обич, радост от живота, нежност към
семейството и приятелите, към слънцето в душите на другите.
Какво те
уморява? А какво те зарежда?
Уморява ме мрънкането и хленченето, което
много често слушам около себе си от хората. Зарежда ме слънцето на деня, вярата
в Бог и обичта на моето семейство и приятелите ми.
Какво
е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е да бъдеш с обичаните от теб хора.
Всеки един ден от живота е съвършен. Когато пуснеш слънцето в душата си, дори
навън да вали и гърми, ти ще се усмихваш, защото знаеш кой си, какво искаш от
живота и накъде вървиш.
Какъв
съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете?
Да бъде вярно на себе си, да запомни, че
най-голямата ценност е семейството и никога да не го изоставя. Да има мечти и
да ги следва, независимо какво мислят другите. Да прави добро и да позволи слънцето да огрява душата му, да подбира приятелите си
много внимателно, защото те могат да бъдат спасение. Да се усмихва и радва на
всеки ден от живота, защото е прекрасен.
Какво
може да те разплаче?
Доброто. Когато срещна земни ангели,
даряващи добро, сълзите сами пристигат, за да ми кажат, че не греша и трябва да
се усмихна въпреки всичко.
А
какво може да те накара да се усмихнеш?
Доброто. Усмивката на дете, разцъфнало
цвете, зелено дърво, влюбени на 16, 60, 90 години – животът и любовта са
най-прекрасното нещо на света. А най-красивите жени на света са бъдещите майки.
Това ме усмихва, това ме радва, когато го видя.
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета
от него?
Наполовина е подреден, липсват още много
парченца - това са дните или годините, които ми остават. Как ще се подредят,
знаят само Бог, Времето и Съдбата.
Какво
цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Семейството е най-ценното за мен, обичта в
него, а също и приятелството, но истинското. А най-голяма благодарност чувствам
и дължа на Бог, Времето и Съдбата за това, което имам – семейство, любов,
приятели, способността да разказвам истории, да пиша стихове, да рисувам, да
правя добро, да съм все още жива. Особено последното – няма по-голям дар за мен
да се събуждам жива и да знам, че и днес ще мога да се радвам на своето семейство и да бъда с моите обичани
приятели. Дано хората, които прочетат интервюто, да го осъзнаят, преди да е късно. Струва си всеки ден да се
радваме на живота и да благодарим за него. Струва си всеки ден да казваме на
нашите скъпи хора, че ги обичаме и да им го показваме. Няма нищо по-важно от
това. И нищо по-лесно - да го направим.
Ако има нещо, за което не те попитах, а би
искала да споделиш с другите – напиши го също!
Благодаря за доверието, за възможността да
кажа какво мисля в това интервю, пълно с топли, човешки въпроси, които ме накараха да се замисля над много важни
неща.
Здраве, късмет и много обич желая на всеки,
прочел написаното!
Чудеса се случват всеки ден в живота ни,
ако вярваме в тях. А това, че сме живи, че можем да обичаме, че имаме очи за
доброто и красивото е може би най-светлото чудо, с което сме надарени.
Всичко, изказано тук, е вплетено като разбиране, идеи, светоусещане в
моите разкази, стихове, романи, рисунки.
Те носят слънцето на душата ми и ще бъдат с читателите-приятели и
тогава, когато мен няма да ме има. И това е прекрасен повод за още една усмивка
и благодарност към Бог, Времето и Съдбата.
Благодарете им и вие, защото сте живи и
можете да се радвате на живота днес, тук и сега!
Всичко най-добро на тези, които прочетоха
моите думи с душата си и на онези, които не го направиха! Бог да ви пази!
