Споделено от Стелиян Стоянов

"Когато няма виновни - няма и за какво да прощаваш. Но моля да ми бъде простено!"

Опиши себе си - както ти се възприемаш. 

Свободен Дух, living for love.

Хамелеон.

Стелиян Ивелинов Стоянов, Стельо, Стели, Стил, Стелко... или кой както ме нарече... избор, свобода.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всичките си ги обичам. Благодарение на тях съм това, което съм. Тук и сега.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Раждането, другото е игра.

В какво вярваш?

Вярата, както и Бог (Вселената, Полето...) нямат нужда от обяснения. Те просто са.

Вярваш ли в хората?

Безрезервно.

А в себе си?

Може би парадоксално, но с годините и времето - все повече и повече, а това вероятно е в следствие от засилената връзка с Истинското ми Аз.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

О, трудно ми е да опиша океана от мечти с прости думи.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ако е наистина важно, то времето ще ми стигне.

Важна ли е прошката в твоя живот?

До един етап от живота ми беше, но когато няма виновни - няма и за какво да прощаваш. Но моля да ми бъде простено!

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Странствам във времето, но фокусът ми е в "сега".

Харесваш ли нашето време?

Иска ли питане...

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

В момента съм привлечен от Мексико и Италия. Ню Йорк.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Мистерия, Приключение, Дълг.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Човек, Небе, Море, Гора...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Най-вече у дома и след това - навсякъде по света.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството, Приятелите, "Случайните" познати-непознати. Тук е мястото да благодаря на Марияна Иванова - майка, Ивелин Иванов - Баща и Катерина Стоянова - сестра и ангел пазител-хранител. Специални благодарности на Катя и Кирил Маринови - мои баба и дядо, и още нещо. Специални благодарности на преподавателите ми по Астрология: Росица Пармакова, Снежана Георгиева, Милена Вълканова. Също така и на психотерапевта, с който работя дълги години - Красимира Дянкова. И на Галя и Миро от Каризма -  мои "духовни водачи" през времето и тъмните години. Благодаря на всички Ви.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не, промяната за мен е привидна илюзия. Виж, трансформацията е друга бира. :)

Намерил ли си призванието си?

То ме намира всеки ден.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не знам.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всяко вдишване и издишване.

Какво е за теб самотата?

Прераждаща сила.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечно изплъзващото се "сега".

Какъв е смисълът на живота за теб?

Знам ли...!?!

Какви чувства изпитваш най-често?

Позволявам си да изпитвам всичко, а понякога - нищо.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Толкова естествено е да се умориш и след това да презаредиш.

Какво е щастието за теб?

Цялост.

Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не си падам по даването на съвети.

Какво може да те разплаче?

Всяка потисната емоция е в състояние да ме разплаче, рано или късно.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Нормалното ми състояние.

Чувстваш ли се обичан?

ДА.

Как би описал Любовта?

Май ще пропусна този въпрос, не е по силите ми. :)

Кое е доброто, което няма да забравиш?

Не бих искал да забравям доброто.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчета не липсват, но със сигурност не е цял и завършен.

Благодаря ти за споделеното!

БЛАГОДАРЯ.