Споделено от Стелиян Стоянов

"Когато няма виновни - няма и за какво да прощаваш. Но моля да ми бъде простено!"

Опиши себе си - както ти се възприемаш. 

Свободен Дух, living for love.

Хамелеон.

Стелиян Ивелинов Стоянов, Стельо, Стели, Стил, Стелко... или кой както ме нарече... избор, свобода.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всичките си ги обичам. Благодарение на тях съм това, което съм. Тук и сега.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Раждането, другото е игра.

В какво вярваш?

Вярата, както и Бог (Вселената, Полето...) нямат нужда от обяснения. Те просто са.

Вярваш ли в хората?

Безрезервно.

А в себе си?

Може би парадоксално, но с годините и времето - все повече и повече, а това вероятно е в следствие от засилената връзка с Истинското ми Аз.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

О, трудно ми е да опиша океана от мечти с прости думи.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ако е наистина важно, то времето ще ми стигне.

Важна ли е прошката в твоя живот?

До един етап от живота ми беше, но когато няма виновни - няма и за какво да прощаваш. Но моля да ми бъде простено!

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Странствам във времето, но фокусът ми е в "сега".

Харесваш ли нашето време?

Иска ли питане...

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

В момента съм привлечен от Мексико и Италия. Ню Йорк.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Мистерия, Приключение, Дълг.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Човек, Небе, Море, Гора...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Най-вече у дома и след това - навсякъде по света.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството, Приятелите, "Случайните" познати-непознати. Тук е мястото да благодаря на Марияна Иванова - майка, Ивелин Иванов - Баща и Катерина Стоянова - сестра и ангел пазител-хранител. Специални благодарности на Катя и Кирил Маринови - мои баба и дядо, и още нещо. Специални благодарности на преподавателите ми по Астрология: Росица Пармакова, Снежана Георгиева, Милена Вълканова. Също така и на психотерапевта, с който работя дълги години - Красимира Дянкова. И на Галя и Миро от Каризма -  мои "духовни водачи" през времето и тъмните години. Благодаря на всички Ви.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не, промяната за мен е привидна илюзия. Виж, трансформацията е друга бира. :)

Намерил ли си призванието си?

То ме намира всеки ден.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не знам.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всяко вдишване и издишване.

Какво е за теб самотата?

Прераждаща сила.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечно изплъзващото се "сега".

Какъв е смисълът на живота за теб?

Знам ли...!?!

Какви чувства изпитваш най-често?

Позволявам си да изпитвам всичко, а понякога - нищо.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Толкова естествено е да се умориш и след това да презаредиш.

Какво е щастието за теб?

Цялост.

Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не си падам по даването на съвети.

Какво може да те разплаче?

Всяка потисната емоция е в състояние да ме разплаче, рано или късно.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Нормалното ми състояние.

Чувстваш ли се обичан?

ДА.

Как би описал Любовта?

Май ще пропусна този въпрос, не е по силите ми. :)

Кое е доброто, което няма да забравиш?

Не бих искал да забравям доброто.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчета не липсват, но със сигурност не е цял и завършен.

Благодаря ти за споделеното!

БЛАГОДАРЯ.

Споделено от Стела Илиева - Стелла

"За мен красотата на света се събира в искриците безгрижие на детските очи."

Здравейте, казвам се Стела Илиева, а творческият ми псевдоним е Стелла. Автор съм на съвременна българска литература. Пиша разкази и повести. Мечтая да напиша роман. По моя идея са осъществени инициативите „България чете книги от български автори“ и „Книги без граници“, чрез които книги на български автори са в Българско неделно училище „Св. Иван Рилски“, Кеймбридж, Англия и Българско училище „Родна стряха“, Ларнака, Кипър. Имам идея за нов проект, но на този етап не мога да разкрия в какво се състои, защото са необходими няколко месеца за подготовка, съвместно с други автори. Имам две издадени книги – „В очакване на утре“, 2012 г. сборник с три новели и „42 дни живот“, 2014 г., драма по действителен случай. „Отхвърлени“ е заглавието на новата ми книга, която се надявам до няколко месеца да бъде в ръцете на своите читатели. До дни очаквам рецензията на литературния критик г-н Юлий Йорданов, който се ангажира да напише предговор към книгата, за което му благодаря. За моя голяма радост съм приета в курс по Творческо писане на Академия „Валери Петров“, група „Проза“. Щастлива съм, че ще усъвършенствам писателски „занаят“ при изявени имена като Ангел Игов, Кристин Димитрова, Емануил Видински. Поздравявам инициаторите и организаторите на този интересен проект, в частност Августин Господинов, за силата да се изправят срещу графоманията и за готовността да подадат ръка на млади и талантливи поети, писатели и сценаристи.

Фейсбук страница:  https://www.facebook.com/Thepresentwriter/

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? 

Детството е един от най-хубавите ми периоди. Имах щастливо детство.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Не искам да си спомням. 

В какво вярваш?

Вярвам в Господ. Вярвам в доброто и красивото. 

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Да, вярвам и в хората, и в себе си.

За какво мечтаеш? 

Мечтая за постижими неща. Първо, да завърша успешно курса по Творческо писане в Академия „Валери Петров“, след това да представя новата си книга. „Отхвърлени“ е моето най-красиво произведение до момента и заслужава широка аудитория.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За съжаление да. Аз съм твърде зает човек. Работя много. Не винаги ми достига време за хората, които обичам, а това е болезнено агонизиращо за мен, въпреки че не ми личи.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Категорично, да. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Живея единствено в настоящето. Вчера вече мина, а „утре“ е твърде далече.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега - опиши ми го с три думи.

Обичам живота и се радвам на всеки нов ден. Трудно ми е да го опиша с три думи. Опасявам се, че ако започна, ще напиша цяла книга. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

За мен красотата на света се събира в искриците безгрижие на детските очи.

 

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома се чувствам най-добре. Обичам уюта, спокойствието и тишината. Винаги се прибирам с удоволствие у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Любовта и вярата, че най-доброто за мен предстои.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
 

Моята публичност предполага, че не всички са добронамерени към мен. Сблъсквала съм се със злоба и агресия. Голяма част от хората могат да понесат само своя собствен успех - за моя са готови да ме разкъсат на парчета. И тук е мястото да благодаря на моето семейство и на най-близките приятели за подкрепата. Благодаря и на всички читатели и почитатели, които искрено се радват на всяка моя успешна стъпка.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

О, да! Аз съм пълна с несъвършенства. През цялото време опитвам да се моделирам, не знам доколко успявам. 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

Отговорът ще намерите в книгата ми „42 дни живот“.

Какво е за теб самотата? 

Дано никога да не разбера.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме комуникация с прости хора. Нямам предвид като образование, а като манталитет. Не съм мазохист, за да си причинявам дискомфорт и затова винаги избирам да общувам с хора, които са на моето енергийно ниво. Зареждат ме контакти с позитивни, динамични и енергични творчески натури.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Едва ли мога да давам съвети, а и не мисля,че е редно. Все пак, като универсална рецепта - не спирайте да следвате мечтите си.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Хората сме алчни същества, все нещо не ни достига. Искаме още и още. През цялото време търсим съвършеното щастие. Надявам се да дойде момент, когато ще мога да кажа, че животът ми е подреден пъзел, на този етап все още не е.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодаря на Господ за всичко, което ми е дал и за това, което не ми е дал, за да мога да оценя това, което имам. Има един много специален за мен човек, на когото трябва всеки ден да благодаря. Никога няма да спра да му повтарям: Сине, благодаря ти, че съм твоя майка!

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Съвсем на края, но не на последно място искам да благодаря на всички автори, които са се включили в моите инициативи, както и на тези, които предстои да се включат. За мен е невероятен комплимент желанието, с което авторите участват в тези кампании. Още по-радващо е, че получавам писма, в които авторите изразяват готовност да участват и в други мои проекти.