Привет, казвам се Калин Кирилов – музикант по професия и
образование, и последовател на Учителя Беинса Дуно. Говоря Български и Английски, но не ги владея
… (:
Начин на живот – Вегетарианство, баща на едно дете. В
момента съставям томове „Свещени Методи
по Учителя” (първият том е за Слънцето - https://www.facebook.com/groups/568506299966890/)
Псевдоним: Кайлин
Кои
бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Детството
(пълна свобода и щастие)
А кое е
най-трудното нещо, което си преживявал?
Още не
съм го преживял
В
какво вярваш?
В Бог и
Словото, дадено от Христа, а и от Учителя Петър Дънов
Вярваш
ли в хората?
На хората
се доверявам, но не се самoзаблуждавам;
те имат още много да учат и да се развиват. Доверявам се, но да вярвам - по-скоро
не… Разбира се, вярвам на Доброто в тях.
А в
себе си?
Вярвам
на Духа в себе си и имам умерена увереност в себе
си по тази причина, но не съм
от хората които казват, че разчитат и вярват само на себе си… не е достатъчно.
За
какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Като
повечето идеалисти, мечтая за един много по-добър Свят, за едни чисти
отношения. Убеден съм, че Волята Божия ще преодолее всички недостатъци на света
и след това ние ще станем Братя…
Има ли
нещо важно, за което не ти достига времето?
Да съм
сред природата, на вдъхновяващи места по-често и за по-дълго. Липсва ми по-скоро
среда, отговаряща на моите виждания… Времето е само „хроникьор”, то не е
фактор.
Важна
ли е прошката в твоя живот?
Без
прошка няма напредък, тя е една от основните
Добродетели, а когато се приложи става и
Метод… Да простиш значи даже и да забравиш - само това е истинска прошка…… това
си е най-дълбоката прошка.
Кое
обаче не прощавам – Лъжата!
Повече
в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Те са
един организъм, но
каквото и да си мисля – зная, че живея винаги сега… Миналото е урок, бъдещето –
вероятност. Настоящето определя и двете.
Какво
е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Урок,
Служене, Свобода (умерена)
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Планини,
усмихнати и щастливи детски очи… Изгревът или Залезът на Слънцето… Бързо
развалящото се време съдържа много голяма сила и потенциал, и има скрита
красота.
Къде
се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Сред
природата, колкото по-чисто - толкова по-добре, и разбира се, сред съмишленици
и приятели… тогава е вътрешното „У ДОМА” (в думата „Дом” присъства най-вече ОМ…
което е вътрешно, а не външно състояние). По-скоро винаги съм на гости, дори и
у нас.
Какво
ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Нещото
отвътре, което няма имена…… и етикети.
Кои
хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
До една
възраст – Родителите… и близките въобще. След това, а и сега - моите духовни
приятели и Братя по идеи.
Искаш ли
да промениш нещо у себе си?
Да съм
по-чист - Чистота – вътрешна… даже пречистота… Условието за Всичко Свято,
Всичко е последствие от нашата чистота и Любов, но няма Любов без Чистота… разбрахте
ме, нали!
Страхуваш
ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Като я
видя, ще ви кажа…, а за Живота - той е преди Смъртта и След нея… Смъртта
Слугува на живота и по никой начин не го прекъсва… Тя е преход към друг етап на
живота… Смъртта е опасна за едно нещо - нашето ЕГО, то трепери пред Смъртта, защото
тя идва най-вече за него.
Какво
е за теб самотата?
Самотата,
погледната като уединение, е необходима, от време на време. Човек е самотен,
само когато не е обичан и не обича, когато не е разбран. Самотата може да е
приятел, но и Враг - от теб зависи, тоест от вътрешната ни нагласа.
Какво
ти дава представа за вечност?
Нямам
(нямаме) си и понятие за тези неща… само теоретизираме.
Търсиш
ли смисъла на живота?
Намерен
е!… Важно е оттук нататък как ще живея.
Какви
чувства изпитваш най-често?
Светли
чувства и Мисли, но понякога съм критичен към всичко и всички.
Какво
те уморява? А какво те зарежда?
Нечистия
въздух, шумове, хорската простотия…
Какво
е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Дефинирам
щастието като вътрешен и външен мир и спокойствие... Щастието е вътрешно
понятие и процес постоянен, почти всекидневен.
Какъв
съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?
Не
давам съвети, но апелирам към пълна честност и работа с доброто.
Какво
може да те разплаче?
Мъката
или страха в очите на едно дете…
А
какво може да те накара да се усмихнеш?
Почти
всичко - без това, което ме натъжава.
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още
парчета, за да е цял и завършен?
Животът
ми е книга и не пиша само аз вътре… А и математическа формула, в която не поставям
условията само аз, но резултатът трябва да го реша основно сам.
Какво
цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя Всичко, което е
повече от това, което можем да усетим със сетивата си… тоест невидимите неща.