Споделено от Никола Райков

"Ние живеем в най-хубавото време. Светът е пълен с проблеми, не можем да го отречем, но мисля, че в крайна сметка се променяме към по-добро"

Казвам се Никола Райков (всъщност истинската ми фамилия е „Крачолов“, като в „Пейо Яворов Крачолов“, но това е една друга история). Баща съм на 6-годишен син. С него и съпругата ми живеем в малко селце, близо до Стара Загора. Създател съм на приказките-игри „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“, които си спечелиха хиляди фенове в България, а отскоро напуснаха и границите на страната ни.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не знам, наистина. Животът е пълен с хубави моменти. Раждането на сина ми, събирането със съпругата ми, напускането на работа, преместването на село, успехите на книгите ми, моменти от детството, от юношеството. Знам ли, толкова са много...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Бях в последния семестър в колежа в САЩ, когато ме сграбчи тежка депресия. Плачех по цял ден и не можех да свърша нищо. Бях на ръба да не завърша образованието си. Исках да се откажа от всичко и просто да се махна оттам. След няколко месеца успях да се взема в ръце и да приключа всичко успешно.

В какво вярваш?

Във всичко. Вярвам, че гледната точка на съответния човек е истина за самия него. В този смисъл не разглеждам реалността като твърда и непоклатима единна истина, а като фасетъчна съвкупност от реалности.

Вярваш ли в хората?

Абсолютно.

А в себе си?

Разбира се.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая книгите ми да достигнат милиони деца по целия свят.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ех, това време, което все не достига. Колко ли са хората, които могат да кажат, че времето им е достатъчно. Но не, не мисля, че има нещо важно. Самият израз „нямам време“ означава, че имаш да вършиш неща с по-висок приоритет. Тоест ако нещо наистина е чак толкова важно за теб, значи ще намериш време. Просто то не е с чак такъв приоритет за теб и затова „нямаш време“.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не особено. За мен не е трудно да прощавам, но все по-рядко ми се налага да го правя, защото като цяло не се обиждам, за да има нужда да прощавам.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В миналото – не, определено. Всички знаем, че трябва да живеем в настоящето, защото то е единственото, което е, но аз имам склонност да мисля за бъдещето, да фантазирам и да правя планове.

Харесваш ли нашето време?

Да, ние живеем в най-хубавото време. Светът е пълен с проблеми, не можем да го отречем, но мисля, че в крайна сметка се променяме към по-добро.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Имам едно вълшебно място край Мъглиж, което винаги ме зарежда. Обикновено оставаме с приятели да преспим покрай огъня на една полянка в гората. Там „тръгнахме“ със съпругата ми и там ѝ предложих да се оженим. Същото място малко или много стана основа за първата ми книга.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам живота и му се радвам. В момента за мен той е: любов,  творчество, надежда.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Лицето на сина ми, докато спи.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Обикновено сред природата, в дивото, се чувствам в свои води, но хей, няма такова място като „у дома“. :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Подкрепата на другите хора.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругата ми.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, разбира се. Имам недостатъци, които не харесвам, но малко или много засега съм се приел такъв, какъвто съм.

Намерил ли си призванието си?

Да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не бих казал, че се страхувам от смъртта. Не знам, може би ако я усетя да диша във врата ми няма да съм чак толкова безстрашен, но не е нещо, което занимава съзнанието ми. Вярвам, че „в природата нищо не се губи, само преминава от една форма в друга“.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Творчеството. 

 



Какво е за теб самотата?

На мен ми е нужно да оставам сам от време на време. Но ако самотата е постоянно с теб, тя може да бъде огромно бреме.

Какво ти дава представа за вечност?

Не мисля, че е по възможностите на човек да си представи вечността.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът? Това предполага ли, че животът има само един смисъл? :)

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост. Удоволствие. Надежда.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме празнодумието. Зарежда ме творчеството.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки един ден може да бъде съвършен. Въпросът не е в това, което се случва, а в този, който го възприема.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не бих давал съвети. Особено непоискани.

Какво може да те разплаче?

Много неща. Аз съм емоционален човек и се разплаквам лесно, ако видя или усетя страданието на човек или животно. Считам „мъжете не плачат“ за колосална глупост. :)

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща. Аз съм положителен човек и лесно се усмихвам.

Чувстваш ли се обичан?

Да, много

Как би описал Любовта?

Не мога да я опиша. Аз съм прозаик – ще оставя любовта на поетите. :)

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много хора са вършили всякакви добрини, но има едно американско семейство, което ме прие в дома и сърцата си. Не мисля, че някога мога да забравя този жест.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Завършен е. Всички нови парчета, които се добавят към него, само го разширяват.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За всичко. Аз съм галеник на съдбата.