Споделено от Венета Въжарова

Аз съм Венета Въжарова, родител на едно дете, писателка, съоснователка на Сдружение Екотворци и графичен дизайнер на свободна практика. Това са основните неща, с които се занимавам в момента. 

Сайт на Трите книги - darklydim.wix.com/triteknigi

Личен сайт - darklydim.wix.com/portfolio

Сайт на сдружението - www.ecotvorci.com/

В различните етапи от живота си аз се възприемам различно, така че не мога да дам лесен отговор на въпроса коя съм. Със сигурност знам, че се променям и се старая тези промени да ме обогатяват, да са промени в положителна посока. Стремя се да имам оптимистична нагласа към себе си и света, защото е много лесно да попаднеш в капана на самосъжалението и песимизма, но това е грешният път и не го препоръчвам на никого.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите ми моменти са тогава, когато правя нещо, което ми харесва. Независимо какво – може да е игра с детето, работа по проект, четене, рисуване, писане, бъбрене с приятелки, плуване, тичане и т.н. Нищо не може да се сравни с времето, в което отдаваш сърце и душа на това, което правиш. Вероятно затова източните мъдреци съветват да не мислим за миналото и бъдещето, а да се съсредоточим в настоящия момент. Когато влагаш душата си в нещо, няма начин да не се почувстваш щастлив.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно е да не правиш нещата, които обичаш и да си принуден всеки ден да правиш компромис със себе си. Тогава най-лесно се попада в порочния кръг на негативизма, самосъжалението и омразата.

В какво вярваш?

Вярвам че силата е с мен :)

Вярваш ли в хората?

Да.

А в себе си?

Да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за много неща, а се надявам да не спра да откривам нови и нови загадки всеки ден. За мен няма нищо по-тъжно от човек, който си мисли, че всичко знае, всичко е видял и към нищо не изпитва любопитство.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, но така е по-добре, отколкото да имам излишно време, в което да се вайкам, че ми е скучно, сиво или тъпо.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, и все повече се убеждавам в силата на това да простиш. И на себе си, и на другите. Четох някъде, цитатът не е точен, а по спомен: „Когато не прощаваме, ние вредим на самите себе си, защото сякаш казваме на Вселената – аз искам още от това и не съм готов да го пусна. Искам още и още от същото преживяване, от същата несправедливост, за която не съм простил.“ Защото фиксирайки мислите си в несправедливостта, която ни е обидила, ние всъщност привличаме още от нея.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Да, ние живеем в уникално време на неограничени възможности. Страшно много поколения преди нас не са си и помисляли за нещата, които можем да правим ние днес. Живеем в може би не най-развитата демокрация, но все пак демокрация. Това е дар, и ако има хора, които не го осъзнават, а те в България са много, то те няма да видят красотата на този дар, а ще останат вторачени в недостатъците и кривините му.  В голяма степен ние сами създаваме реалността си и  твърдо вярвам, че когато търсиш лошо - лошо ще намериш.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, това е пътуването навътре в себе си. 

фотограф: Явор Радев

 
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Да, обичам го. Животът е всичко, което съм. Трите думи са - загадка, съвършенство, единство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Природата, танцът, играта на артистите, певците, музикантите. И умиляващите снимки на котенца и кученца във фейсбук разбира се ;) :)

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Където ми е топло.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Жизненият заряд, вътрешната сила, вярата, че ще дойдат по-добри дни.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, писателите, учителите, приятелите, колегите, семейството, и най-вече всички, от които съм поискала помощ. Не се бойте да търсите помощ, да молите, да искате. Това също е един от даровете на живота. Възможността да поискаш помощ и да я получиш. Искайте с ясното съзнание, че щом вие имате право да казвате „Не” на другите, то и те имат същото право. Уважавайте и приемайте чуждото „Не”, но не се бойте да молите за помощ, защото хората обичат да помагат, и ако могат - биха го направили.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, много неща искам да променя и това е едно от нещата, които ме движат напред.

Намерила ли си призванието си?

Не, търся го още. Това е друго от нещата, които ме движат напред :)

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Да, страхувам се. Вярвам, че има нещо отвъд, но дали е правилно да се нарече живот - не знам. Може би е нещо друго, за което нямаме познание и съответно нямаме дума или термин, които да го описват.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Дишането.

Какво е за теб самотата?

Моят малък, личен празник.

Какво ти дава представа за вечност?

Нищо не ми дава представа за вечност. Мисля че няма нищо вечно. Може би това, че няма нищо вечно е вечно… :)

Какъв е смисълът на живота за теб?

Ако някой ден ми хрумне нещо по въпроса ще ти се обадя, но в момента мога да ти кажа само – нямам си и идея!

Какви чувства изпитваш най-често?

Чувствата и мислите трябва да се тренират. Както се тренира тялото, ако искаме да е хубаво, така трябва да тренираме и мислите и чувствата си. Представата, че те идват и си отиват  без да зависят от нас, а от околните хора и случки е грешна. Откакто осъзнах тази простичка истина се чувствам много по-добре.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден... 
Ще се повторя, но съвършеният ден е ден, в който всичко което правя е в хармония с желанията, способностите и стремежите ми. Тоест всичко, което правя, го правя с любов.

  
 Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще? 
Да са смели, любопитни и позитивни. И да търсят и молят за помощ. Така ще изпитват и благодарност, а както един много специален човек ми каза веднъж (по-точно ми го написа) : „да си благодарна, значи че са ти се случили прекрасни и много човешки неща.“

Какво може да те разплаче? А какво може да те накара да се усмихнеш? 
И на двата въпроса имам един и същ отговор: много неща - книга, филм, музика, случки от ежедневието.

Чувстваш ли се обичана? 
Да.

А правилно оценена от другите за това, което си? 
Няма правилно и неправилно. Всеки има право на собствената си преценка за другите. В голяма степен оценката ни за другите отговаря на истинската, дори неосъзнатата ни оценка за самите нас. Ако ние сме способни да видим собственото си величие, сила и красота, то несъмнено ще ги видим и у другите. 

Кое е доброто дело, което няма да забравиш? 
Щастлива съм, че не е само едно. Много добрини се надявам да не забравя никога и се надявам също да мога да ги върна обратно в света и на хората, и така както са ги направили за мен - да мога и аз да ги направя за други. 




Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 
Животът ми не е пъзел. Не си го представям така.  Повече си го представям като картина, която рисувам или роман, който пиша в съавторство с Вселената.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 
Благодарна съм за всички чудеса, които се появиха по пътя ми и най-много за това, че ги видях.