Споделено от Делиян Маринов

 

 

  Казвам се Делиян Маринов и съм на 23 години. Трудно е да се определя като някакъв, още повече - като някой. Това е възраст, в която човек е постигнал нещо (или не съвсем), но пък в същото време не знае и какво му е подготвил животът.
  За сметка на това се занимавам с куп неща (работа, писане, до скоро учене, пътуване, консумиране на изкуство във всяка една форма, социализиране и т.н.), защото смятам, че младите хора трябва да бъдат активни.
  Ето защо аз, 23-годишният човек, съм и всичко, и нищо.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите на осъзнаване – когато осъзнах с какво искам да се занимавам, когато осъзнах какви са грешките за няколкото провала в личен план и най-вече - когато осъзнах незначителността на собственото си съществуване като човек. Много ми олекна – повярвай ми.
        

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Сблъсъците с идеалистичните представи за мен на близките ми. Няма нищо по-лошо от това да разбереш какво се очаква от теб в бъдещ план за реализация и в същото време да не го искаш и да вървиш в съвсем друга посока. А това се случи и с майка ми, и с редица приятели.

В какво вярваш?

В индивидуализма. Не че е възможно всеки човек да бъде напълно различен или идентичен, но е важно да се стреми към това. Това би го вдигнало едно ниво над масата хора.

Вярваш ли в хората?

По принцип не, но си оставям малка надежда. Зависи доколко си мисля, че ги познавам. Гледам много, много да не разсъждавам над това, защото усещам как надеждата умира.

А в себе си?

Не съм чак толкова арогантен. По-скоро се уповавам на себе си. Вярата е нещо сакрално. Хората сме далече от това състояние, колкото и да се самозаблуждаваме.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Че ще реализирам всички планове и проекти, които съм създал в ума си. Да напиша и издам всичките книги, чиито сюжети и идеи са узрели в мен. Така се надявам, че впечатленията и размишленията ми ще стигнат до повече хора и ще им помогнат по някакъв начин.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Бих казал себе си, но отдавна не съм на върха на пирамидата от приоритети. Но най-важното нещо, за което не ми достига времето, са близките, роднините и приятели. Иронията е, че колкото повече обичаш някого, толкова повече няма да ти стига времето да бъдете заедно.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Винаги искам прошка, защото знам, че това се възприема добре от другите. Но в същината й я мразя, защото тя ми развързва ръцете. Един вид, аз мога да направя някоя простотия и фактът, че съществува „опрощение”, ми идва окуражаващо.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Всичко се случва толкова бързо, че не знам. Честно! Може би трябва да се въведе нов тип време – Сегашно неосъзнато. Живееш в настоящето, но си нямаш и идея какво се случва!

Харесваш ли нашето време?

Това, че чета и пиша книги достатъчен отговор ли е?

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяко едно малко бягство от ежедневието, което мога да си позволя. Също така, колкото и да не искам – ще си позволя едно клише – държа много на местата, които носят спомени от детството ми, местата, където съм споделил емоции с приятели и половинки.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Класически тип връзка. Обичам го, но той ме изцежда, нервира, разочарова. И въпреки това имам надежди, че заедно ще постигнем нещо. А относно описанието – Мечтание, Ридание, Познание.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всичко, недокоснато от човешка ръка. Или поне максимално незастроено.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Ще си позволя да отговоря с цитат от любим автор: „През целия си живот търсех място, което да нарека свой дом. Смятах, че домът е място и той наистина е, макар и не физически осезаемо. Истинският дом е тук – в сърцето. Той е чувството, което само присъствието на истински приятели може да ти даде. Сега, когато вече знам това, най-сетне открих и истинския си дом. Ако обстоятелствата не ми позволяват да остана в него, тогава просто го вземам със себе си.” – Р.А. Салваторе, „Пътеки към утрото”, преводач Вера Паунова.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Освен опората на близки хора, много често се допитвам до любими литературни герои в мислите си. Мисля си – как биха постъпили те, какво биха направили? Общо взето се надъхвам. Литературата е най-доброто бягство, защото от него можеш да се завърнеш по-силен и по-способен.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Майка ми, откакто се помня, приятелката ми, откакто сме заедно, редакторът ми, откакто започнахме съвместна работа това лято и приятелите ми, всички, с които се запознах и забравих през целия изминал път. А влиянието – от литературните персонажи. Почнал съм един по един да си ги татуирам даже.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Понякога искам да туширам свръхемоционалността си, но това, като всяка промяна, ще донесе и добри, и лоши неща. Затова по-добре - не. Засега съм си добре.

Намерил ли си призванието си?

Според мен – да. То е писането и издаването на книги. Но според хората, които са запознати с мнението ми – не.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта в животите ни има хиляди измерения. Можеш да умреш като човек, като човек – за някого. Умират хиляди моменти, стотици възможности и десетки мечти – постоянно. И веднъж ако успеем да изкореним страха си от това, ще живеем една идея по-щастливо. И, да. Вярвам в живота след нея. „Нещо приключва, нещо започва...” (негово литературно величество Сапковски!)

А какво те кара да се чувстваш жив?

Когато обмислям реализацията на плановете си, дори малките – тези за деня. Не ставам по-късно от 7 часа сутринта, максимум 8, и се изстрелвам към живота с хъс и желание да постигам успехи във всеки план.

Какво е за теб самотата?

Човешка орисия. Мегавселена. С толкова много измерения – може да е убежище, може да е палач... може да е всичко!

Какво ти дава представа за вечност?

Звукът, извиращ от нечия гайда. Зазвучи ли този инструмент в главата ми, чувствам как душата ми се отваря към всичко, което Вселената представлява.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисъл и живот в едно изречение са трудна комбинация. Знаеш ли, когато обикновените хора не са имали наука, за да си доказват това и онова, са се вглеждали в нещата около себе си. Те са им давали нужните отговори и човечеството се е съхранило, макар и да е доста изродено в наши дни. Затова, за да ти дам дефиниция, просто ще се огледам. Първото, което ми идва на ум е - колко красива есен е. Тя обаче ще загине под снеговете на зимата, която пък от своя страна ще се умори и ще даде път на пролетта. Цикълът е ясен за всички. Е, в човешкия живот е същото. Сезоните се сменят, а ние сме се вкопчили във всеки един поотделно, без да си дадем сметка, че нещата се въртят. И ако някой си мисли, че лятото му е прекалено дълго, нека се готви за жестока зима! И обратното.

Какви чувства изпитваш най-често?

Вълнение, страст, меланхолия, гняв. После цикълът се завърта.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме хора, които правят изкуствени скандали, за да предадат лошата енергия, която са получили отнякъде. Щом обаче попия тази енергия, започвам да пиша, като по този начин я освобождавам в дадена творба и като видя резултата  се зареждам.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

С любимия човек, домашен любимец, книга и/или напитка. А съвършен ден няма. Защото рано или късно идва залезът, нощта, а после - и другият ден. Няма нищо вечно и затова няма нищо съвършено.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Да не съжалява за нищо, което е направил в миналото. Защото това само ще отнеме време от настоящето, с което да направи нещо по-достойно.

Какво може да те разплаче?

Всичко. Стига да е искрено и истинско.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко. Стига да е искрено и истинско.

Чувстваш ли се обичан?

Да, определено. И го пожелавам на всички.

Как би описал Любовта?

Любовта е най-доброто мерило за живота. Ако се справяме добре там, значи бихме се справяли добре във всяка една друга ситуация. Един елемент е от съществено значение и това е саможертвата. Взаимната. Тя подхранва любовта и й придава значение. Колеги, общи работници, от предишната ми работа, казваха, че няма любов, а само секс и взаимни  интереси. Но това е като религията – много хора отричат съществуването на различни богове, но въпреки това живеят добре, без да вредят и са щастливи. Няма значение как наричаме любовта – секс, интереси, изгода, привързаност. Ако ни прави щастливи - все е любов.
Отговарям на този въпрос половин час, тъй като котката постоянно си играе с мен и ме закача. Ето ти любов!
 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Видял съм много страдание и много добрини. В живота тези неща вървят ръка за ръка. И все пак, не искам да степенувам сторените за мен добрини. Много хора са ми подавали ръка и ги поздравявам, ако четат това интервю.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Не съм стигнал дори до средата, а вече виждам, че създателят на пъзела ме е лишил от много части. И въпреки това, ще скрепя нещичко.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсва ми етикетчето с цената на пъзела. Надявам се някой ден да разбера стойността му.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя най-много това, че видях истинското дъно и истинската кал. Защото това ми дава увереност, че каквото и да стане -  вече съм бил там. Най-голямата ми благодарност е към хората, които ми позволиха да допусна грешки и към хората, които ме разочароваха и нараниха. Благодарение на тях съм по-силен и гледам с високо вдигната глава към утрешния ден.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

 Ако не съм станал досаден с философстване, искам да споделя едно последно разсъждение. Извод, до който стигнах и на който залагам всичко, че е истинен. Императивен.
Всичко опира до това дали един човек иска да се разбере с теб или не. До нагласата. Спорил съм с хора, които просто не искат да се спогодим. Когато държа на своето, ми казват, че съм кон с капаци, а когато се съглася с тяхната позиция, ме обиждат, че съм фурнаджийска лопата. Е? Защо да се кахърим за хора, които просто не искат спогодба. В такива случаи човек трябва да пази нервите си. И да умее да обръща гръб.