Споделено от Нина Алексиева

Казвам се Нина. Всеки човек е вселена, преплетена с много други вселени. Вселена, състояща се от много галактики, планети и всякакви други неизследвани места.  Вселена от емоции, преживявания, мечти, потоци от сълзи, смях, докосване. В тези отговори на звездните дълбоки и поглъщащи въпроси на Кристина, ще се видят отблясъци от моята вселена, отразена в този един момент.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? 

Когато съм била разбирана, чута. Свободно дишаща творческия порив. Радостно уморена.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала? 

Да се чувствам ненужна; недостойна да бъда обичана; виновна. Да не се обичам.

В какво вярваш? 

В сътворяващата сила на любовта. Че сме създадени с любов, че създаваме с любов, че Любовта е, която ни прави щастливи.

Вярваш ли в хората? 

Да. Вярвам, че има безброй много хора, които са искрени, истински и честни към сърцето си. Забавни, интересни, с неспирен порив за открития и развитие. Хора, които живеят с цялото си сърце.

А в себе си?        

Да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш? 

Ако уточним определението за мечта и надежда, не като нещо, което никога няма да бъде постигнато... а като много скоро реализируеми събития в близко бъдещe, за които мисля и се подготвям – да, тогава мечтая за много неща. Неща, които главно не са „материални неща“, но имат много различни материални форми. Нещо като.... хм... Мечтая си за следващия модел, новият ъпдейт на уютния ми дом; щастливото ми семейство; творческите ми изяви и прочее. Може много да се говори, навлизайки в детайли.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За щастие няма. За мен времето е едно от измеренията на живота. Много е прекрасно, че тече и не спира... никога не спира. Има толкова много време да се направят много хубави неща.

Важна ли е прошката в твоя живот? 

Да, мисля че прошката е една от най-висшите форми на израз на любовта. Прошката освобождава.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В бъдещето. Сега живея в бъдещето. Сегашно бъдеще време. Знам, че може да звучи странно за някой, но както има бъдеще време в миналото... за мен има „сегашно бъдеще време“.

Харесваш ли нашето време? 

Да, харесва ми колко много неща се променят със скоростта на светлината. Но и бъдещето много ме влече.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много? 

Това са местата, където се чувствам свободна на дишам и творя живота си със сърцето. Някои места са като картини – виждам ги и ми „говорят“ и ме вдъхновяват. Например Базиликата „Свещено Сърце“ в Париж. Наистина свещено място, направено със сърце. Част от сърцето ми винаги ще е там. Други места ме обгръщат пространствено. Аз влизам в техния свят. Например каменната дзен градина-храм Рьо Ан Джи в Киото. Светът на тишината, която говори; мъдростта на спокойствието; туптенето на сърцето.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Светът – Езда по залез; Изгрев в морето; Пленителните цветове на гората през есента; Рано сутрин слънчевия лъч и капката роса по пролетната свежа трева; Спящо бебе; Усмивка в очите; Всичко, създадено с топла любов.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Моето „у дома“ е мястото, което те обгръща и прегръща. Или по-скоро, където любовта те обгръща и прегръща. Безусловно приемаща. Неосъждаща. У дома е весело, забавно, сияйно. Топло, уютно и мирише на прясно изпечени вкусотии. Това е описанието отвътре-навън. А  отвън-навътре:  това е място, където хората, социалната среда, общественият ред, културата са в синхрон с моя вътрешен мир. Това е моето място. Да, и него съм го намерила.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи. 

Обожавам животът! Обичам да живея, да дишам с цялото си сърце. Животът е радост, безкрайно разнообразие, неспирно развитие. Но това, което най-много ми харесва в живеенето е прекрасното чувство да се събудя с усмивка и с нетърпение да разопаковам хилядите скрити подаръци, които този ден ми носи. Денят: Днес.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?  

Хората, които са ме обичали безусловно. Любовта без условия и изисквания вдъхновява, успокоява, изгражда, лекува.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Да. „Да променя“, но не като да коригирам, изтрия и поправя, а „да променя“ - като непрекъснатото развитие на живота. Искам и съм вдъхновена да се развивам. Неспирно. Така че не бързам. Нямам срокове и планове за покриване. Уча се всеки ден. Да живея будно, искрено и истински всеки ден. Да гледам със и чрез сърцето си.  Да обичам.

 

Намерила ли си призванието си? 

Мисля, че да. Но и това е процес, и няма да се изненадам да намеря още много неща, които да обичам да правя. Засега откривам творческите изразни средства. Ще излея душата си чрез писане – на разкази; чрез картините на фотографията и с някои приложни изкуства. Творчеството е всепоглъщаща и неповторима река от емоции.

Какво ти дава представа за вечност?

Времето – не спира. Облаците – няма два еднакви и са все така интересни. Изгревът на слънцето – това е нещо сигурно – утре слънцето пак ще изгрее, и после пак, и пак, и пак. 

Какъв е смисълът на живота за теб? 

Според мен, животът трябва да се чувства, да се усеща с всичките ни стотици сетива. А не толкова да се осмисля. Така че ще оставя смисъла му за философите. А чувството за живота за мен – чувството да си жив – е в това да позволя на сърцето ми да обича и да бъде обичано. Да го оставя да тупти.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще? 

Да сме искрени и истински като децата. Съвет не бих дала, ако не ми поискат, но ако ме питат, ще кажа на хората да погледнат детето и да се учат от него. Детето в нас. Да го събудим, да го успокоим, ако можем, да го оставим да бъде обичано. Защото то е обичано. Децата знаят какво е да живееш с цялото си сърце. 

Чувстваш ли се обичана? 

Да.

Как би описала Любовта? 

Любовта е:

Любовта ме обича. Любовта може да чака. Любовта е безусловна. Любовта лекува. Любовта уважава. Любовта дава сигурност. Любовта прощава. Любовта слуша. Любовта чува. Любовта ми дава сила. Любовта ми казва да следвам сърцето си. Любовта ме възстановява. Любовта говори всички езици. Любовта говори и без думи. Любовта ми говори с усмивка, докосване. Любовта ме пита.... и  наистина иска да знае – как съм. Любовта знае как се чувствам. Любовта може, дори когато аз не мога. Времето и Любовта се обичат.....                                                              

Любовта ме обича.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Имаше една книга, която четох може би на 14 години,  където описваха живота като пъзел. Изцяло бял пъзел. Мисля и чувствам, че животът не е завършен, когато пъзелът е подреден. И въобще - той няма край. Но ние правим различни избори.... и подреждаме парченцата пъзел, а много често и ги пренареждаме и пренарязваме. И най-интересното за мен е, че и си го рисуваме. Той е бяла картина, докато не започнем да рисуваме по него. Ние рисуваме, понякога оставяме другите да пишат и рисуват по него. Колкото по-радостни и щастливи сме, толкова по-хубав е.

Благодаря ти за отделеното време и споделените мисли!  

И аз много ти благодаря!