Споделено от Даян Шаер

Казвам се Даян Шаер.

"Мечтая постоянно, за много и различни неща, но най-вече мечтая дните ми да са винаги изпълнени със смисъл"

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

2015 година беше най-силната ми година – сбъднах най-много мечти. Научих се, че е хубаво когато вечер легнеш да има какво да занимава и вълнува ума ти, освен битовите неща.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Отново 2015 година. Тъй като началото й беше много трудно за мен, трябваше да направя нещо, за да изляза от огромната дупка – тогава започнах с пълна сила да изпълнявам точките от списък с неща, които искам да постигна (правя си такъв всяка нова година). Тогава се почувствах отново силна, жива и най-важното: че вървя в правилната посока.

В какво вярваш?

В силата на мечтите да те водят напред.

Вярваш ли в хората?

Трудно се доверявам.

А в себе си?

Да. Ако не вярвам в себе си, съм загубена.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая постоянно, за много и различни неща, но най-вече мечтая дните ми да са винаги изпълнени със смисъл и когато се обърна един ден назад да не съжалявам за нещо пропуснато, а просто да се усмихна с носталгия.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето винаги е малко, но за нещата, които истински искам – винаги намирам време.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна, но трудна за даване.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Винаги съм живяла в миналото… Но от известно време насам се научих, че миналото си е минало, бъдещето си е бъдеще, а  ние имаме само сега. Настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Да. Но винаги съм искала да живея във времето с писмата, големите рокли и баловете. В това отношение Кийра Найтли ми помага много с нейните роли в ‘‘Ана Каренина‘‘, ‘‘Гордост и предразсъдъци‘‘ и ‘‘Дукесата‘‘. Чрез нея успявам да се пренеса там поне за час-два…

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не се сещам нищо конкретно, но обожавам да пътувам.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Учител. Непредсказуем. Различен всеки ден.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Навсякъде където има вода, дъхът ми спира. Водопади, морета, реки…

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Близък човек, топла чаша с кафе, книга, наргиле. Микс от всичко това ми придава усещане, че съм у дома, че съм на правилното място.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Комплексно е. От една страна обкръжението ми, от друга - моите цели, които чакат да бъдат постигнати. Моето „аз”, което е направило списък с неща, които иска за себе си и чака. Обажда се в трудните ми моменти и напомня да продължавам все напред, защото там ме чакат хубави неща.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството и приятелите ми. Тесен кръг са, но винаги мога да разчитам на тях.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Каквото искам – го променям. Характерът ми е малко труден на моменти. Последната година промених много неща.

Намерила ли си призванието си?

Да. Писането. Мечта и призвание. 

  


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от смъртта, която може да ти отнеме близките. Но вярвам, че животът винаги предоставя нови форми… Вярвам в прераждането и душата, която продължава да живее.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Адреналинът и щастието.

Какво е за теб самотата?

Нещо, през което човек трябва да мине, за да оцени какво има.

Какво ти дава представа за вечност?

Небето.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да живееш. Не просто да съществуваш…

Какви чувства изпитваш най-често?

Позитивни.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме хората, които имат първично мислене. Зареждат ме новите емоции, събития, екскурзии, места…

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Нямам конкретна представа за щастието, защото не искам да го ограничавам да се случва само в една форма. Всичко може да е щастие.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Хора, живейте сега. Не давайте на битовизма да спре качеството Ви на живот. Слушайте сърцата си.

Какво може да те разплаче?

Две неща: силна емоция на щастие или другата крайност: силна мъка - моя или чужда.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Почти всичко – добрина, любов, красота.

Чувстваш ли се обичана?

Да. Обградена съм основно с такива хора.

Как би описала Любовта?

Силна, преборваща всичко, топла.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много неща са, наистина.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

До момента съм подредила само 1/10 от него и имам много красив пейзаж пред очите си. Предстоят още много наредени парченца и красиви гледки.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За днешния ден. Не за всеки има утре. Трябва да сме благодарни на това, че има сега.



"Има ли места в Рая?" е дебютната книга на Даян, чиято премиера ще се състои на 27 ноември, петък, в София. Повече за събитието можете да научите във Фейсбук.

Споделено от Делиян Маринов

 

 

  Казвам се Делиян Маринов и съм на 23 години. Трудно е да се определя като някакъв, още повече - като някой. Това е възраст, в която човек е постигнал нещо (или не съвсем), но пък в същото време не знае и какво му е подготвил животът.
  За сметка на това се занимавам с куп неща (работа, писане, до скоро учене, пътуване, консумиране на изкуство във всяка една форма, социализиране и т.н.), защото смятам, че младите хора трябва да бъдат активни.
  Ето защо аз, 23-годишният човек, съм и всичко, и нищо.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите на осъзнаване – когато осъзнах с какво искам да се занимавам, когато осъзнах какви са грешките за няколкото провала в личен план и най-вече - когато осъзнах незначителността на собственото си съществуване като човек. Много ми олекна – повярвай ми.
        

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Сблъсъците с идеалистичните представи за мен на близките ми. Няма нищо по-лошо от това да разбереш какво се очаква от теб в бъдещ план за реализация и в същото време да не го искаш и да вървиш в съвсем друга посока. А това се случи и с майка ми, и с редица приятели.

В какво вярваш?

В индивидуализма. Не че е възможно всеки човек да бъде напълно различен или идентичен, но е важно да се стреми към това. Това би го вдигнало едно ниво над масата хора.

Вярваш ли в хората?

По принцип не, но си оставям малка надежда. Зависи доколко си мисля, че ги познавам. Гледам много, много да не разсъждавам над това, защото усещам как надеждата умира.

А в себе си?

Не съм чак толкова арогантен. По-скоро се уповавам на себе си. Вярата е нещо сакрално. Хората сме далече от това състояние, колкото и да се самозаблуждаваме.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Че ще реализирам всички планове и проекти, които съм създал в ума си. Да напиша и издам всичките книги, чиито сюжети и идеи са узрели в мен. Така се надявам, че впечатленията и размишленията ми ще стигнат до повече хора и ще им помогнат по някакъв начин.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Бих казал себе си, но отдавна не съм на върха на пирамидата от приоритети. Но най-важното нещо, за което не ми достига времето, са близките, роднините и приятели. Иронията е, че колкото повече обичаш някого, толкова повече няма да ти стига времето да бъдете заедно.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Винаги искам прошка, защото знам, че това се възприема добре от другите. Но в същината й я мразя, защото тя ми развързва ръцете. Един вид, аз мога да направя някоя простотия и фактът, че съществува „опрощение”, ми идва окуражаващо.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Всичко се случва толкова бързо, че не знам. Честно! Може би трябва да се въведе нов тип време – Сегашно неосъзнато. Живееш в настоящето, но си нямаш и идея какво се случва!

Харесваш ли нашето време?

Това, че чета и пиша книги достатъчен отговор ли е?

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяко едно малко бягство от ежедневието, което мога да си позволя. Също така, колкото и да не искам – ще си позволя едно клише – държа много на местата, които носят спомени от детството ми, местата, където съм споделил емоции с приятели и половинки.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Класически тип връзка. Обичам го, но той ме изцежда, нервира, разочарова. И въпреки това имам надежди, че заедно ще постигнем нещо. А относно описанието – Мечтание, Ридание, Познание.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всичко, недокоснато от човешка ръка. Или поне максимално незастроено.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Ще си позволя да отговоря с цитат от любим автор: „През целия си живот търсех място, което да нарека свой дом. Смятах, че домът е място и той наистина е, макар и не физически осезаемо. Истинският дом е тук – в сърцето. Той е чувството, което само присъствието на истински приятели може да ти даде. Сега, когато вече знам това, най-сетне открих и истинския си дом. Ако обстоятелствата не ми позволяват да остана в него, тогава просто го вземам със себе си.” – Р.А. Салваторе, „Пътеки към утрото”, преводач Вера Паунова.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Освен опората на близки хора, много често се допитвам до любими литературни герои в мислите си. Мисля си – как биха постъпили те, какво биха направили? Общо взето се надъхвам. Литературата е най-доброто бягство, защото от него можеш да се завърнеш по-силен и по-способен.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Майка ми, откакто се помня, приятелката ми, откакто сме заедно, редакторът ми, откакто започнахме съвместна работа това лято и приятелите ми, всички, с които се запознах и забравих през целия изминал път. А влиянието – от литературните персонажи. Почнал съм един по един да си ги татуирам даже.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Понякога искам да туширам свръхемоционалността си, но това, като всяка промяна, ще донесе и добри, и лоши неща. Затова по-добре - не. Засега съм си добре.

Намерил ли си призванието си?

Според мен – да. То е писането и издаването на книги. Но според хората, които са запознати с мнението ми – не.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта в животите ни има хиляди измерения. Можеш да умреш като човек, като човек – за някого. Умират хиляди моменти, стотици възможности и десетки мечти – постоянно. И веднъж ако успеем да изкореним страха си от това, ще живеем една идея по-щастливо. И, да. Вярвам в живота след нея. „Нещо приключва, нещо започва...” (негово литературно величество Сапковски!)

А какво те кара да се чувстваш жив?

Когато обмислям реализацията на плановете си, дори малките – тези за деня. Не ставам по-късно от 7 часа сутринта, максимум 8, и се изстрелвам към живота с хъс и желание да постигам успехи във всеки план.

Какво е за теб самотата?

Човешка орисия. Мегавселена. С толкова много измерения – може да е убежище, може да е палач... може да е всичко!

Какво ти дава представа за вечност?

Звукът, извиращ от нечия гайда. Зазвучи ли този инструмент в главата ми, чувствам как душата ми се отваря към всичко, което Вселената представлява.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисъл и живот в едно изречение са трудна комбинация. Знаеш ли, когато обикновените хора не са имали наука, за да си доказват това и онова, са се вглеждали в нещата около себе си. Те са им давали нужните отговори и човечеството се е съхранило, макар и да е доста изродено в наши дни. Затова, за да ти дам дефиниция, просто ще се огледам. Първото, което ми идва на ум е - колко красива есен е. Тя обаче ще загине под снеговете на зимата, която пък от своя страна ще се умори и ще даде път на пролетта. Цикълът е ясен за всички. Е, в човешкия живот е същото. Сезоните се сменят, а ние сме се вкопчили във всеки един поотделно, без да си дадем сметка, че нещата се въртят. И ако някой си мисли, че лятото му е прекалено дълго, нека се готви за жестока зима! И обратното.

Какви чувства изпитваш най-често?

Вълнение, страст, меланхолия, гняв. После цикълът се завърта.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме хора, които правят изкуствени скандали, за да предадат лошата енергия, която са получили отнякъде. Щом обаче попия тази енергия, започвам да пиша, като по този начин я освобождавам в дадена творба и като видя резултата  се зареждам.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

С любимия човек, домашен любимец, книга и/или напитка. А съвършен ден няма. Защото рано или късно идва залезът, нощта, а после - и другият ден. Няма нищо вечно и затова няма нищо съвършено.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Да не съжалява за нищо, което е направил в миналото. Защото това само ще отнеме време от настоящето, с което да направи нещо по-достойно.

Какво може да те разплаче?

Всичко. Стига да е искрено и истинско.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко. Стига да е искрено и истинско.

Чувстваш ли се обичан?

Да, определено. И го пожелавам на всички.

Как би описал Любовта?

Любовта е най-доброто мерило за живота. Ако се справяме добре там, значи бихме се справяли добре във всяка една друга ситуация. Един елемент е от съществено значение и това е саможертвата. Взаимната. Тя подхранва любовта и й придава значение. Колеги, общи работници, от предишната ми работа, казваха, че няма любов, а само секс и взаимни  интереси. Но това е като религията – много хора отричат съществуването на различни богове, но въпреки това живеят добре, без да вредят и са щастливи. Няма значение как наричаме любовта – секс, интереси, изгода, привързаност. Ако ни прави щастливи - все е любов.
Отговарям на този въпрос половин час, тъй като котката постоянно си играе с мен и ме закача. Ето ти любов!
 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Видял съм много страдание и много добрини. В живота тези неща вървят ръка за ръка. И все пак, не искам да степенувам сторените за мен добрини. Много хора са ми подавали ръка и ги поздравявам, ако четат това интервю.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Не съм стигнал дори до средата, а вече виждам, че създателят на пъзела ме е лишил от много части. И въпреки това, ще скрепя нещичко.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсва ми етикетчето с цената на пъзела. Надявам се някой ден да разбера стойността му.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя най-много това, че видях истинското дъно и истинската кал. Защото това ми дава увереност, че каквото и да стане -  вече съм бил там. Най-голямата ми благодарност е към хората, които ми позволиха да допусна грешки и към хората, които ме разочароваха и нараниха. Благодарение на тях съм по-силен и гледам с високо вдигната глава към утрешния ден.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

 Ако не съм станал досаден с философстване, искам да споделя едно последно разсъждение. Извод, до който стигнах и на който залагам всичко, че е истинен. Императивен.
Всичко опира до това дали един човек иска да се разбере с теб или не. До нагласата. Спорил съм с хора, които просто не искат да се спогодим. Когато държа на своето, ми казват, че съм кон с капаци, а когато се съглася с тяхната позиция, ме обиждат, че съм фурнаджийска лопата. Е? Защо да се кахърим за хора, които просто не искат спогодба. В такива случаи човек трябва да пази нервите си. И да умее да обръща гръб.