Казвам
се Мария и съм кръстена на баба си Мери. Баба Мери беше бабата с гердан от сиви
и винено червени стъклени топчета, оранжево червило, кутия цигари в джоба и
бяла болонка на име Джефко в краката.
Марена
беше бабата, седнала до прозореца в слънчев ден, със сламена шапка на главата и
поглед, зареян отвъд. Марена беше далечната, неясната, блуждаещата...
Казвам
се Марена. Родена съм и съм прекарала по-голямата част от живота си в София. Не
се чувствам софиянка, не се чувствам българка. Чувствам се европейка и
гражданин на света.
Занимавам
се с изкуство. Отдавна. Не съм художник, не съм музикант, не съм артист. Творец
съм. Използвам различни средства, за да предам концепциите, които усещам.
Рисувам, пиша, снимам, изработвам склуптури от стари вестници... Сънувам песни
и се събуждам в 3 часа през нощта, за да ги изтананикам на телефона си.
Веган
съм. Защото всички имат право на живот. Защото вкусът се възпитава и факта, че
сме свикнали да правим нещо, не значи, че то е правилно.
Пътувам.
Защото света е пълен с вълнуващи кътчета, които очакват своя откривател.
Чета.
Защото един свят е прекалено малко...
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавият
момент в живота ми е един летен ден от детството. Ден, в който одеялото е
разстлано на поляната между белите снаги на брезите. На него седим аз, сестра
ми и Буби и играем на кукли.
Най-хубавият
момент в живота ми беше тази сутрин, когато с Митко разхождахме кучето по
зелената поляна и ниското есенно слънце блестеше в очите ни.
Най-хубавият
момент ще бъде когато допиша това изречение и вдигна поглед към ведрите лица
около себе си и вкусната вечеря на масата.
А кое е
най-трудното нещо, което си преживявала?
Всичко
е трудно и нищо не е трудно. Повечето неща изискват усилие, но впрегне ли човек
веднъж мисълта си в нещо, започне ли да мисли за него и за стъпките, които
трябва да извърви за постигането му, открива, че нищо не е трудно.
В какво вярваш?
Вярвам
в доброто и в това, че все пак, то надделява.
Вярваш
ли в хората?
Да,
вярвам.
А в
себе си?
И в
себе си вярвам.
За
какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая
за пътешествия, приключения, светове, които да откривам и изживявам...
Има ли
нещо важно, за което не ти достига времето?
Ако
нещо е важно, времето винаги ще бъде първо за него.
Важна
ли е прошката в твоя живот?
Прошката
е важна като цяло, не само в моя живот.
Повече
в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Живея
навсякъде, във всяко време, на всяко място, в хиляди светове, разпръснати из
стотици вселени...
Харесваш
ли нашето време?
Моето
време е различно от твоето време. Моето време тече с една бързина тук, сега,
днес и със съвсем друга утре в планината на 2500 м. надморско равнище... Кое е
нашето време?
Има ли
място и пътуване, на които държиш най-много?
Животът
е пътуване. Пътуване с много отклонения, със задъхани разходки из лакатушни
улички. Всеки дъх те води към нова гледка, всяка стъпка те отдалечава
безвъзвратно от някъде и те приближава до някъде другаде, до някой друг...
Обичаш
ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Животът
е любов, пътуване, училище... И да, обичам го!
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Всички
гледки са красиви. Дори и тъжните гледки съдържат в себе си сладко-горчива
красота.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Чувствам
се добре там, където усещам присъствието на любовта.
Какво
ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Никой
няма сили да продължи напред, когато се намира в средата на трудност. Не е и
нужно да има. Трудните моменти са, за да те напрегнат до краен предел, да те
натъжат, да те сринат, да те разплачат. Да измият душата ти от всичко, което е
било преди, да те приземят и смирят. И когато бурята премине, да станеш и с
леко сърце и подпухнали от плач очи да продължиш напред.
Кои
хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите
ми, приятелите ми, познатите, които са се появили в живота ми в подходящия
момент, непознатите, чийто разговор съм дочула случайно...
Искаш ли
да промениш нещо у себе си?
Абсолютно
неподвластно на своите желания, аз променям всичко в себе си постоянно. Всяка
прочетена дума, всяка картина пред очите ми, всеки звук ме изменя и в този миг
аз съм съвсем различна от тази, която съм била в предишния.
Намерила
ли си призванието си?
Призванието
не е нещо постоянно и не се свежда до една-единствена дейност, която човек
извършва с удоволствие през целия си живот. Намерила съм много свои призвания -
да бъда дъщеря, приятелка, любовница, художник, писател, учител... Някой ден ще
ме намери призванието да бъда майка, баба и куп други неща, които да ме учат и
обогатяват.
Страхуваш
ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Да се
страхуваш от смъртта е все едно да се страхуваш да заспиш вечер, да загубиш съзнателен
контрол и да се пренесеш в друго измерение, което е точно толкова реално,
колкото и земните ни три. Умираме по-рядко, отколкото заспиваме и затова забравяме,
че умирането не е страшно. Страхуваме се в безпаметността си и пропускаме да се
подготвим за един от най-важните моменти в живота си... Важно е човек да знае
как да умре!
А
какво те кара да се чувстваш жива?
Всяка
глътка въздух, която поемам.
Какво
е за теб самотата?
Самотата
е чистилище. Самотата е място, където всеки трябва да прекара известно време,
за да разбере кой е и след това да излезе в света.
Какво
ти дава представа за вечност?
Планините.
Когато ги наблюдавам, виждам всички народи, които са минали през тях с
културата и вярванията, любовите и войните си. А планините просто са стояли там
и са наблюдавали... През цялото време.
Какъв е смисълът на живота за теб?
Смисълът
на живота е да го живееш.
Какви
чувства изпитваш най-често?
Детинска
радост и очарование от наглед обикновени неща. Също и доста тъга. Защото хората
много често не знаят какво правят.
Какво
те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват
ме опитите да отварям очите на хора, които желаят да са слепи.
Зареждат
ме неочаквано покълналите семенца.
Какво
е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието
е сън до късно, последван от поне час излежаване и гушкане с любимо момче и
бяло куче. Веган гофрети и прясно сокче за закуска. Щастието е разходка в слънчев есенен ден,
следобед с книга в ръка и чаша ароматен чай наблизо. Щастието е вечер в театъра
или уютна вечеря с чаша вино и сладки приказки.
Какъв
съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора
въобще?
Живейте
без да налагате насилие над никого с действията си. Мислете за това, когато
говорите, когато се храните, когато си купувате обувки. Вашите обувки не бива
да са продукт на нечие страдание!
Какво
може да те разплаче?
Насилието...
Съзнателният тормоз над тези, които не могат да се защитят...
А
какво може да те накара да се усмихнеш?
Любовта
и добрината.
Чувстваш
ли се обичана?
Да
Как би
описала Любовта?
Любовта
е творческата енергия във Вселената.
Кое е
доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Човек
не бива да си води списък за тези неща. Вероятно има много добрини, които съм
получила или дала и не помня в момента. Възможно е най-голямата добрина, която
са ми сторили, да е останала тайна за мен...
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още
парчета, за да е цял и завършен?
Представям
си го по-скоро като абстрактна мозайка от цветни стъкълца и камъчета, чиито
автор всеки ден се събужда в различно настроение и започва да плете
композицията в нова посока.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Преди
години казах на баща си, че не желая в живота ми да се случват само хубави
неща. Той не ме разбра и започна да ме убеждава, че човек не трябва да си
пожелава лоши неща.
Истината
е, че без лошото, както и без доброто, нямаше да съм тук сега, нямаше да съм
аз. Затова ценя всичко, и доброто, и лошото, защото те ме правят това, което
съм.
Благодарна
съм за близките си хора, за двете си семейства, за приятелите си, за любовта и
подкрепата, която получвам всеки ден. Благодарна съм за малките деца и
животните, които ми припомнят как изглежда искрената и неподправена обич и добрина.
Бих искала да
споделя част от нещата, с които се занимавам :)
Това са част от
творенията на художника в мен:
Това е писателя:
А това е от фотографа,
който на всичкото отгоре открива изложба следващата седмица заедно с едно
талантливо момче на име Димитър Петров в Пекарната The Art Of Love:
Ето и линк за
събитието във Фейсбук:
Няма коментари:
Публикуване на коментар