Споделено от Даринка Борисова

Казвам се Даринка Борисова. На 32 години съм. По професия съм слухово-речеви терапевт и жестомимичен преводач. Животът ми е тясно свързан с хората с увреден слух. Дете на глухи родители съм и съдбата ме срещна с мъжа на живота ми, който също не чува. Себе си възприемам като „дразнещо“ позитивна. Аз съм и един от основателите на „Гнездото” (gnezdoto.net).  

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са. Твърде много. Аз се приемам за галеница на съдбата и съм благодарна за всичко, което съм получила в този живот.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Едно от най-трудните неща, които съм преживяла е смъртта на близки хора. Загубих баба си един месец след като се омъжих. Тя е човекът, с който съм имала най-силна връзка в този живот и ми беше изключително трудно.

В какво вярваш?

В Бог, Вселената - който както иска да го нарича. Вярвам в този неизчерпаем източник на енергия, по чиито закони трябва да живеем.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в душите на хората, в светлинката вътре в тях.

А в себе си?

Разбира се. Не винаги, но работя по въпроса :).

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите ми са огромни. Имам книга на мечтите, която попълвам почти всеки ден. Опитвам се да превърна мечтите си в цели и да ги осъществявам. За момента се получава.

 Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е разтегливо понятие и не вярвам в оправдания от рода „не ми остана време за ...“. Ако искаш да направиш нещо, го правиш. Който иска - намира начин (време), другото са оправдания.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Думата „прошка” предполага грешка или грях, който трябва да бъде простен. Ние за това сме тук, за да се учим. Не греши само този, който не прави нищо. Докато растем, ще грешим. За мен грешките са опит.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Само в настоящето, като леко надничам през рамо и от време на време поглеждам към миналото, за да си припомня какъв дълъг път съм извървяла и откъде съм тръгнала.

Харесваш ли нашето време?

Обичам нашето време.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да. Най-много държа на това да пътувам и изследвам най-дълбоката си същност.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега?

Обичам Живота. За мен той е постоянно предизвикателство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Очите на приятелите и близките ми.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата, високо в планините се чувствам у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата. И това, че успявам да видя положителното и в много трудните моменти. Имам тумор в главата от 17 години и това ме е превърнало в непримирим оптимист, който обича всяка секунда от живота си, дори и най-болезнените.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Много са. В детството ми това бяха баба ми и сестра ми. Сега голяма подкрепа ми е съпругът ми.  Аз съм от късметлиите, които имат много приятели - изпитани, верни, любящи.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да. Списъкът е много дълъг. Старая се да трансформирам някои от лошите си черти да работят в положителна насока. Като пример аз съм Овен и съм изключително голям инат. Опитвам се този инат да е повече упоритост, отколкото безцелно блъскане на рогата в стената :) . В общи линии голямата ми мечта е да мога да се приема точно такава, каквато съм. 

Намерила ли си призванието си?

Да. Намерила съм призванията си.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. Тя е само преход. Вярвам, че имаме стотици животи.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Малките чудеса, които ми се случват всеки ден.

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?

За мен самотата е много търсено състояние. В самотата определено не се чувствам самотна, напротив. За мен тя е среща с мен самата.

Какво ти дава представа за вечност?

Вселената, дори и само мисълта и представата за нея.

Какъв е смисълът на живота за теб?

„Смисълът на живота е живот, изпълнен със смисъл.“ – не помня чий беше цитатът.

Какви чувства изпитваш най-често?

В мен е голям хаос от емоции. Най-често радост.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден е уникален и по своему съвършен. За мен перфектният ден е ден, в който си дал най-доброто от себе си.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Това, което се опитвам да предам на децата, с които работя е че те са уникални и независимо от това, че не чуват - могат да постигнат всичко, за което мечтаят.

Какво може да те разплаче?

Жестокостта на хората към животните и другите хора. За мен човекът е единственото същество на тази Земя, което убива и изтезава за удоволствие. Тъжно е.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Децата и тяхната мъдрост и познание.

Чувстваш ли се обичана?

Много, дори повече, отколкото заслужавам (според мен).

А правилно оценена от другите за това, което си?

Мисля, че хората ме надценяват :) . Повечето ме идеализират прекалено много. Предимно децата.

 

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Ще прозвучи неблагодарно, ако спомена само едно добро дело. Всеки ден някой прави нещо добро за мен и аз го оценявам. Не забравям ръката, която ми подават, никога.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако пъзелът е нареден, няма да съм тук в момента. Явно още не съм си наредила пъзела :). И когато успея да го наредя целия,  ще получа следващия пъзел-живот.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Моят ден започва с „Благодаря, Господи! За всичко!“ Благодарна съм за всяко вдишване, всеки човек, който съм срещнала, за обичта, която съм получила и тази, която съм раздавала с пълни шепи, за семейството ми, за предизвикателствата, за ... списъкът наистина е безкраен. 

 

  снимки: личен архив