Споделено от Павел Серафимов

  

Казвам се Павел Серафимов, роден съм през 1970 година в Пловдив – градът на художниците. Като дете си мечтаех да се занимавам с изкуство, когато порасна. Красотата на природата ме увличаше и аз се опитвах да я запечатам със своите рисунки. Попаднах на добри учители, които освен, че ми даваха уроци по живопис, ми даваха и уроци по живот. Имах щастието да общувам с чудесни, светли хора, с истински Човеци. Благодарение на тях аз обикнах още повече българската природа, а и българския народ. 

Следвах мечтите си упорито, но да си изкарва човек прехраната с изкуство е трудно. Често се налага да се правят компромиси, а аз съм човек, който обича свободата и независимостта. Реших, че е най-добре да съм независим и да продавам изкуството си сам. Чакайки картините ми да се продадат аз работех като дърводелец, монтьор, барман. Способностите ми позволиха да се проявя и като скулптор, правех също модели за бижута, катарами на колани и т.н.

До днес нищо не се е променило особено много. Успявам да продам творбите си, но това не става бързо и поради това работя и други неща. Животът ми е доста натоварен, но съм доволен, че правя това, което сам съм избрал. Пиша статии за българската история и виждам, че съм на прав път. Виждам, че гордостта на българите се завръща и това ме радва неимоверно.

Вече двадесет години край мен има жена, която обичам много. Родиха ни се две деца – момче и момиче. Старая се да им предам уроците, които съм получил в миналото. Старая се да ги науча как да станат Човеци и да разберат, че животът е вечна борба.

                      

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Като най-хубави моменти бих определил тези, когато съм виждал как болни и тъжни хора намират сили да се изправят, когато виждам проява на безкористна човешка доброта и истинско благородство.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното са докосванията със смъртта. Няколко пъти съм бил на косъм да напусна живота, но нямам предвид това. Загубих много близки и приятели. Хора умираха пред очите ми, някои от старост, други поради злополука. Страшно е да видиш как изгасва светлината в човешките очи. Докосванията ми със смъртта са доста, защото идвам от голям род, а и съм човек с много приятели. Над четиридесет пъти съм тъгувал при окончателното сбогуване с любим човек. Това белязва душата, след всяко окончателно сбогуване си отива и част от теб.

В какво вярваш?

В доброто, любовта, справедливостта.

Вярваш ли в хората?

Да

А в себе си?

Винаги.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая си за поява на справедливо и хармонично общество, в което хората не са нито номерчета, нито безсилни фигури, а личности, които имат достатъчно решителност, вяра и сила, за да могат сами да коват съдбата си.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Много са нещата. Искам да имам повече време за децата си, за съпругата си, повече време да скитам из природата.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, всеки греши, редно е и всеки да може да прости. Христос е казал – „Милост искам, не жертва”.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Аз съм особен човек, мечтател съм, но и прагматик, поради това живея както в миналото, така също в настоящето и бъдещето.

Харесваш ли нашето време?

Човек не може да избере времето, в което живее. Разбрах отдавна, че от оплакване и мърморене смисъл няма. Ако нещо не ти харесва – търси начин да го промениш. Това е пътят към растежа, а не расте ли човек, не се ли бори и развива, става слаб, а слабите изчезват. Гледам на трудностите като на вирус, който ще измъчи тялото ми, но пък ще направи имунната ми система по-силна.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, има, но предпочитам да запазя това за себе си.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега - опиши ми го с три думи.

Обичам живота, за мен той е любов, изпитание, подготовка.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревите в полето, планината, на морския бряг.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде в България.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Примерът на моите родители, роднини, приятели и учители, вярата в Бог и силата на добротата.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Много са, няма как да ги изброя :)

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Аз постоянно променям по нещо, имам си недостатъци, осъзнавам ги и се опитвам да се боря с тях.

Намерил ли си призванието си?

Да, всеки ден живея със съзнанието, че правя това, което е правилно.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Като дете – да, сега гледам на смъртта като на фаза, нещо неизбежно, нещо необходимо, защото след нея идва обновление – нов живот.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Радостта в очите на хората, празничното настроение.

Какво е за теб самотата?

Истинска смърт.

Какво ти дава представа за вечност?

Нямам такава представа, просто не мисля за това, не му е времето.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да живееш своя живот, да правиш това, за което си предопределен.

Какви чувства изпитваш най-често?

Удовлетворение, радост, спокойствие.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е да разбереш, че си обичан, да знаеш, че си помогнал на някого, че си направил нещо добро.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Винаги слушай сърцето си, винаги бъди себе си, животът е твърде кратък, за да се хабиш в опити да бъдеш някой друг.

Какво може да те разплаче?

Тъгата на другите.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Радостта на другите.

Чувстваш ли се обичан?

Да.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Подслонявали са ме непознати хора, пак непознати са ми давали храна, когато съм бил гладен. Давана ми е надежда, когато съм бил болен и съм изпадал в трудни моменти.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Още съм в началото, но то определено ми харесва :)

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Гледам на живота като на път, а не като цел, която непременно трябва да се постигне. Смятам, че най-важното е да останеш на пътя.

Какво цениш най-много в живота си?

Любовта, добротата, човечността.

Можете да следите блога на Павел, посветен на търсенето му на истинската българска история:

 sparotok.blogspot.com

Също така той е публикувал част от блога си в книга – издател „Фабрика за книги”, 2013: