Споделено от Белчо Цанев

Белчо Цанев. Човек. На 52 лета. Но – какво е възрастта? Чувствам се млад, силен и целеустремен – много повече, отколкото на 25! Чувствам, че тепърва предстои най-смислената, най-истинската част от живота ми – надграждането в духовен план. Според Петър Димков името играе огромна роля в живота на човека. А моето означава „бял, чист“. Наистина - тежък кръст! От дете мечтаех да съм журналист. Четях с упование фейлетоните и статиите на Каравелов, Ботев, Славейков, по-късно – на Трифон Кунев, Райко Алексиев... Автор съм на десетки хиляди статии, анализи и коментари най-вече в областта на транспорта и енергетиката, на доста репортажи и пътеписи, дори и на статии за лечение на „нелечими“ болести... Вече повече от 20 години съм журналист... но от десетина години професията девалвира тотално и не звучи „гордо“. Журналистиката вече далеч не е това, което е била и беше... Тъжното е, че на практика у нас вече няма журналистика в изконния смисъл на думата, че журналистиката у нас отдавна е престана да играе ролята на обществен коректив и се превърна в клакьор на всички, които държат властта и парите. Кой е виновен? Срастването на богати, власт и издатели в здрава олигархична система! 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Раждането на трите ми деца и преживяното с тях - най-вече. Както и всеки досег с истински неща – с красотата на Природата, с някой Чист Човек... 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Много, много са трудностите, които съм преживял и в момента преживявам. Всъщност – въпросът не е съвсем точен, според мене. Преживявал съм много трудности, които са ми носили и много радост, удовлетворение... Може би въпросът е за гадостите?!? Тях най-трудно съм преживявал и преживявам – лъжата, измяната на близък човек... неразбирането от най-близките, за които материалното се оказва по-важно от духовното. Изключително трудно преживявам общуването със заблудени хора - хора, които ОТКАЗВАТ да учат и дори да мислят, които смятат, че знаят всичко на този свят. 

В какво вярваш?

В силата на чистата, светла и свята Любов! 

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Абсолютно! Може и да изглежда странно, но въпреки многото тежки и изненадващи удари, които понесох, продължавам да вярвам в хората! Може би защото наистина много вярвам в себе си и си мисля, че не съм единственият чист човек на този свят, че повечето или дори всички хора би трябвало да са такива идиоти като мене! :)

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да уча и да се самоусъвършенствам, да срещам повече чисти хора... 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За четене и самоусъвършенстване, за повече единение с Природата.

Важна ли е прошката в твоя живот?

По отношение на прошката преживях дълга и дълбоко изстрадана трансформация. Преди десет и повече години си мислех, че някои неща няма да простя никога! Но с времето се убедих, че не е така, започнах да се надсмивам над моите „принципи“, постепенно се убеждавах колко наивни и дребни са те на фона на Живота и Любовта... 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея, потънал в тинята на настоящето, но всеки ден, час и миг търся пътеката за излизане от нея, колкото стръмна да е тя.

Харесваш ли нашето време?

Обичам Историята и мисля, че добре я познавам.... което ми дава основание да смятам, че толкова материално ориентирани и подли, анти-Човешки времена никога досега не е имало! 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам красотите на българската природа и с радост пътувам навсякъде. Бих искал отново да посетя, поне за няколко месеца, Италия и Русия, както и Индия.... 

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Никога не съм го обичал. Мразех го! Ах, как само го мразех! Мъка, мъка и пак мъка беше за мене той!!! Колко пъти исках да го напусна!!! Но с времето, с книгите, със срещите с един мой гуру осъзнах, че Животът е друго, че в мъката има смисъл. Този процес беше дълъг - 20 години. Днес животът за мене едновременно е Оцеляване, Усъвършенстване и Любов. Тук бих искал да цитирам една велика мисъл на любимия си писател - Елин Пелин: „Страданието извисява Духа, като го тегли с въже за шията.“ Ето – точно така се чувствам аз. Може би защото сме една зодия с Елин Пелин?! :)

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Обичам изгрева, залеза, лунната пътека в морето, зелените вълни на планините, блясъка на звездите в чистото нощно небе... Но никога, никога и никъде не съм виждал по-голяма красота от Любовта, която струи от насочените към мен очи на любимия човек! 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата! Природата е единственият дом, в който винаги съм „Добре дошъл“! 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата! Вярата в силата на Любовта! 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Основно – един-единствен човек, когото наричам „Учителю мой“. Високо морална и духовно издигната личност! 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да! Трябва да се науча да бъда по-търпелив, много, много по-търпелив...

Намерил ли си призванието си?

Да! Да пиша, да отварям очите и Душите на хората... Тъй като обаче се убедих, че традиционната журналистика вече не води по този път - ще намеря друг начин... 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Не вярвам, защото съм убеден!!! Само че не в „живота след смъртта“, А В ТОВА, ЧЕ СМЪРТТА Е САМО ЧАСТ ОТ КРЪГОВРАТА НА ЖИВОТА, ЧЕ НИЕ СМЕ ИЗПРАТЕНИ ТУК ДА СЕ УЧИМ, ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАМЕ ДУХОВНО И ЧЕ СЕ ПРЕРАЖДАМЕ ОТНОВО И ОТНОВО, ДОКАТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИМ С ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКО! 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Стореното добро на някого, дори на охлювчето, край което спирам с колата, за да го отместя от шосето в тревата, за да не бъде сгазено.

От какво се страхуваш?

Вече – от нищо. Преди години – от загубата на близки, от Смъртта, но отдавна преодолях това...

Какво е за теб самотата?

Време за самоусъвършенстване.

Какво ти дава представа за вечност?

Небето. И Любовта.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Учене, самоусъвършенстване по пътя към Любовта и Светлината.

Кои емоции изпитваш най-често?

Съжаление за многото заблудени, но и отказващи да се огледат и научат нещо Духовно, души ... 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Вървим хванати ръка за ръка с Любимата към Лакатнишките скали, а вятърът развява косите ни. Далеч пред нас са седнали момче и момиче. Някаква сила вдига девойката и тя тръгва възторжено към нас. „Снимайте се, снимайте се, толкова сте хубави!“ - вика с блеснали очи тя, след което, малко засрамена, свърва към гората... 

Как би описал Любовта?

Порив да се отдадеш целия на някого или нещо.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Никакъв! „Всеки своя пътека си има...“ 

Какво може да те разплаче?

Щастието! Само щастието!!! 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

О, много неща! Детенцето, което се учи да ходи, преплита крачета и пада, но без плач става и продължава напред; песните на косовете и дроздовете; думите на някой старец в трамвая, на когото отстъпвам място: „Стойте си, стойте си, синко, аз цял ден лежа, а вие ходите на работа“ и прочие...

Кое е доброто, което няма да забравиш?

Много са! Съвети и притчи на родителите ми, на моя Учител...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

О – пълен хаос, но с една ярка звезда в центъра му! Тепърва ще го подреждам около нея! :)

Липсват ли ти още парчета, за да е цял и завършен?

Какво означава „завършен“? Животът е едно непрекъснато развитие, един непрекъснат възход – от първия до последния миг на Земята! Разбира се, че ми липсват - може би дори най-важните, най-светите, най-красивите парчета тепърва ще открия и подредя!!! 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Срещата с моя Учител! Миговете споделена Любов.... И сполучливите опити да предам част от достигнатата от мен мъдрост на децата си... И накрая - едни стихове, които винаги съм имал чувството, че съм написал в някой предишен живот: 

КОПНЕНИЕ

„Все туй копнение в духът,

все туй скиталчество и път,

на който не съзирам края.

И поглед вечно устремен –

напред, към утрешния ден,

без там пристанище да зная“

П.К. Яворов