Споделено от Йорданка Ружина

Казвам се Йорданка, от Раковски, Пловдивско. По душа съм творец - обичам да създавам разни работи - рисувам, режа, лепя, шия, плета. Обичам да снимам, да чета, да спортувам. Хубаво ми е, когато съм до морето и в планината. Завършила съм текстилен техникум, после електронно-изчислителна техника (средно специално) и накрая институт ''Делта'' Пловдив - вътрешен дизайн. Имам дъщеря, която е наследила от мен любовта към изкуството. С нейното име (Мая) съм създала страничка във фейсбук, в която  се опитвам да споделям себе си и нещата, които ме вълнуват -  Страничката на Мая

Много се радвам и гордея с паното си на Ботев, което съм изработила изцяло от морски камъчета - доколкото ми е известно, само един българин досега го е изобразил по този начин.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки ден е изпълнен с хубави моменти, но един от най-хубавите е когато станах майка.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Раждането на дъщеря ми.

В какво вярваш?

В доброто.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в доброто у хората, всеки го има някъде вътре.

А в себе си?

Иска ми се да вярвам повече в себе си.

За какво мечтаеш?

Да живея на по-спокойно място, да изпълня ''мисията си'',  поради която съм на земята.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да бъда до близките си.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се, тя е едно от най-важните неща, за да можеш да продължиш напред, тя е  пречистване и изцеление.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб?

''Утре никога не настъпва - събуждаш се и отново е днес!'' -  животът е само СЕГА!

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

За да съм тук и сега - навярно има защо. Няма значение в коя епоха, стига хората да са по-човечни.

Има ли място и пътуване на които държиш най-много?

България!

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам го - за мене той е дар, възможност, творчество!

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Тези, в които, като ги видя, се забравям -  изгрев, залез, море, небе, обсипано със звезди...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Вкъщи (тоест където живея сега), а също така и в родния дом.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Дъщеря ми и вярата в онова нещо, което ни е създало.

Кои хора са ви оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Влияние ни оказват всички хора, с които се срещаме всеки ден, но добро влияние в мен са оставили някои известни личности със сродни на моите интереси. В личен план голямо влияние и подкрепа ми оказаха  баба ми и майка ми, които ми помогнаха да се оформя като личност, а също така ми помогнаха в отглеждането на дъщеря ми, за което съм им безкрайно благодарна!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да - да не съм толкова спонтанна и понякога наивна.

Намерила ли си призванието си?

Да. То е да помагам с каквото мога на нуждаещите се и да творя моите си неща - да рисувам, да снимам, да лепя камъчета.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от неизвестността при преминаването от едното състояние в другото. Вярвам, че душата продължава след смъртта.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта, която давам и приемам, практикуването на любимите ми занимания и научаването на нови и интересни за мен неща.

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?

Самотата е полезна отвреме навреме. Нито я търся, нито я избягвам - тя идва в най-нужния за нас момент.

Какво ти дава представа за вечност?

Морето, небето, планините.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Всеки един от нас да намери своето призвание и да не спира да върви напред, да не се застоява на едно място.

Какви чувства изпитваш най-често?

Разочарование от обкръжението, гняв, радост, безсилие, вълнение, състрадание, обич.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастие е, когато аз и близките ми са здрави, когато помагам с каквото мога на нуждаещите се, когато се занимавам с любимите ми неща...! Един съвършен ден - да се събудя сутрин, да чуя любимите ми хора, да правя това,  което искам да правя.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Нека не третираме едно дете като наш роб, да не правим от едно дете наше подобие. Нека всеки сам взима решения и да носи отговорността за тях. Нека хората да не се страхуват да бъдат себе си.

Какво може да те разплаче?

Аз съм много чувствителна и всичко може да ме разплаче.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Дребни на вид неща - цвете, животинче, нещо истинско.

Чувстваш ли се обичана?

Да, и се радвам за това.

А правилно оценена от другите за това, което си?

В повечето случаи – да. Има и изключения, но това няма значение, защото знам коя съм и какво мога.

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Едно наше добро дело, кауза, за която се борихме и спечелихме - събиране на средства за наш болен съгражданин.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Докато сме на земята, редим пъзела.

Какво цениш най-много в живота си?

Здравето, вдъхновението.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Че съм жива и здрава, благодарна съм за близките ми и за ценни приятелства.

И едно пожелание от мен към читателите - нека не бъдем тесногръди. Да не отхвърляме и да не заклеймяваме нещо,  само защото не го разбираме. Да бъдем малко по-съпричастни, човечни и толерантни, да не си затваряме очите, когато ни молят за помощ. Да живеем, а не само да съществуваме, да търсим промяната, да следваме сърцето и мечтите си, да се наслаждаваме на всяка глътка въздух, да ценим всичко, което ни е дадено!

С уважение: Йорданка